Стремежът на Европа да ускори производството на чипове за изкуствен интелект, както и плановете за засилване на присъствието ѝ в Арктика, са сред ключовите политически инициативи на ЕС, попаднали в патова ситуация при споровете около седемгодишния бюджет на Съюза.
Според европейските политици напредъкът по тези въпроси е невъзможен без яснота относно предложенията, свързани с финансирането от ЕС. Тъй като преговорите за размера на бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. са в задънена улица, остава неясно какви финансови средства ще бъдат заделени след следващата година, пише Политико.
Правителствата на страните от ЕС се надпреварват да постигнат помежду си споразумение относно общия размер на финансовия ресурс до края на годината. Така наречените „пестеливи“ държави, които настояват за сериозни бюджетни съкращения – Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания и Финландия, заявиха публично, че предложението на ирландското председателство на Съвета на ЕС, предвиждащо съкращения в размер на 159 милиарда евро, е недостатъчно.
Тази патова ситуация не попречи на Европейската комисия да направи редица публични изявления относно своите политически планове и амбиции, въпреки че не разполага с реална възможност да осигури средствата, необходими за тяхното осъществяване.
Ярък пример за това е представената наскоро стратегия за засилване на присъствието на ЕС в Арктика, на фона на нарастващата военна и търговска активност в региона. Тя включва планове за развитие на транспортни мрежи, проекти, свързани с критично важни суровини, както и създаване на център за морска сигурност в региона. Тези планове обаче са представени без никакви подробности относно тяхното финансиране.
Европейският комисар по международните партньорства Йозеф Сикела заяви, че е невъзможно да се поеме ангажимент за бъдещо финансиране поради текущите бюджетни преговори.
Същата уговорка присъстваше и в мащабния план на Общността за производство на чипове, чиято цел е да намали зависимостта от чуждестранни технологии и да стимулира производството на чипове, захранващи моделите с изкуствен интелект. В предложението ясно се посочваше, че то не може „да предрешава“ изхода от преговорите за следващия седемгодишен бюджет на ЕС, както и че средства за реализиране на предвидените проекти „могат да бъдат поискани едва на по-късен етап“.
Тези изявления предизвикаха недоволство сред законодатели от няколко национални парламента. Германският Бундесрат, долната камара на италианския парламент и чешкият Сенат изпратиха становища относно плана на ЕС за производство на чипове, в които призовават Комисията да внесе яснота относно наличния бюджет.
В резолюция на чешкия Сенат се посочва „несигурност, свързана с дългосрочното финансиране на предложените мерки“, като се настоява целите да бъдат „подкрепени с адекватни и предвидими ресурси“.
Бюджетната несигурност създава затруднения не само при изготвянето на законодателството, но и при неговото прилагане. Например, съгласно наскоро приетия закон за възстановяване на природата, националните правителства трябва да изготвят планове, в които да посочат как възнамеряват да възстановят екосистеми като езера, торфища и гори. Някои правителства изразиха опасения, че не могат да изпълнят изискванията, без да знаят какъв обем финансиране ще бъде наличен на равнище ЕС за постигането на тези цели.
„В момента разполагаме със средства на национално ниво, но ще ни е необходимо повече, ако погледнем към целите за природата до 2050 г.“, заяви нидерландският министър на земеделието Яйми ван Есен.
По време на среща на министрите на околната среда от ЕС в Люксембург миналия месец, Сирил Пикемал, заместник-постоянен представител на Франция, отбеляза:
„Не можем да приемаме нови правила, без да осигурим средствата за тяхното прилагане.“
Преразпределяне на средствата
Несигурността обхваща дори традиционно най-големите бенефициенти на средства от ЕС – земеделските стопани и регионите, които не знаят на какъв финансов ресурс могат да разчитат през следващите години.
Основният нов елемент в предложението на Европейската комисия за следващия бюджет е предоставянето на по-голяма гъвкавост на правителствата, позволяваща им в хода на изпълнението да преразпределят средства между различните приоритети.
Служители на Комисията редовно се оплакват, че настоящият бюджет, в който над 90% от средствата бяха целево разпределени още в самото начало, ги е оставил неподготвени за справяне с пандемията от Covid-19, поредицата енергийни кризи и войната в Украйна.
Макар новият бюджет да е замислен така, че Брюксел и националните столици да бъдат по-добре подготвени за реакция при непредвидени кризи, той е обект на критики заради липсата на предвидимост.
Поради тази причина ръководителите на региони и министрите на земеделието, които заедно получават близо половината от общия обем плащания от ЕС, настояват в хода на текущите преговори делът им от тези гарантирани средства да бъде увеличен.
Френският министър на земеделието Ани Жьоневар заяви, че идеалното решение би било да се увеличи целевото финансиране за земеделските стопани, което за периода 2028–2034 г. възлиза на 297 милиарда евро
„Това би осигурило на фермерите реална предвидимост, сигурност и стабилност“, посочва тя.
В рамките на новата бюджетна архитектура регионите и земеделските стопани до голяма степен се конкурират за едни и същи финансови средства. Докато Европейската комисия е заделила 217 милиарда евро за по-бедните региони през следващите седем години, националните правителства разполагат със значителна свобода на действие при определянето на финансирането за по-богатите райони. Тези промени предизвикаха недоволство сред регионите, които призовават Европейския парламент да засили гаранциите за местните територии.
