Министър-председателят на Непал Балендра Шах посвети голяма част от речта си пред Общото събрание на ООН на нарастващата заплаха от климатични бедствия в Хималаите, предава BBC. Той припомни опустошителните наводнения, които през август заляха страната и отнесоха големи количества скални отломки и наноси.
Особено внимание привлече предложението му регионалните съперници Индия и Китай да обединят усилия с Непал в борбата с общите климатични заплахи.
Шах призова за създаването на „Механизъм за климатична устойчивост в Хималаите“ (Himalayan Climate Resilience Mechanism). Целта е да се подобрят трансграничното реагиране при бедствия и обменът на научни данни и експертен опит в един от най-уязвимите в екологично отношение и най-чувствителните в геополитически план региони в света.
„Нека Хималаите се превърнат в лаборатория за международно сътрудничество, а не в граница, белязана от разпокъсана информация“, заяви той.
Високопоставен служител на непалското външно министерство, пожелал анонимност, уточнява, че инициативата все още е в начален етап.
„Предложението на премиера задава политическа насока. Министерството ни работи съвместно с други компетентни ведомства по изготвянето на предварителна рамка, която да послужи като основа за постигане на общо разбиране“, посочва служителят.
Индия и Китай все още не са отговорили официално на предложението. BBC е потърсила коментар от външните министерства на двете държави.
Възможно ли е Непал да обедини двата регионални гиганта пред лицето на обща климатична заплаха, въпреки дългогодишните им териториални спорове?
Топящите се ледници увеличават риска от бедствия
Индия и Китай имат спорна граница с дължина около 3500 км, голяма част от която преминава през Хималаите. Териториалните претенции на двете страни са довели до война, смъртоносни сблъсъци и многократни военни противопоставяния по протежение на т.нар. „Линия на действителен контрол“ (LAC) – фактическата граница между териториите под техен контрол.
Същевременно планинската верига, която отдавна е източник на напрежение между двете държави, е изправена пред нарастващи климатични рискове.
Температурите в хималайския регион се повишават по-бързо от средните за света. Това ускорява топенето на ледниците и размразяването на вечната замръзналост, като увеличава риска от свлачища, срутвания на скали, лавини и внезапни наводнения при пробив на ледникови езера.
Подобни бедствия могат да засегнат няколко държави едновременно, застрашавайки човешки животи, инфраструктура и поминък в районите надолу по течението. Затова координацията между страните в региона става все по-важна.
Доклад на Международния център за интегрирано развитие на планинските райони (ICIMOD), публикуван през март, установява, че ледниците в региона на Хиндукуш-Хималаите се топят с ускоряващи се темпове. Скоростта на загуба на лед се е удвоила от 2000 г. насам в сравнение с периода 1974–1999 г.
По на изток, на Цинхай-Тибетското плато, площта на ледниците е намаляла с 24% през последните шест десетилетия. Това съобщава пред китайския вестник „Женмин Жибао“ (People’s Daily) Кан Шъчан, директор на Института за планински опасности и околна среда към Китайската академия на науките.
Отстъплението на ледниците може да доведе до разрастване на ледниковите езера и да увеличи риска от внезапни, потенциално опустошителни наводнения. Те могат да преминат държавните границите и да засегнат Непал, Индия и Бутан. Няколко големи реки, които преминават през тези страни, водят началото си именно от Тибетското плато.
Според „Женмин Жибао“ на платото има над 14 000 ледникови езера с обща площ над 1100 кв. км.
Рискът обаче не се ограничава до наводненията. Проучване от 2024 г., публикувано от Американския геофизичен съюз, прогнозира значително увеличаване на опасността от свлачища в Хималаите и Тибет през следващите десетилетия заради по-честите проливни дъждове.
Най-голямото увеличение се очаква в райони, които вече са уязвими, включително индийските региони Гархвал и Кумаон, както и Непал. Най-голям относителен ръст на риска се прогнозира за Цинхай-Тибетското плато.
Предишните опити за сътрудничество не дават резултат
Нарастващите климатични рискове правят регионалното сътрудничество още по-належащо. Досегашните опити на Индия и Китай за съвместна работа по екологичните проблеми в Хималаите обаче не са довели до съществен напредък.
Двете държави често заемат сходни позиции на международните преговори за климата, като се противопоставят на призивите на западните страни за по-бързо намаляване на емисиите. Те аргументират позицията си с това, че развиващите се държави не бива да поемат същата отговорност като индустриализираните страни.
