01.11.2026

Доколко е ефективно засяването на облаци?

На 23 август стартъпът Rainmaker провежда експеримент за засяване на облаци над Хоумър, Аляска, без много от местните жители да знаят за операцията, съобщава BBC.

Компанията, базирана в Ел Сегундо, Калифорния, твърди, че за три часа е генерирала 19 милиона американски галона вода, или около 72 милиона литра.

Експериментът предизвиква опасения сред част от местната общност заради липсата на предварителна информация и въпросите около въздействието на използваните вещества върху хората и околната среда.

Как работи технологията?

Технологията се използва от повече от 80 години и цели да увеличи количеството на валежите чрез разпръскване на вещества като сребърен йодид в облаците. Процесът подпомага образуването на ледени кристали, които нарастват и впоследствие падат на земята под формата на сняг или дъжд в зависимост от температурата.

Засяването на облаци не създава валежи от нищото, а подпомага процеси, които протичат естествено в атмосферата. Методът изисква подходящи метеорологични условия и наличието на облаци, поради което се прилага предимно в райони, където атмосферните условия позволяват образуването на ледени кристали.

Купър Фрийман, ръководител на клона на „Центъра за биологично разнообразие“ (Center for Biological Diversity) в Аляска, поставя под въпрос както начина, по който е проведен експериментът, така и безопасността на използваните вещества.

„Изглежда, че не е имало никакъв последващ мониторинг, който да потвърди, че този сребърен йодид не е оказал въздействие върху околната среда“, казва той.

Фрийман смята още, че засяването на облаци не е устойчиво решение на проблемите с водоснабдяването. Според него подобни инициативи не трябва да отклоняват вниманието от дългосрочното управление и опазването на водните ресурси.

Ограничен ефект на фона на нарастващия недостиг на вода

Опасенията около водната сигурност се засилват в световен мащаб. През юли генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че сладководните ресурси се използват по-бързо, отколкото могат да се възстановят. Според доклади последните пет години са били най-сухият период за световните реки от повече от три десетилетия насам.

Въпреки потенциала си за подпомагане на валежите, засяването на облаци не може да предизвика мащабни дъждовни бури. По изчисленията на Rainmaker произведените 19 милиона галона вода биха се равнявали на около 0,25 мм валеж върху площ от 260 кв. км.

Въпреки ограничения ефект повече от 50 държави развиват програми за въздействие върху времето, а нови компании инвестират в технологии за увеличаване на валежите. Секторът обаче продължава да се сблъсква с въпроси относно ефективността, безопасността и екологичните последици от тези практики.

Дронове за по-прецизно въздействие върху облаците

Основателят и изпълнителен директор на Rainmaker Аугустъс Дорико защитава използването на сребърен йодид от компанията. По думите му при всеки полет се разпръскват около 20 грама от съединението върху територия от хиляди квадратни километри.

Дорико твърди, че полученото увеличение на концентрацията на веществото на земната повърхност е от порядъка на части на квадрилион – значително под посочените от него допустими прагове на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA).

Rainmaker използва дронове, които навлизат в облаците и разпръскват сребърен йодид чрез специални сигнални ракети. Веществото подпомага образуването на ледени кристали, които при подходящи условия нарастват и могат да доведат до валежи.

Компанията работи в американски щати като Айдахо, Юта и Колорадо, както и в Близкия изток, включително в Йордания. Според Дорико технологията може да помогне на райони, изправени пред сериозен недостиг на вода.

Повече от 80 години опити за увеличаване на валежите

Историята на засяването на облаци започва през 1946 г., когато изследователи от лабораторията на General Electric използват сух лед за предизвикване на образуване на ледени кристали. Година по-късно учените установяват, че сребърният йодид е по-ефективен реагент за тази цел.

Доказателствата за ефективността на технологията обаче остават ограничени и резултатите варират според атмосферните условия. При подходящи условия засяването на облаци може да увеличи валежите с около 5–10%, казва Джон Майер, помощник-щатски климатолог в Климатичния център на Юта.

Важно развитие в областта е проучване от 2017 г., което предоставя доказателства, че сребърният йодид може да предизвиква очакваните процеси в облаците. Изследователите наблюдават явлението в реални условия чрез радари и уреди за измерване на валежите.

Според Майер използването на дронове създава нови възможности за технологията, тъй като позволява по-прецизно въздействие върху определени облачни системи.

Разработват се алтернативи на сребърния йодид

Наред с новите методи за разпръскване на реагентите се разработват и алтернативни вещества. Компанията Recast Systems от Сан Франциско изпитва протеин, получен от аминокиселини, срещащи се в почвата, съобщава изпълнителният директор Оливия Ли.

Новият реагент все още се тества в университета „Тексас A&M“. Според Ли той е биоразградим и безопасен, като може да стимулира образуването на ледени кристали по-ефективно от сребърния йодид. Междувременно компанията продължава да използва сребърен йодид в операциите си в няколко американски щата.

Майер очаква интересът към засяването на облаци да нараства заради задълбочаващия се недостиг на вода в различни региони. Разширяването на сектора обаче поставя въпроса доколко технологията може да допринесе за водната сигурност и какви механизми за контрол и оценка на въздействието са необходими.