Европейската комисия (ЕК) вчера предложи едногодишно отлагане на правилата на ЕС относно емисиите на метан при вноса на петрол и газ, след като се сблъска с натиск от страна на правителства, включително тези на Франция и САЩ, съобщава Ройтерс.
Предвидените да влязат в сила на 1 януари 2027 г. правила щяха да задължат чуждестранните доставчици на петрол и газ за ЕС да наблюдават и докладват нивата на метан – мощен парников газ.
Съгласно предложените промени вносителите на петрол и газ ще разполагат със срок до 31 май 2029 г., за да докажат, че внесените от тях петрол, газ и въглища през 2028 г. отговарят на изискванията за мониторинг и докладване на метановите емисии, еквивалентни на тези в ЕС. Това означава, че чуждестранните доставчици на тези горива ще трябва да предоставят съответната информация.
„Това едногодишно отлагане на разпоредбите, свързани с вноса, има за цел да предотврати допълнителен натиск върху сигурността на доставките на вносни изкопаеми горива в настоящия геополитически контекст“, се посочва в изявление на Комисията.
Вторият по значимост фактор за изменението на климата
Метанът е вторият по значимост фактор за изменението на климата след въглеродния диоксид. Законодателството на ЕС – първото по рода си в света – бе създадено с цел справяне с тези емисии, които попадат в атмосферата от нехерметична инфраструктура за петрол и газ по целия свят. Законът обаче се сблъска с нарастващ политически натиск, след като конфликтът с участието на Иран наруши глобалните енергийни доставки и засили опасенията относно наличността на горива през тази зима.
САЩ – най-големият доставчик на втечнен природен газ (ВПГ) за Европа – предупредиха ЕС през юни, че законът за метана може да наруши доставките на гориво. Тази позиция бе подкрепена и от компании като петролния гигант ExxonMobil.
Комисията предприе стъпки за отлагане, след като миналия месец френският президент Еманюел Макрон изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с искане за такова решение и с предупреждение, че правилата могат да създадат правни рискове за европейските вносители на горива.
Привържениците на отлагането твърдят, че чуждестранните компании за петрол и газ не са готови да спазват правилата на ЕС и биха избягвали да изпращат товари с ВПГ към Европа поради риска от глоби или правни проблеми. Държавите от ЕС и Европейският парламент трябва да договорят и одобрят отлагането.
Някои евродепутати и държави, включително Чехия и Италия, настояват за по-дълъг, тригодишен срок на отлагане и може да се опитат да постигнат това по време на финалните преговори.
