21.10.2026

Боян Митракиев по БНР: Трябва да видим много по-агресивни мерки през 2028 година, за да се намали дефицитът под 3%

Бизнесът не може да промени политическата рамка, която премиерът като олицетворение на мандата е задал и очевидно той вижда излизане от процедурата по свръхдефицит за 2 – 3 години, каза изпълнителният директор на КРИБ д-р Боян Митракиев в интервю за предаването „12+3“ по БНР с водещ Стефан Кунчев.

За да се намали дефицитът под 3%, трябва да видим много по-агресивни мерки през 2028, посочи той.

Според него инвестиционният климат няма да се подобри с еднократен данък – като тази за свръхпечалба, защото „цените са функция на дефицита и на паричното предлагане, което се създава от държавата спрямо производството“.

„Дефицитът до 3% няма да успеят да намалят, може би с още 2 – 3 добри мерки ще е 3,6 – 3,8 % дефицитът, което е по-правилната траектория за излизане от свръхдефицит. Но това ще захрани инфлацията и нищо няма да успокои темпа на поскъпване. Мисля, че правителството е заложило 4% и трябва да се каже на обществото, че е 4% не е малко“, посочи д-р Митракиев.

Въпросът е дали хората психически ще издържат на тези нива на инфлация. Щом чуете дефицит и дългове – винаги ще има инфлация и без значение колко проверки ще има в един магазин, тя ще се излее върху колите и имотите. Колкото повече заеми има в икономиката, толкова повече луксозни коли се появяват.

Изпълнителният директор на КРИБ съобщи, че имат притеснения от вдигането на максималния осигурителен праг. Причината – IT индустрията, където се променя структурата на разходите, някои компании взимат решение за изтегляне от България.

„Не предлагаме стабилност в разходите на труда за IТ индустрията, а тя преминава към трансформации, и този данък свръхпечалба не е добър знак. Такъв данък винаги е проблем, но Министерството на финансите заслужават добри думи, тъй като имаха добра комуникация с браншовете и достигнаха до 1/3 да се използва за инвестиции в собствените си компании в България и ще внесе в бюджета 70%.“

Боян Митракиев каза още, че бизнесът по-скоро иска в публичния сектор да има програмно бюджетиране на базата на това колко ефективно се работи. За пример той посочи БНР, където има лесно измерим критерий „дали работите добре или не“ и това е колко се слуша БНР.

Според него похвала заслужават министърът на финансите Гълъб Донев и на труда и социалната политика Наталия Ефремова, защото най-после има посока на реформа. Но по отношение на минимална работна заплата от 660 евро той смята, че в някои региони ще се увеличи сивият сектор.

За бюджета той препоръча капиталовите разходи да бъдат насочени към магистрали и жп трасета, които раждат частни инвестиции след тях. „Добре е да се инвестира в магистрала, защото веднага ще дойде завод. За нас е важно бързо да се строят тези пътни артерии и публично-частното партньорство ще се насочи към готови обекти“, коментира изпълнителният директор на КРИБ по БНР.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл

Снимка Стефан Кунчев