За КРИБ битката със зеления рекет, който блокира всяко инвестиционно намерение, е приоритет

ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР И ЧЛЕН НА УС НА КРИБ ПРЕД В. „СТРОИТЕЛ“

Г-н Иванов, в началото на новата година да Ви пожелаем да бъде много успешна и ползотворна за Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). От януари КРИБ пое и ротационното председателство на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Какви са приоритетите пред нея?

Благодаря за пожеланията. Желая и на Вас успехи, защото сме в една лодка и ако тя плава в спокойни води, тогава и пасажерите се чувстват добре. Надявам се заедно да гребем в една посока и когато стигнем в пристанището, да се поздравим с успех.

КРИБ пое ротационното председателство на АОБР в момент, в който очакваме предстоящият период да предложи много предизвикателства. На първо място през тази година предстои т.нар. преброяване на работодателските организации, което за нас е много важно, защото веднъж на 4 години се вижда кои са истинските участници на сцената на индустриалните отношения.

Друга изключително важна тема е свързана с провеждащите се в момента сериозни преговори с правителството и социалните партньори – синдикатите. Обсъждаме 40 точки и искам специално да отбележа, че неочаквано доста бързо намерихме решение на над 70% от залегналите там предложения. Те бяха приети от правителството без корекции или с много малки такива. Естествено, ние очакваме да се направят изчисления на някои места и министърът на финансите Владислав Горанов да посочи каква е цената, която трябва да се плати от страна на държавата.

Сами виждате, че предстоящият период ще бъде изпълнен с предизвикателства, но ние от КРИБ ще докажем за пореден път, че сме създадени, за да се справяме със сложни казуси.

Каква беше 2019 г. за КРИБ? Какво бихте отбелязали като най-голям успех за организацията и за какво не Ви стигна времето?

2019 г. започна с лек песимизъм. В медийното пространство се появиха коментари, че се задава криза и ще има рецесия. Не знам откъде се черпи подобна информация, но тя със сигурност не беше вярна. Създаде се едно излишно очакване да се появи нещо неприятно на хоризонта, но това така и не се случи.

Оценка ни беше, че растеж от 4% на родната икономика е постижим, ако правителството изпълни едно-две наши добре аргументирани искания. Визирам най-вече желанието ни за внос на работна ръка. Ние сме тук, предприемачите са тук, капиталът е тук, активите ни са тук, но ни липса четвъртата сила – работникът. Това е по ред причини – демографска криза, изтичане на трудоспособни хора навън, което е нормално в една европейска икономика. Ние не трябва да се концентрираме толкова върху проблема, а по-скоро е важно да търсим неговото решение.

Самата 2019 г., както ние предполагахме, завърши добре. Растежът беше 3,6%. Standard & Poor's повишиха кредитния рейтинг на държавата. Това стана възможно благодарение на устойчивото развитие на икономиката на България. Станахме номер едно в региона, което означава възможност за повече инвестиции, привличане не само на чужди, но и на наши капитали. Според мен е много важно да се търси начин за мотивиране на българските компании да инвестират активите си в България, а не другаде по света.

Така че оценката ни за изминалата година е положителна. Нещата, за които все пак не ни остана време, са въпрос на различни споразумения с правителството. Ще посоча отново като основен момент липсата на договореност за вноса на работна ръка. Там има затруднения по две линии. Едната беше силна синдикална съпротива, която успяхме да преодолеем. Вече говорим на един език с КНСБ и КТ „Подкрепа“. Остава държавата в лицето на някои закостенели държавни структури да промени мирогледа и разбиранията си, като най-вече имаме затруднение да убедим представителите  на Министерството на труда и социалната политика. Ако те разберат ползите от привличане на хора от чужбина, ще видят, че така ще се развие цялата работна среда в страната. Ние искаме добър бизнес климат и конкурентна обстановка.

Важно е да отбележа също, че през тази година виждаме един растеж на Брутния вътрешен продукт (БВП) в цифрово изражение от близо 130 млрд. лв. Смятам, че при 260 работни дни годишно това означава, че всеки ден българските работодатели, най-вече тези в КРИБ, произвеждат по половин млрд. лв. Това никога не се е случвало в историята на държавата. И ако трябва да се върна отново на очакванията на някои хора за криза, то не виждам как ще се случи такава. Ние сме умерени оптимисти и ако не се бъркат някои неподготвени политици в бизнес климата или за промяната му, мисля, че отново в края на годината ще можем да отчетем добри резултати.

