Почти всеки втори европеец живее в близост до крайбрежие. Бъдещето на тези хора обаче остава несигурно. Повишаващото се морско равнище, до голяма степен вследствие на предизвиканото от човека глобално затопляне, подкопава жизненоважна инфраструктура, жилищни сгради и обекти на културното наследство по целия свят.
В 28 европейски държави икономическите загуби, дължащи се на бреговата ерозия, надхвърлят 1 милиард евро годишно. Ако не бъдат предприети ефективни мерки, до края на века тази сума може да нарасне до 800 милиарда евро на година. Ето защо в нов доклад се отправя призив към Европа да се подготви за преместване на жилища, предприятия и инфраструктура от крайбрежните райони, преди да е станало твърде късно, предава Евронюз.
Трябва ли да се преместят разпадащите се европейски крайбрежия?
В доклад на Съвета на Европа се посочва, че много от крайбрежните райони в Европа трябва спешно да преминат към „планирано отстъпление“. Това означава, че новото строителство ще бъде забранено или ограничено, а жилищните сгради, предприятията и инфраструктурата, включително пътните и железопътните мрежи, ще бъдат преместени навътре в сушата, на места, които са по-устойчиви на климатичните промени.
Например, по оценки на Франция, около 900 километра от крайбрежието на континенталната част на страната отстъпват, като са засегнати над 500 общини. В Кибервил-сюр-Мер, в региона Нормандия, чрез инвестиция от 9 милиона евро обществен къмпинг е преместен навътре в сушата. Впоследствие приходите на общината са нараснали с 25%.
Разбира се, преместването на къмпинг е много по-лесна задача от преместването на цели жилищни селища или обекти на културното наследство. Въпреки това, преместването на крайбрежни общности може да се окаже единственият изход, ако другите решения се окажат неуспешни.
Във Венеция например експерти прогнозират, че при повишаване на морското равнище с повече от 0,5 метра, сценарий, който може да се реализира до 2100 г. дори при ниски нива на емисиите, ще се наложи изграждането на инженерни съоръжения, като например диги. Това би струвало до 4,5 милиарда евро, но няма да бъде трайно решение. Затварянето на лагуната чрез „супердига“ (широк, укрепен насип) също би могло да бъде приложимо при повишаване на морското равнище с над 0,5 метра, като така градът би могъл да се защити дори при покачване на нивото на морето с до 10 метра. Първоначалните разходи за подобен проект обаче биха могли да надхвърлят 30 милиарда евро. Ако морското равнище се повиши с повече от 4,5 метра, което се очаква да се случи след 2300 г., може да се наложи преместване на самия град, неговите жители и историческите забележителности, като разходите за това биха могли да достигнат 100 милиарда евро.
Повече от една четвърт от европейската брегова линия ерозира
Докладът, озаглавен „Как можем да се справим с бреговата ерозия?“, призовава също така властите да актуализират картите на риска, да въведат и периодично да преразглеждат зони за забрана на строителството и буферни зони, както и да изготвят планове за адаптация, които оценяват правните, социалните и финансовите последици от различните избори.
Това планиране трябва да се извършва съвместно с най-пряко засегнатите. Прозрачните консултации, обществената информация и устойчивата политическа подкрепа са от съществено значение, наред с мерките за защита на поминъка, крайбрежното наследство и уязвимите общности, се посочва в доклада.
40% от БВП на Европа идва от крайбрежните региони, а 80% от крайбрежието с ниска надморска височина е изложено на риск от бъдеща ерозия. Следователно по-доброто планиране и преместване сега биха спестили значителни пари по-късно.
„Европейските крайбрежия са сред най-ценните ни активи. Те са дом на значима инфраструктура, поддържат жизненоважна икономическа дейност и представляват центрове на културно и природно наследство. Повече от една четвърт от крайбрежието на Европа е подложено на ерозия, а продължаващото заселване на зони с висок риск застрашава поминъка на хората“, казва гръцкият политик и съавтор на доклада Фанис Спанос.
Антъни Бюканън, съавтор на доклада, посочва, че защитата на европейските брегове чрез традиционни методи, като изграждането на брегозащитни стени, става все по-малко устойчива поради драстичното покачване на морското равнище.
„През последните години темпът на покачване на морското равнище се е удвоил, като се очаква до 2100 г. то да се повиши с още 44 см. Същевременно бурите стават все по-интензивни и чести, а до 2050 г. е вероятно екстремните бурни приливи да се случват от 20 до 30 пъти по-често“, обяснява той.
