Според доклада „Състоянието на въздуха в света“ (State of Global Air Report) за 2025 г., през 2023 г. замърсяването на въздуха е причинило смъртта на близо осем милиона души по света. Световната банка оценява икономическата цена на последиците за здравето на 7,05 трилиона евро годишно, което представлява около 6% от световния БВП.
„За повечето хора замърсяването остава невидимо. Частиците замърсители достигат до „всеки орган“ в тялото, включително до мозъка, като допринасят за когнитивен упадък и заболявания като болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и деменцията“, обяснява д-р Мария Нейра, бивш директор на отдела по околна среда, изменение на климата и здравеопазване към Световната здравна организация.
Градове предприемат мерки срещу замърсяването на въздуха
Breathe Cities, глобална инициатива за справяне със замърсяването на въздуха в градска среда, вече си сътрудничи с 16 града по света за разширяване на достъпа до данни за качеството на въздуха и подкрепа на политики за чист въздух.
Лондон е намалил с около 40% смъртните случаи, свързани с токсичното замърсяване на въздуха, след въвеждането на Зоната с ултраниски емисии (ULEZ) и други мерки за по-чист въздух. Това показва независимо проучване на Imperial College London.
В българската столица София автомобилният трафик и отоплението на дърва остават двата основни източника на замърсяване.
„Според оценките, към 2023 г. бяхме един от градовете с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването на въздуха“, споделя д-р Костадин Костадинов от Медицинския университет в Пловдив пред Евронюз.
След колективен иск, заведен от екологични организации и граждани, София въведе зона с ниски емисии, ограничаваща трафика и насърчаваща модернизацията на системите за битово отопление.
„Вече има доказателства, че тя води до намаляване на замърсяването“, казва Ивайло Хлебаров, консултант по качеството на въздуха към Столична община.
Зоната обаче действа само три месеца в годината.
„Това е политическо решение. Замърсяването с азотен диоксид от транспорта не показва съществени сезонни колебания. Тази мярка трябва да действа целогодишно“, добавя Хлебаров.
България е с едни от най-високите нива на сърдечносъдови заболявания, инсулти и рак в Европа – състояния, които според Костадинов са тясно свързани със замърсяването на въздуха, въпреки че местните проучвания по темата остават ограничени.
Какво предстои за Европа на фона на кризата със замърсяването на въздуха?
Според д-р Нейра основната пречка днес е политическата воля, а не технологиите. Тя посочва съпротивата от страна на индустриите за изкопаеми горива и транспорта, докато градовете се стремят към възобновяема енергия и устойчива мобилност. Очаква се изменението на климата допълнително да затрудни решаването на проблема.
В момента инициативата Breathe Cities подготвя втора фаза от дейността си, като разширява подкрепата за повече общности и надгражда постигнатите вече резултати в намаляването на замърсяването в градове като Лондон, София и други участници в програмата.