Вие споменахте някои от темите, по които КРИБ ще работи през тази година, но все пак – какви ще са приоритетите на Конфедерацията?

Дълго време ще бъде на дневен ред приетата от Европейския съюз „Зелена сделка“. Бих описал този дневен ред с прочутата фраза от Римския сенат – „Картаген трябва да бъде разрушен“. Ако трябва да обясня какво ни се готви, няма да Ви стигне хартията не на един, а на няколко броя от вестника. В историята на България подобно нещо никога не се е случвало.

Целта на тази сделка е до 2050 г. да сме нулеви в емисионно отношение. Говорим за карбонно нулева икономика. Това е като гръм от ясно небе, защото за нас означава затваряне на ТЕЦ-овете. В момента те дават 45% от производството на електрическа енергия. Какво става, ако ги затворим? Дори и сега внасяме ток от чужбина, и то защото навън е по-евтин, отколкото произведеният тук. Така че трябва да търсим още отсега решения с какво можем да заместим ТЕЦ-овете. Дали ще бъдат парогазови инсталации или нови ядрени блокове, не само в Белене, трябва да се мисли. И да е ясно какво ще ни коства тази радикална промяна на икономиката, бизнеса и обикновения човек.

Министерството на енергетиката оценява инвестициите, които трябва да се направят от сега до 2030 г., на 20 млрд. лв. Това са много пари. А да не говорим откъде ще дойдат заместващите мощности или средствата за квалификацията и преквалификация на хората, които ще бъдат освободени.

Това ще е наистина огромен удар по нашата икономика. Говорим за хиляди работници, които ще останат без препитание. Още по-страшното е, че следващият удар ще бъде върху строителния бранш. Зелената сделка ще удари след енергетиката точно него, а паралелно с това и транспортния сектор. След ТЕЦ-овете най-много емисии произвеждат превозните средства, всичко, което вози хора и стоки. А също и хранителната индустрия. Това означава, че България трябва да преработи Националния си план за развитие от А до Я. Ето това е най-великото предизвикателство.

Към края на март трябва да влезе европейският закон, който ще направи Зеления пакт задължително условие за едно нормално членство в Съюза. След това трябва да видим какво се планира за най-засегнатите страни. Ние сме в групата, в която заедно с Полша ще бъдем най-големите потърпевши. Надявам се да се придвиждат от общия бюджет на ЕС средства за тези буферни страни, които ще имат нужда от финансова подкрепа, за да постигнат желаните промени.

За мен първата важна стъпка е създаването на национален орган на най-високо ниво, който да може да накара дори и най-агресивните политици да се замислят за бъдещето на България. Защото политическите сили могат да съществуват само в една нормална държава, а не в страна с циклични енергийни или водни кризи. Колкото по-рано седнем да решаваме тези въпроси, толкова по-добре.

Споменахте внос на работници, кои са страните, от които най-лесно бихме могли да привлечем нужните ни кадри?

Има държави, в които хората седят и чакат да ги поканим. Те са от т.нар. българска диаспора, с български корени. Някои имат желание дори с целите си семейства да дойдат, но има неуредени административни проблеми. Например българин, роден в чужбина, който има т.нар. картонче, ако си намери работодател у нас, не му се позволява да подпише трудов договор, защото когато стигне до Националната агенция за приходи, му искат личен номер, какъвто не притежава. Това не може да остане така. По новото законодателство, предложено от КРИБ, държавните институции трябва да издадат на такива работници временен номер автоматично. И да се действа с него, докато тече процедурата за издаване на право за продължителен престой. Но в общи линии в момента се въртим в затворен кръг.

Други страни са Казахстан, Индия и Виетнам. С Виетнам дори нямаме подписано споразумение за внос на работна ръка. А там има специално изградени центрове, които подготвят специалисти в дадени области, най-големите са за строителни кадри. По време на мое посещение бях на място, където подготвяха заварчици. Потенциалът е огромен, като държавата е един от основните износители на работници и това е бизнес и за нея. Сключва се договор с бъдещия работодател, определят се условията за работника, неговото възнаграждение, срокът за който се изпраща, и човекът заминава. Държавата получава парите и му плаща частта, която той си е договорил с нея.

Основната причина тези хората да не се трудят вече в България идва от рестриктивната политика на МТСП. Те сигурно си имат своите притеснения, но считам, че те са неоснователни. Всичко е разписано в закона и не мисля, че от такава гледна точка има някакви пречки, за да се реализира нашето желание.

