Развиващите се страни са поставени в състояние на несигурност, тъй като някои от най-големите световни икономики не са конкретизирали плановете си за ново финансиране, свързано с климата, алармира Гардиън.
Предвижда се до 2035 г. бедните държави да получават по 300 милиарда долара годишно от правителствата на индустриализираните нации, както и около 1 трилион долара от други източници. Тези средства трябва да им помогнат да се справят с последиците от екстремните метеорологични явления и да преминат към бъдеще с ниски въглеродни емисии.
Много правителства на богати държави обаче все още не са определили своите цели и планове за предоставяне на финансиране за климата след края на тази или следващата година. Този пропуск е вреден, тъй като лишава получаващите страни от възможност за планиране и затруднява привличането на инвестиции от частния сектор, които да допълнят публичните средства.
Развитите страни са на път да постигнат целта – какъв е проблемът?
Анализ на мозъчните тръстове NRDC и E3G показва, че развитите страни като цяло са на път да постигнат целта от 300 милиарда долара годишно – известна като NCQG (нова колективна количествена цел), поставена на конференцията COP29 преди две години. До 2030 г. те би трябвало да осигуряват около 229 милиарда долара годишно, като се очаква многостранните банки за развитие да покрият около 185 милиарда долара от тази сума.
Джо Туейтс, директор по международното финансиране на климатичните дейности в Съвета за защита на природните ресурси (NRDC) и един от авторите на анализа, изготвен съвместно с мозъчния тръст E3G заяви, че освен ако банките за развитие и националните правителства не предприемат драстични съкращения в следващия кръг на финансиране (което е малко вероятно), то необходимият обем средства до 2030 г. ще бъде почти изцяло осигурен.
„Повечето държави изглеждат в доста добра позиция по отношение на финансирането на климатичните дейности. Проблемът е, че те не оповестяват това публично“, отбелязва той.
Ако ЕС продължи да предоставя средства в сегашния размер от около 36 милиарда долара годишно (което е вероятно), то – като се вземат предвид и ангажиментите, поети вече от Обединеното кралство, Канада и някои други по-малки държави – ще остане разлика от около 7 милиарда долара, която трябва да бъде покрита.
Според Туейтс, ако в Белия дом влезе друг президент, САЩ биха могли заедно с Япония и Австралия, които все още не са определили свои цели за климатично финансиране, да компенсират част от недостига.
Допълнителен анализ на Carbon Brief показва, че ако след изтичането на настоящите си ангажименти държавите не предвидят ново финансиране за климата, развиващите се страни ще се сблъскат със 70% съкращение на двустранната финансова помощ от богатите нации (като тук не се включват средствата от банките за развитие). Туейтс обаче отбелязва, че подобен сценарий е крайно малко вероятен.
„Жалко е все пак, че по този въпрос се запазва пълно мълчание. Ако темата се обсъждаше по-активно, това би успокоило групата на развиващите се страни“, коментира той.
Мълчанието се запазва и на COP31
Финансирането на дейности, свързани с климата, е сложен и спорен въпрос в рамките на преговорите COP31. Те започнаха в понеделник в Анталия (Турция), като председателството е поверено на Австралия – резултат от компромисно споразумение, постигнато след като двете страни се конкурираха за тази роля. Някои развиващи се държави настояваха за преразглеждане на предишни решения относно климатичното финансиране, опасявайки се, че може да се стигне до съкращаване на предоставените средства.
Световната банка се отказа от официалната си цел за финансиране на дейности, свързани с климата, през това лято – под натиска на Белия дом при управлението на Доналд Тръмп, но въпреки това ще продължи да предоставя десетки милиарди годишно за проекти, свързани с климата. Според Туейтс, други банки за развитие вероятно ще продължат да изпълняват плановете си за финансиране в тази област.
Франция, Германия и Австралия са сред основните държави, които все още не са обявили публично новите си цели за финансиране на климатични дейности. Крайно необичайно е развита страна, която е домакин на конференцията COP (като Австралия), да не представи нови планове за финансиране на климата преди самото домакинство. Обединеното кралство намали финансирането си за климата по-рано тази година.
„Нашата Стратегия за климата и биоразнообразието запазва нивото на амбиция и определя следните цели за периода 2025–2027 г.: 6 милиарда евро годишно за финансиране на климатични дейности и 800 милиона евро годишно за биоразнообразието“, заяви говорител на френската агенция за развитие AFD.
Говорител на Япония посочи, че страната е напълно ангажирана с изпълнението на задълженията си по Парижкото споразумение, като активно предоставя подкрепа на развиващите се страни за действия, свързани с климата. Тази подкрепа се осъществява чрез Японската агенция за международно сътрудничество (JICA), международни организации и климатични фондове, включително Зеления климатичен фонд (GCF) и Фонда за справяне със загубите и щетите.
