Диверсификацията на земеделските дейности и възстановяването на земята могат да променят икономическата логика на сектора. Разнообразните източници на доходи, по-здравите почви и по-ниските разходи за земеделски ресурси помагат на производителите да запазят препитанието си в трудни сезони и да изплащат заемите си. За правителствата и кредиторите това означава и по-малък риск от финансови загуби при провал на реколтата.
За да осъществят тези промени обаче, фермерите се нуждаят от финансиране. Възстановяването на земята изисква време, дърветата растат с години, а въвеждането на нови култури предполага инвестиции в семена, технически консултации и достъп до пазари. Публичното климатично финансиране може да покрие част от първоначалните разходи и да ограничи рисковете, които възпират частните инвеститори.
На срещата на върха за климата COP31, която започна в понеделник в Анталия, Турция, правителствата трябва да поставят диверсифицираното земеделие и възстановяването на земята сред приоритетите в климатичните си планове, пише earth.org. Необходимо е също да осигурят подкрепа за фермерите при финансирането на този преход. Производителността остава важна, но високите добиви през една година имат ограничена стойност, ако следващата суша унищожи поминъка на земеделските производители. Диверсификацията и възстановяването на земята могат да защитят бъдещите реколти и да направят земеделието по-устойчиво в условията на все по-непредвидим климат.
Една ферма може да постигне рекордни добиви през дадена година, а през следващата да загуби реколтата си заради суша или наводнения. Салвадорският фермер Нери Осорио познава добре този риск. Във фермата си с площ от един хектар, разположена на хълм в засегнатия от суши Сух коридор на Ел Салвадор, някога е отглеждал само царевица и боб.
Днес Осорио отглежда царевица наред с боб, маниока, зеленчуци и овощни дървета. Той развъжда крави и кози, а продажбата на мляко му осигурява допълнителен доход. Дори ако реколтата от царевица бъде унищожена, останалите култури и приходите от мляко дават на семейството му алтернативен източник на препитание.
Неговият опит показва, че в условията на по-високи температури и непредвидими климатични условия успехът на земеделието трябва да се оценява не само според произведеното количество, но и според способността на стопанствата да устояват на сътресения.
През 2025 г. 87,5 милиона души са изпитвали остра продоволствена несигурност в държави, където екстремните метеорологични условия са били основен фактор за хранителните кризи. Това е почти три пъти повече в сравнение с 2018 г. Междувременно Ел Ниньо, за който Световната метеорологична организация предупреждава, че може да бъде безпрецедентно силен, промяна режима на валежите и предизвиква суша в някои региони и наводнения в други. На фона на глобалното затопляне това е показателно за климатичната нестабилност, към която фермерите трябва да се адаптират.
В Хондурас сушата, свързана с Ел Ниньо, вече е засегнала реколтата от царевица на дребните фермери. В Южна и Югоизточна Азия са застрашени оризовите култури, а в Индия – и реколтата от захарна тръстика. Валежите под средните нива създават риск и за предстоящия сезон на отглеждане на царевица в Южна Африка.
Разнообразието от култури е една от най-ефективните защити срещу подобни климатични крайности. Различните растения и сортове издържат на различни условия; дърветата осигуряват сянка, предпазват почвите и дават плодове или фураж, а животновъдството създава допълнителен източник на храна и доходи. Така зависимостта от една реколта намалява и стопанствата имат по-голям шанс да запазят производството си при екстремни метеорологични условия.
Осорио преобразува стопанството си с подкрепата на програмата RECLIMA, финансирана от Зеления климатичен фонд на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО). Инициативата е помогнала на над 50 000 фермери в Ел Салвадор да възприемат по-устойчиви земеделски практики. Благодарение на собственото производство на фураж Осорио е намалил разходите си за изхранване на животните със 70%. Сред участниците в програмата производствените разходи са спаднали наполовина, а покупките на химически торове – със 70%.
Диверсификацията допринася и за възстановяването на земята, от която зависят бъдещите реколти.
По данни на ФАО над 1,6 милиарда хектара земя в световен мащаб са деградирали вследствие на неустойчиво използване и управление. Повече от 60% от тази деградация се случва върху земеделска земя. Възстановяването на почвите, засаждането на дървета и подобряването на управлението на земята могат да ограничат щетите от суши и интензивни валежи. Здравите почви задържат повече влага, по-устойчиви са на ерозията и намаляват нуждата от торове. Възстановената растителност също подпомага биоразнообразието и съхранението на въглерод.
Проучване от 2026 г., обобщаващо резултатите от 184 предишни метаанализа, установява, че диверсификацията на земеделието подобрява дългосрочната рентабилност, биоразнообразието, качеството на почвите и съхранението на въглерод. Същевременно не е установена статистически значима обща промяна в добивите. Резултатите поставят под съмнение схващането, че фермерите трябва да правят компромис с производителността или печалбите си, за да диверсифицират стопанствата.
В Етиопия програмата SCALA на ФАО и ПРООН работи със земеделските общности за намаляване на зависимостта им от земеделие, изцяло зависимо от валежите. В региона Харари сред приоритетите са отглеждането на сухоустойчиви култури и висококачествени зеленчуци с напояване, както и развъждането на кози и дребномащабното птицевъдство. Целта е фермерите да разполагат с повече източници на доходи дори при недостиг на валежи.
Инвестиционен анализ от 2025 г. на мерките по програмата SCALA в три етиопски региона прогнозира увеличение на доходите на домакинствата с 40%. Очакваните ползи се оценяват на около 2,80 долара за всеки инвестиран долар. Макар да става дума за прогнози, те показват потенциалната икономическа възвръщаемост на диверсифицираното земеделие.
Недостиг на финансиране за климатичния преход
Въпреки потенциалните ползи финансирането за адаптация на селското стопанство към климатичните промени остава под заявените от държавите потребности. Последният глобален анализ на ФАО на националните климатични ангажименти показва, че посочените нужди от финансиране за агрохранителните системи са с 70% по-високи спрямо предходния цикъл. Същевременно най-новият доклад на организацията за климатичното финансиране на сектора отчита спад от 10% на средствата за развитие, насочени към него през 2024 г.
Селското стопанство традиционно представлява предизвикателство за инвеститорите. Добивите зависят от метеорологичните условия, цените се колебаят, а дребните земеделски производители често не разполагат с необходимото обезпечение за получаване на кредити. Климатичните промени допълнително увеличават несигурността. От друга страна, финансирането на земеделски системи, без да се отчита уязвимостта им към суши, наводнения и деградация на почвите, също крие сериозни финансови рискове.
