Глобалните въглеродни емисии от изкопаеми горива ще спаднат през 2026 г. Очакваното понижение от 0,4% се дължи на ускоряващото се разрастване на възобновяемите енергийни източници, на фона на енергийната криза, свързана с войната срещу Иран, предава Евронюз.
Според доклада „Глобален въглероден бюджет“ за 2026 г., който проследява напредъка към постигане на целите на Парижкото споразумение, се очаква емисиите от петрол да намалеят с 1,9%.
„Спадът в емисиите на CO2 от изкопаеми горива е обнадеждаващ, но намаление, породено отчасти от геополитически сътресения, не представлява устойчиво решение в областта на климата“, предупреждава професор Пиер Фридлингщайн, директор на офиса за „Глобален въглероден бюджет“ към Университета в Ексетър, който ръководи проучването.
Този спад при въглеродните емисии от изкопаеми горива обаче се компенсира от ръст на емисиите, произтичащи от промени в земеползването, например обезлесяването. В резултат на това се очаква общият обем на емисиите на CO2 през тази година да достигне 43,3 милиарда тона, в сравнение с 42,8 милиарда тона през 2025 г.
Фридлингщайн посочва, че е необходимо допълнително ускоряване на възобновяемите енергийни източници и електрификацията, за да достигнат глобалните емисии своя пик и да навлязат в траен спад.
Тъй като електрификацията заема централно място в климатичните преговори COP31 тази седмица, световните лидери са готови да поемат ангажименти за нови цели, съобразени с тази задача.
„На COP31 държавите са изправени пред избор – електрификация или шок. Ефективните електрически технологии и чистата енергия са жизненоважно решение срещу замърсяването, което нагрява планетата, и срещу растящите разходи за домакинствата на фона на продължаващата криза с цените на изкопаемите горива“, заяви изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата Саймън Стийл в встъпителното си слово на 9 ноември.
Експертите обаче отбелязват, че напредъкът все още е твърде бавен. Според доклада, оставащият въглероден бюджет – количеството CO2, което може да бъде отделено, преди затоплянето да достигне 1,5°C над прединдустриалните нива, възлиза на 150 милиарда тона. Това се равнява на по-малко от четири години емисии при сегашните темпове.
Кои държави очакват най-голям спад на емисиите от изкопаеми горива през 2026 г.?
Прогнозите сочат, че ЕС ще отбележи най-значителен спад сред основните замърсители – 1,5%. Следват САЩ с 1,3%, главно поради намаляване на емисиите от въглища, които обаче през миналата година рязко се увеличиха заради високите цени на природния газ и студеното време. Очаква се емисиите на Япония да спаднат с 1%.
За Китай се прогнозира спад от 0,9% през 2026 г., благодарение на сериозното намаляване на емисиите от петрол и значителния ръст в производството на електроенергия от възобновяеми източници. Макар страната да е отговорна за 32% от глобалните емисии, произтичащи от изкопаеми горива, тя е и световен лидер във внедряването на възобновяеми енергийни източници, както и в залесяването и създаването на нови гори. Половината от глобалните емисии, които са били избегнати благодарение на възобновяемата енергия и електрическите превозни средства, се падат на Китай.
Индия се отклонява от тази тенденция – очаква се нейните емисии да нараснат с 4,4%, което надвишава средния годишен ръст от 3,5%, отчетен през последното десетилетие. В останалата част на света се очаква спад от 0,7%, главно поради по-високите цени на петрола и ограниченията в предлагането.
В доклада се подчертава, че декарбонизацията не означава жертване на икономическия растеж. През 2025 г. 59 държави са отчели по-ниски нива на емисии в сравнение с периода преди пандемията от COVID-19, като същевременно икономиките им са отбелязали растеж.
Могат ли чистите технологии да компенсират емисиите, произтичащи от нарастващото търсене на енергия?
Според доклада, две трети от тазгодишния ръст в глобалното търсене на енергия се покриват от слънчевата и вятърната енергия, както и от електрическите превозни средства.
В придружаващ анализ авторите прогнозират, че в периода до края на 2028 г. между 64% и 79% от емисиите, свързани с новото търсене, ще бъдат компенсирани чрез нови мощности за слънчева и вятърна енергия, както и чрез електрически превозни средства.
Слънчевата и вятърната енергия са допринесли за намаляването на въглеродните емисии с 4,1 милиарда тона през 2025 г. – значителен ръст спрямо едва 0,28 милиарда тона през 2010 г. Очаква се тази година показателят да достигне 4,6 милиарда тона.
Електрическите превозни средства навлизат по-бавно. През 2025 г. едва около 10% от световния автомобилен парк е електрифициран – или 6%, ако не се броят хибридите. Все още е необходимо време за подмяна на съществуващите превозни средства.
„Спадът на емисиите в рамките на една година не представлява пик, освен ако не е резултат от структурна промяна“, казва Глен Питърс, изследовател в Центъра за международни изследвания на климата CICERO и член на екипа, изготвил доклада. Според него чистите технологии водят до намаляване на емисиите в десетки държави, но не в достатъчна степен, за да се затвърди достигането на глобален пик.
Турция, която е домакин на COP31, ще прокарва своята ключова цел „35 до 35“ по време на преговорите на ООН. Тя призовава държавите колективно да увеличат дела на електроенергията в световното енергийно потребление до 35% (при сегашно ниво от около 20%) до 2035 г. Критици отбелязват, че за да има тази цел реално значение, тя трябва да бъде постигната чрез използване на чиста енергия.
Спад, а не пик при емисиите от изкопаеми горива
Ситуацията изглежда по-различно в сравнение с миналата година, когато същият доклад отчете, че емисиите от изкопаеми горива са достигнали исторически връх, нараствайки с 1,1% – при това с увеличение както при петрола и газа, така и при въглищата.
Тази година спадът се дължи основно на петрола. Прогнозите сочат, че емисиите от петрол ще намалеят с 1,9%, а тези от природен газ – с 0,3%. Същевременно се очаква емисиите от въглища да нараснат с 0,6% – което вероятно е краткосрочна реакция на енергийния шок, породен от конфликта, свързан с Иран, но не и повратна точка.
Емисиите, произтичащи от начина на ползване на земята, се движат в противоположна посока. Очаква се те да нараснат до 5,1 милиарда тона, подтикнати от пожари в торфени зони и деградация на горите в Югоизточна Азия – процеси, свързани с настъпването на явлението Ел Ниньо. В доклада се допълва, че се очаква мощното Ел Ниньо през 2026 г. да окаже значително въздействие върху способността на земната повърхност да поглъща въглерод през следващата година.
Премахването на въглерод от атмосферата също все още не компенсира разликата. Възстановяването и създаването на нови гори неутрализират около половината от емисиите, произтичащи от трайното обезлесяване.
Все пак авторите посочват, че ако внедряването на чисти технологии продължи да се ускорява, достигането на траен пик и последващият спад в глобалните емисии на CO2 може да настъпят след броени години.
