Напрежението върху жизненоважните системи за поддържане на живота на Земята нараства. Учените предупреждават, че състоянието по отношение на седем вече прекрачени планетарни граници продължава да се влошава, предава Евронюз.
Най-новият доклад „Planetary Health Check“ („Проверка на състоянието на планетата“), изготвен от над 60 учени под егидата на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK), се появява след 12 месеца на рекордно затопляне на океаните, наводнения, горски пожари и екстремни горещини, белязали 2026 г.
В него се посочва, че всичките седем прекрачени „планетарни граници“ вече са достигнали най-високите си нива на превишаване, но същевременно се отбелязва, че разполагаме със знанията, капацитета и решенията, за да променим посоката.
„Диагнозата е недвусмислена. Напрежението нараства по отношение на всяка от планетарните граници, които вече са извън зоната на безопасно състояние. Това означава, че рискът от мащабни, трайни и потенциално необратими промени се увеличава, докато възможностите ни за грешки при справянето с тези проблеми намаляват“, казва Борис Сакшевски, учен от PIK и водещ автор на доклада.
Кои са деветте планетарни граници?
Инициативата „Наука за планетарните граници“ (Planetary Boundaries Science), стартирана през 2023 г., има за цел да запълни съществени празноти в разбирането ни за системите на Земята, поддържащи живота. В рамките ѝ са определени девет граници, които трябва да останат в безопасни предели, за да се гарантира сигурността на човечеството и устойчивостта на природния свят. Учените наблюдават тези граници от десетилетия, за да следят състоянието на планетата.
Седемте прекрачени граници са: изменението на климата (дългосрочната промяна в температурата и метеорологичните модели на Земята); промяната в целостта на биосферата (общото състояние, функционирането и устойчивостта на живата система на Земята); промяната в земеползването (вследствие на човешка дейност, като например земеделието); промените в запасите от сладка вода; изменението на биогеохимичните цикли; въвеждането на нови вещества и обекти (като микропластмасата); както и подкиселяването на океаните.
Последната граница беше прекрачена миналата година, след като учените установиха, че pH стойността на повърхностните води на океана е спаднала с около 0,1 единици, което представлява скок в киселинността с 30% до 40%, от началото на индустриалната ера.
Към момента единствените планетарни граници, които човечеството все още не е прекрачило, са изтъняването на стратосферния озонов слой (намаляването на дебелината на защитния слой на Земята) и натрупването на аерозоли в атмосферата (замърсяване на въздуха) – показатели, при които през последното десетилетие се наблюдават признаци на подобрение.
Учените обаче предупреждават, че глобалният напредък може да разкрие опасни нива на аерозоли, които продължават да съществуват в някои региони.
„Разполагаме с решения, за да променим курса“
В доклада се посочва, че естествените уловители на въглерод, като океаните, горите и торфищата, са от съществено значение за постигането на нетни нулеви емисии.
Растителността и почвите абсорбират значителна част от антропогенните емисии на въглероден диоксид, но често повтарящите се екстремни метеорологични явления, чиято вероятност нараства вследствие на изменението на климата, водят до деградация на тези системи. В някои региони екосистемите дори са се превърнали от уловители в източници на въглерод, което означава, че сега отделят повече CO2, отколкото абсорбират.
Сакшевски предупреждава, че планетата ни е изложена на риск да загуби своя буферен капацитет срещу нарастващия натиск, на който я подлагаме, като изтъква, че вероятно надценяваме устойчивостта на сухоземните уловители на въглерод.
„Не разполагаме с лукса на времето, но притежаваме знанията, капацитета и решенията, за да променим курса. Ускоряването на действията за връщане в рамките на безопасните граници за планетата е от решаващо значение за защитата на живота и поминъка на хората, както и за изпълнението на обещанието за споделен просперитет в бъдеще“, казва Йохан Рокстрьом, директор на PIK и съавтор на доклада.
Значимо ново проучване на фондацията „Earthshot Prize“ и Университета в Екзитър наскоро разкри 51 решения, способни да предизвикат бърза и трансформираща промяна за възстановяване на планетата през следващите пет години.
Тези 51 решения бяха групирани в няколко приоритетни клъстера – намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез преход към чиста енергия, намаляване на твърдите горива за готвене, опазване на океаните и ограничаване на обезлесяването.
„За да обърнем щетите върху нашите екосистеми, преди да е станало твърде късно, трябва да отключим положителни повратни точки, където напредъкът се самоусъвършенства, разходите намаляват с мащаба и възстановяването става самоускоряващо се“, казва професор Тим Лентън, председател на катедрата по изменение на климата и наука за земните системи в Университета в Екзитър.
