Въпреки дългогодишните инвестиции, напредъка в политиките и ангажиментите в областта на климата, Европа изостава в надпреварата за чиста индустрия. Според ново проучване на Mission Possible Partnership (MPP), организация с нестопанска цел, работеща за декарбонизация на енергоемките индустрии, Китай и нарастващ брой развиващи се страни успяват да осигурят финансиране за повече проекти за чиста промишленост, отколкото западните държави, включително ЕС и САЩ, предава Евронюз.
Доминацията на Китай се простира отвъд новите инвестиции. В страната се намират 49% от всички промишлени обекти за чисти технологии, които вече функционират или са в процес на изграждане в световен мащаб. Тези инвестиции могат да окажат влияние върху много повече неща от просто емисиите. Те биха могли да определят къде ще бъдат разположени заводите и работните места, кой ще произвежда и доставя гориво, и дори да променят баланса на глобалната сила.
Китай доминира в инвестициите в чистата индустрия
През изминалата година 36 мащабни проекта в сферата на чистата индустрия по целия свят, рекорден брой, си осигуриха необходимото финансиране, за да стартират изпълнението си, сочат данни на MPP. 23 от тези проекти са в Китай, като общата им стойност надхвърля 40 милиарда евро.
Според MPP, бързото развитие на Китай в сектора на чистите индустрии се дължи на дългогодишна подкрепяща политика, изграждане на инфраструктура за възобновяема енергия и нарастващо търсене на алтернативни горива.
Днес например страната притежава над 90% от световния капацитет за производство на метанол с по-ниски емисии – гориво, което може да се добива от биомаса или възобновяем водород, вместо от изкопаеми горива. Освен това Китай представлява над 40% от глобалния капацитет за производство на „по-чист“ алуминий – процес, при който за енергийно захранване се използва нисковъглеродна електроенергия, а не изкопаеми горива.
Присъствието на Китай се усеща и извън границите на страната
През август 2025 г. в Лаос заработи най-големият вятърен парк в Югоизточна Азия. Проектът „Monsoon Wind“, собственост на консорциум, оглавяван от тайландска компания, използва 133 турбини, произведени в Китай, за да доставя електроенергия на производствения сектор във Виетнам.
Тъй като все повече държави се стремят да намалят вноса на изкопаеми горива, Китай се превръща във важен доставчик на чисти технологии, отбелязва Белинда Шепе от Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA):
„Това създава значителни икономически възможности за Китай и би могло да засили геополитическото му влияние, особено в развиващите се икономики.“
„Индустриалният слънчев пояс“ се разраства бързо
Китай не е единствената икономика, която напредва в сферата на чистата индустрия. В Африка, Азия и Латинска Америка държави, попадащи в това, което MPP нарича „индустриален слънчев пояс“, привличат инвестиции благодарение на изобилието си от възобновяеми ресурси.
През последната година още шест проекта в развиващи се икономики са осигурили инвестиции на стойност 4,7 милиарда евро – повече от сделките на стойност 4,3 милиарда евро, реализирани в развитите икономики.
Кения например разработва първия в Африка завод за „зелени“ торове, захранван с геотермална енергия. Разположено в Рифтовата долина, съоръжението има за цел да произвежда между 200 000 и 300 000 тона торове годишно, предназначени предимно за местните земеделски производители. Парагвай също е осигурил финансиране за завод за по-екологично производство на торове.
Междувременно в Южна Африка инвеститори подкрепиха втория в света търговски проект за производство на синтетично устойчиво авиационно гориво (SAF) от уловен въглероден диоксид и електроенергия от възобновяеми източници.
Докладът на MPP допълва, че в развиващите се икономики се разработват още 281 проекта.
„Тази година новият „индустриален слънчев пояс“ за първи път изпревари Европа, превръщайки плановете за чиста индустрия в реални, финансирани производствени мощности. От производство на торове чрез геотермална енергия в Кения до устойчиви авиационни горива в Бразилия – страните, богати на възобновяеми ресурси, превръщат природните си дадености във фабрики, работни места и приходи“, казва Фостин Деласал, главен изпълнителен директор на MPP.
Може ли Европа да навакса в надпреварата за чиста индустрия?
Въпреки че изостава, ЕС се опитва да бъде в крак с темпото. През февруари 2025 г. общността стартира своята инициатива „Споразумение за чиста индустрия“ (Clean Industrial Deal), като пое ангажимент да мобилизира над 100 милиарда евро в подкрепа на европейското чисто производство, за намаляване на разходите за енергия и за подпомагане на сектори като стоманодобивната и химическата промишленост в съкращаването на емисиите на парникови газове.
В момента законодателите в ЕС обсъждат Закона за ускорение на индустрията (Industrial Accelerator Act), който има за цел да ускори процедурите по одобрение за нови производствени мощности и да увеличи търсенето на нисковъглеродни продукти, произведени в Европа.
Европейската политика също така допринесе за стимулиране на инвестициите в устойчиво авиационно гориво (SAF) – сектор, който през изминалата година представляваше една от всеки три „чисти“ индустриални инвестиции в световен мащаб. От 2025 г. насам доставчиците на гориво на летищата в ЕС са задължени да включват поне 2% устойчиво авиационно гориво в доставяното от тях авиационно гориво.
„Европа и САЩ все още притежават значителни индустриални и технологични предимства. Европа вече е в състояние да произвежда годишно около два пъти повече електромобили и вятърни турбини, отколкото са ѝ необходими, както и близо три пъти повече термопомпи“, посочва Шепе, позовавайки се на скорошен доклад на организацията Ember.
Макар Китай да изнася по-голям общ брой електромобили, общата стойност на износа от други държави – и особено от Германия – е нараснала значително повече, отколкото тази на износа от Китай, сочи най-новото проучване на CREA. Въпреки това, инвестициите в подобни продукти и проекти остават сериозно препятствие в световен мащаб.
MPP следи над 800 предложени проекта в сферата на чистата индустрия, представляващи потенциални инвестиции на стойност около 4,3 трилиона евро, които все още не са осигурили финансиране. Често причината за това са неясни политики или нежелание от страна на клиентите да сключват дългосрочни договори за покупка.
„Предизвикателството сега е в мащаба и темпото. През последните 12 месеца станахме свидетели на рекорден брой окончателни инвестиционни решения, но амбицията е да преминем от десетки към стотици финансирани производствени мощности всяка година“, обобщава Деласал.
