04.11.2026

Изменението на климата може да е забавило настъпването на нова ледникова епоха

Ледената шапка Барнс в Североизточна Канада, която обхваща площ от около 6000 квадратни километра, е огромна. Въпреки това, в продължение на няколко десетилетия тя се свива и се е превърнала в свидетел на предизвиканите от човека климатични промени. Сега, благодарение на нови доказателства, учените предполагат, че климатичните промени може дори да са предотвратили настъпването на нова ледникова епоха, предава Евронюз.

До около 1960 г. ледената област всъщност се е разраствала. Николъс Йънг, геохимик в Обсерваторията „Ламонт-Дохърти“ към Климатичното училище на Колумбийския университет, отбелязва, че процесът едва е бил започнал, всичко е изглеждало нормално и е било време за настъпването на следващата ледникова епоха, но внезапно всичко е спряло.

Повратен момент през 1961 г.

Лятото на 1961 г. е отбелязано в метеорологичните архиви като едно от най-горещите през XX век. По отношение на дневните максимални температури това лято е било съпоставимо с лятото на 2021 г.

От 60-те години на XX век насам летата в Канада са осезаемо по-топли. Температурите са по-високи, а разрастването на ледената покривка Барнс, процес, започнал преди около две хиляди години, се обърна в обратна посока. Средните летни температури за страната са се повишили с около 2,1 градуса по Целзий спрямо базовия период. Северните райони се затоплят приблизително три пъти по-бързо от средното за света.

Йънг посочва, че това е изключително ярък пример за това как човечеството е извадило системата от равновесие. Заедно със свои колеги той е изследвал Лаврентийския леден щит. Преди между 95 000 и 20 000 години този леден щит е покривал големи части от Канада и северните райони на Съединените щати. Днес от него е останала единствено ледената шапка Барнс – ледник с площ 6000 квадратни километра на остров Бафинова земя в североизточна Канада.

Екипът, ръководен от Йънг, искаше да разбере дали ледникът някога е бил по-малък, отколкото е днес, а след това отново е нараснал. За целта те са изследвали растителността около ледника, като е възможно самата тя някога да е била покрита от него.

Ледниковият щит отново се е разраснал преди 2000 години

Използвайки проби от растителност, открита по периферията на ледника, изследователите са анализирали следи от въглерод-14 (б.р. – радиоактивен изотоп на въглерода, съдържащ 6 протона и 8 неутрона, наричан също радиовъглерод). Докато организмите са живи, този изотоп се натрупва в тях, а след смъртта им започва да се разпада с предвидима скорост. Въз основа на това е възможно да се изчисли възрастта на органичния материал. Йънг отбелязва, че ако това се прави достатъчно често, може да се състави хронология, показваща как ледниковият край системно се е разпростирал върху растенията, което на практика позволява да се проследи настъплението на ледниковия фронт.

Учените смятат, че Лаврентийският ледников щит е достигнал минималните си размери преди около 3000 години. Преди около 2000 години той е започнал отново да се разраства. Изследователите заключават, че климатичните условия по онова време са позволили натрупването на нов лед, което означава, че вероятно е било студено.

Въпреки че самите изследователи говорят за ледникова епоха, те подчертават, че в строгия смисъл на думата всъщност става въпрос за началото на нов студен период. В момента човечеството живее в късната кайнозойска ледникова епоха, която е започнала преди 34 милиона години. В рамките на тази мащабна ледникова епоха по-студени ледникови фази (или студени периоди) се редуват с по-топли междуледникови фази.

Изследователи откриват доказателства за началото на студен период

Йорг Шефер, климатичен геохимик и колега на Йънг, посочва, че благодарение на косвени измервания учените вече са имали сравнително добра представа как този огромен леден щит е нараствал и изчезвал в продължение на хилядолетия, но улавянето на самото начало на процеса чрез преки наблюдения е нещо ново.

Използвайки нови методи за измерване, учените са успели да идентифицират в ландшафта първите етапи от нарастването на обширния леден щит. Шефер допълва, че този подход им предоставя рядката възможност да разберат как започва едно ново заледяване и как Лаврентийският леден щит се формира отново.

Според изследователите моментът, в който ледената площ е започнала отново да нараства преди около 2000 години, следва да се разглежда като началото на следващата ледникова епоха на Земята. Тази интерпретация поставя под въпрос общоприетите схващания за това как започват ледниковите епохи.

Предишни проучвания, базирани на модели, предполагаха, че следващото заледяване няма да започне в продължение на хиляди или дори десетки хиляди години. Според Йънг обаче, възобновеният растеж на ледената покривка следва да се разглежда като начало, вместо да се чака образуването на огромни континентални ледени щитове, каквито е имало преди 95 000 години.

През 70-те години на миналия век някои изследователи на климата твърдяха, че предстои нова ледникова епоха, макар тези твърдения да бяха спорни. Сега Йънг заявява, че тя всъщност е започнала и че вече разполагат с нещо, което е почти доказателство за това. Били биха нужни хиляди години, преди застудяването да стане осезаемо.