Нека Ви попитам и какви икономически тенденции очаквате през 2020 г.? Каква е прогнозата на КРИБ за настоящата година?

Очакваме растеж от порядъка на миналогодишния. Говорим за едно ниво от 3,5% – 4%, но отново всичко зависи от работната сила. Истината е, че ако не започнем да внасяме трудещи се хора, няма да има развитие. Според мен правителството трябва да се замисли сериозно върху тази тема.

Какви законодателни промени са необходими, за да се случи това?

Всичко е разписано от нас, предложили сме необходимите промени и в кои закони са необходими, за да се случат нещата. Чакаме вече действия от страна на държавата. Ние в никакъв случай не говорим за даване на гражданство, защото това ще се използва недобросъвестно от някои политици. Нито искаме да напълним страната с мигранти, нито пък да им даваме възможност да тръгнат из Европа. Нищо подобно. Искаме всеки работник от чужда страна да идва с право на продължителен престой и трудов договор за България и да не получава нищо, ако тръгне да заминава в чужбина. Той няма да има виза и няма да може да работи в ЕС. Ще разполага само с разрешително за работа в България, няма да има право да гласува, така че няма да може да влияе на политическите процеси.

Искам ясно да подчертая, че законодателните промени, които сме предложили, не са самоцел. Те са част от инструментариума за решаването на реалните проблеми пред българския бизнес. Ако може дадено нещо да се реши с наредба – така да е, важното е да се върви към подобряване на ситуацията с работната ръка в страната.

Един от основните проблеми пред целия бизнес у нас, освен липсата на квалифицирани кадри, е сивата икономика. Какво според Вас трябва да се направи, за да се реши той?

Сивата икономика е следствие. Тя се поражда от проблеми в бизнес климата. Никой няма да седи в сивата икономика, ако бремето на регулаторните режими не му тежи. Като имаме 200 режима, всеки от които с потенциал да поражда корупция в администрацията, естествено е местенето в сивата икономика. Бюрократичната тежест е лоша за бизнеса, множеството проверяващи и контролни институции – също. А на босия не могат да му вземат обувките. За това на тези в сивата икономика им е по-лесно. Неслучайно се говори, че в страната тя е над 30%.

В този ред на мисли искам да кажа, че КРИБ имаше една инициатива по европейски проект с основен фокус борбата срещу сивата икономика. Членовете на Конфедерацията работят само на светло, но те са в неравностойно положение спрямо тези, които не спазват законите. Само от ДДС сивите фирми имат автоматично предимство от 20%. Това е проблем, който виждаме не само ние, но и синдикатите.

Добър пример за борба със сивата икономика е инициативата на Камарата на строителите за промяна в Закона за устройство на територията (ЗУТ) – строежи над 100 кв. м да се изпълняват само от фирми, които са вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС). Ние подкрепихме КСБ. Това е начинът да се реагира най-бързо, най-качествено и най-точно при решаването на даден проблем.

Искам да Ви попитам и за една нашумяла в последно време тема – киберсигурността. Конфедерацията е поискала по-тежки санкции за киберрекета. Какви са по-точно Вашите искания?

Проблемът никак не е малък и не става дума за частни случаи. Наблюдава се засилване на подобен тип посегателства през последната година. Представете си, ако една банка стане обект на кибератака и това се разчуе, тя просто е заплашена от закриване. Само при мисълта, че може да има проблем, хората веднага ще побързат да си изтеглят парите и да се преместят в друга банка. Този сектор е един от първите, който страда от подобни проблеми.

След това всяка една фирма, която има сериозен обем транзакции, вътрешни и външни, също може да стане обект на атака. Например от една голяма транспортна фирма се свързаха с нас и казаха, че са били „хакнати“. Важно е да отбележа, че имаме договореност с ГДБОП, сигнализирахме ги и веднага намерихме решение.

