Авиокомпаниите може да срещнат затруднения при покриването на разходите си за компенсации, когато влезе в сила първата глобална схема, задължаваща ги да плащат за емисиите си, допринасящи за затоплянето на планетата, предава Ройтерс. Причината за това е недостигът на налични въглеродни кредити, посочват представители на индустрията и анализатори.
Макар авиационният сектор да не е най-големият източник на парникови газове, той е един от най-бързо растящите източници на емисии, а използването на устойчиви горива все още не оказва значимо влияние върху тяхното ограничаване.
Вече повече от десетилетие авиокомпаниите, извършващи полети в европейското въздушно пространство, са задължени да плащат за замърсяването, което причиняват, съгласно Системата на Европейския съюз за търговия с емисии. Що се отнася до глобалната схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международната авиация (CORSIA), досега участието в нея е било единствено на доброволен принцип.
Около 130 държави са се присъединили към мащабен задължителен първи етап на CORSIA, който обхваща периода от януари 2024 г. до края на настоящата година. Авиокомпаниите, попадащи под юрисдикцията на тези държави, ще трябва да закупят въглеродни кредити до края на януари 2028 г., в противен случай ги очакват санкции. Според експерти това ще е изключително сериозен тест за схемата.
„Очаква се първият етап да генерира търсене на кредити за компенсиране на емисии в размер до 200 милиона метрични тона въглерод“, заяви Крис Лийдс от Standard Chartered, ръководител на направлението за развитие на въглеродните пазари.
Наличните кредити ще покрият най-много една четвърт от търсенето
Според данни от специализираната агенция на ООН – Международната организация за гражданска авиация (ICAO), както и информация от над двадесет експерти в сектора, наличните кредити за първия задължителен етап ще покрият най-много една четвърт от търсенето. Освен това се оказва, че само 11 държави са в състояние да предоставят кредити за нуждите на CORSIA.
Говорител на ICAO посочи, че внедряването на CORSIA от държавите членки на организацията върви по план и че ICAO ще продължи да оказва съдействие на правителствата за ускоряване на осигуряването на кредити. От организацията допълниха, че не коментират хипотетични сценарии.
Кредитите за компенсиране на емисиите от въздушния транспорт биха могли да окажат най-значително въздействие в по-бедните държави – особено в момент, когато мащабната криза, свързана с разходите за живот, и съкратените бюджети за помощ за развитие не правят правителствата по-склонни да поемат ангажименти за подкрепа.
Типичните проекти за компенсиране включват замяна на замърсяващи горива, използвани в готварски печки в развиващите се страни, с по-чисти алтернативи, или предотвратяване на обезлесяването.
След поредица от скандали, свързани с измамни схеми, CORSIA въведе строги правила за това какво се счита за легитимна компенсация на въглеродни емисии. Това допълнително затруднява задоволяването на нарастващото търсене.
Хана Хауман от търговската компания Trafigura посочва, че едва около 5% от натрупаните досега кредити отговарят на изискванията за схеми като CORSIA, които правителствата са направили задължителни.
Ситуацията се усложнява и от факта, че някои развиващи се страни не желаят да позволят продажбата на твърде голям брой кредити в кратки срокове, опасявайки се, че самите те може да се нуждаят от тях, за да изпълнят своите климатични цели към ООН за ограничаване на общите емисии.
Според анализатори е много вероятно цената на въглеродните кредити, която в момента е около 12–13 долара за тон, да се повиши, след като се изяснят несигурностите, каращи авиокомпаниите да се колебаят при покупката им.
„Съществува риск, ако изчакате твърде дълго, в крайна сметка да се наложи да платите много по-висока цена“, отбелязва Марейн ван Дисен, главен изпълнителен директор на STX Group – компания, търгуваща с екологични активи.
Великобритания предложи въвеждането на санкция в размер на 100 паунда (134 долара) за всеки тон въглеродни емисии, които не отговарят на изискванията, и в момента провежда обществено обсъждане по въпроса. Други държави също разработват свои правила.
Анализ на Ройтерс, обхващащ официални документи и доклади за устойчиво развитие на 10 водещи авиогрупи, показва, че повечето от тях не разкриват какъв брой кредити по линия на CORSIA очакват да им бъдат необходими, нито колко вече са си осигурили.
От United Airlines заявиха единствено, че наличността на подходящи компенсационни кредити е ограничена, докато от American Airlines посочиха като причина несигурността по отношение на предлагането и цената им. Singapore Airlines съобщи, че е започнала да си осигурява необходимите единици, без да разкрива обема им, а Air France-KLM заяви, че все още не е закупувала кредити.
Приемайки цена от 20 до 50 долара за единица, консултантската компания Roland Berger посочва, че изпълнението на изискванията може да струва на авиокомпаниите между 3,6 и 9 милиарда долара – сума, равняваща се на около 5% до 12% от прогнозираните печалби в сектора за 2026 г.