Въпреки това Индия и Китай нямат конкретно споразумение за съвместно справяне с последиците от климатичните промени в Хималаите.
През 2009 г. двете страни се споразумяват да проведат съвместни изследвания за въздействието на глобалното затопляне върху ледниците в Хималаите и Тибет. След посещение в Пекин тогавашният индийски министър на околната среда Джайрам Рамеш обявява, че Институтът „Вадия“ по хималайска геология и китайският Институт за изследване на околната среда и инженерството в студени и засушливи райони ще работят заедно.
Според учен, участвал в инициативата, тя така и не постига реален напредък.
„Проведе се една среща между нас и китайската страна – и това беше всичко. Нищо не произлезе от нея“, казва д-р Д. П. Добхал, пенсиониран глациолог, ръководил програмата по глациология в Института „Вадия“.
„Никой не знае какво се случи след това“, добавя той.
От началото на 2000-те години Индия и Китай имат споразумения, по силата на които Пекин предоставя на Делхи хидроложки данни за периода на наводненията за реките Брахмапутра и Сатледж – и двете от които извират от Тибет.
През август 2025 г. обаче заместник-министърът на външните работи на Индия Кирти Вардхан Сингх съобщава пред парламента, че срокът и на двете споразумения е изтекъл. Китай е преустановил предоставянето на данни за Брахмапутра през юни 2023 г., а Индия не е получавала информация за Сатледж от 2022 г..
Пекин не е дал публично обяснение за прекъсването на последния обмен. През 2017 г. , по време на напрегнато военно противопоставяне с Индия, Китай също задържа подобна информация, като тогава се позовава на технически проблеми със станциите за хидроложки мониторинг в Тибет, посочва Сингх.
Геополитическото напрежение пречи на обмена на данни
Някои анализатори виждат възможност за напредък в скорошното подобряване на отношенията между Индия и Китай. То е съпроводено от политически контакти на високо равнище и стъпки към възстановяване на трансграничната търговия по хималайските маршрути.
„Тези събития подсказват, че може би има повече възможности трите държави да проучат сътрудничеството в областта на климата“, казва Уилям Янг, старши анализатор за Североизточна Азия в Международната кризисна група (International Crisis Group).
Той обаче отбелязва, че Пекин вероятно ще продължи да подхожда предпазливо към мащабни споразумения с Индия и Непал, докато граничните спорове остават нерешени. Една от основните пречки е, че данните, необходими за оценка на климатичните рискове, могат да имат стратегическо значение.
„Това, което за учените, занимаващи се с климата, са просто важни изследователски данни, за структурите, отговарящи за националната сигурност, може да изглежда като стратегическо разузнаване – особено в ситуация, в която две армии стоят една срещу друга по протежение на оспорвана граница“, казва Уолтър Ладвиг, асоцииран сътрудник в програмата „Индо-Тихоокеански регион“ към Кралския институт на обединените служби (RUSI), британски мозъчен тръст в сферата на отбраната и сигурността.
Подобно напрежение възпрепятства и предишни опити за координация при бедствия, засягащи територии от двете страни на хималайските граници.
Базираният в Катманду Международен център за интегрирано развитие на планинските райони (ICIMOD) работи вече повече от три десетилетия за насърчаване на регионалното сътрудничество, включително за изграждане на системи за ранно предупреждение при наводнения. Напредъкът обаче остава бавен.
„В трансграничен контекст има изключително чувствителни въпроси, като подробните данни за речния отток, които държавите може да не желаят да споделят. Това важи особено за страните, разположени в горното течение на реките“, казва Арун Бхакта Шрестха, бивш старши специалист в ICIMOD.
Според него държавите могат да започнат с обмен на по-малко чувствителна информация, свързана с риска от бедствия.
Д-р Удай Кала, ръководител на Центъра за изменение на климата и управление на бедствия към Индийския технологичен институт в Манди, предлага сътрудничеството да започне с конкретни практически мерки. Сред тях са съвместното идентифициране на високорискови ледникови езера и трансгранични опасности, договарянето на общи протоколи за обмен на данни и стандарти за мониторинг, както и незабавното споделяне на критични предупреждения.
„Изменението на климата променя самата изходна база. Вече не е достатъчно просто да реагираме на предходното бедствие. Трябва да предвидим следващото“, казва той.
Остава неясно дали Индия и Китай са готови да предприемат дори тези първоначални стъпки. За Непал предизвикателството е да убеди двамата си мощни съседи да преодолеят различията си и да работят заедно за справяне с общата климатична заплаха.