Но започнаха да постъпват и други такива обаждания. Проведохме кръгла маса по темата, където посочихме какво трябва да се направи за превенция на подобни престъпления. Щастлив съм да видя, че много компании реагираха адекватно и назначиха или увеличиха щатовете си за служители, които се занимават със сигурността на техните данни. Истината е, че където има добър бизнес, там винаги има и бандити. В случая това е най-лесният бандитизъм. Хващаш двама хакери, плащаш им, те работят за теб, след което ти решаваш точно какво да вземеш, откъде да го вземеш и после страда фирмата. А знаете ли, че това деяние изобщо не е престъпление в нашия Наказателен кодекс, в който и санкциите за компютърни престъпления са изключително занижени – до 2 години лишаване от свобода и до няколко хиляди лева глоба. Всъщност вече има действия за промяна в Наказателния кодекс в посока завишаване на санкциите на 10 г. -15 г лишаване от свобода, като се предвиждат и много сериозни глоби. За нас като организация е важно е да подчертаем пред нашите членове, че те трябва да инвестират в киберсигурност.

Като КРИБ Вие имате наблюдение върху цялата икономика на страната. Кой от секторите е във възход и кой в застой за изминалия период? Къде стои строителният сектор?

Безспорно строителството е във възход. Пак казвам, че приказките на черногледците за криза и надути балони за жилищно строителство не са верни. София не е това, което беше преди 10 г. Вече е уникален град. Има европейски столици, които не са се променили вече над 20 г. Захабени, стари сгради, а при нас всичко е ново. Българските строители използват най-модерните и актуални материали. То се вижда. Трябва да си много голям песимист, за да не го отбележиш. Това може да си го позволи само икономика, която се стреми към най-доброто.

Две теми са изключително важни за строителния бранш и тук предполагам подкрепата на КРИБ като най-мощната организация на бизнеса ще е много ценна. Едната е свързана с необходимостта от радикална промяна на ЗУТ, а другата – с желанието ни Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради да бъде възстановена. Какво е Вашето мнение?

Обещали сме пълно съдействие на ръководството на Камарата на строителите. Вече сме готови да почваме битката за Закона за устройство на територията. ЗУТ е като Кодекса на труда – много стар. Има нужда не само от ремонт, а от изцяло нов закон.

Що се отнася до програмата за саниране, КРИБ категорично е за нейното продължаване. Като гледам обновените блокове, все едно са нови. Вижда се веднага разликата. Да дойдат тези, които са против, и да кажат не е ли така. Техните действия са национален нихилизъм, защото спъват една отлична инициатива на държавата. Според мен трябва да има нова програма, която да е по-мащабна. Защо едни да са по-заслужили да живеят вече в топли хубави модерни сгради, а други да битуват в старите панелни жилища?

Как бихте задълбочили сътрудничеството си с Камарата на строителите в България?

Ние имаме много добро партньорство с КСБ. Ако ръководството прецени, може да се обърнат към нас за партньорство за ежегодния строителен форум, който Камарата и в. „Строител” организират. Също така сме открити към всякакви идеи за съвместни дейности. Аз съм сигурен, че сега покрай Зелената сделка ще имаме доста работа.

Актуална тема в последно време е проектът за строежа на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле.

Аз съм говорител на АОБР в битката им със зеления рекет. Говорим за хората, които спъват проекта по различни причини – едни поради корупционни практики, други поради политически, и всички те не искат България да се развива. Всъщност това не е проблем само за „Струма”. Почти няма инвестиционно намерение, което да не е атакувано. Това е безумие! За някои хора тези действия са съвсем целенасочени. Тяхното желание е да виждат определени региони от страната слабо развити, да няма инвестиции и това да се използва политически. Проектът за интерконектор с Гърция например се обжалва от месарница. Трябва да се направи така, че ако искаш да протестираш дадена поръчка или проект, трябва да платиш поне 4% от стойността му.

Така че определено мога да кажа, че за КРИБ битката със зеления рекет е приоритет. Той стопира всичко, не позволява нито да има втори лифт в Банско, нито ремонт на този на Витоша. А туризмът трябва да стане национална кауза. Всички стратегически инфраструктурни проекти трябва да се вкарат в графа „национален приоритет” и няма забавяния заради обезщетения, обжалване на търгове, президентско вето. Възлага се поръчката и се работи.

Четете ли в. „Строител“?

Вестникът го следя в развитие. Помня го от самото начало, когато беше едно скромно издание. Сега сте една от най-сериозните медии, която има голяма аудитория. Дори тук, в сградата на КРИБ, на нашия щанд с издания в приемната винаги слагаме актуалния за седмицата брой. Иска ми се да видя изданието Ви като Financial Times, по дебело, с повече страници. Това ми е пожеланието и съм сигурен, че ще се случи скоро.

Разговора води Ренета Николова, главен редактор и прокурист на в. „Строител“