Европа е изправена пред риск да навлезе в първия за годината период на „dunkelflaute“ (липса на слънчева и вятърна енергия), в който облачното време забавя соларния бум на континента и води до рязък скок в цените на енергията, предава Евронюз.
Слънчевата енергия, определяна като водещ фактор в прехода към отказ от изкопаемите горива, е един от най-евтините и бързи за внедряване енергийни източници в света. При подходящи условия производството на единица енергия чрез слънчеви панели може да струва едва 0,024 евро, което значително превъзхожда показателите при въглищата, природния газ и дори вятърната енергия.
От началото на войната в Иран, започнала на 28 февруари, този източник вече е спестил на ЕС 42,9 милиарда евро, като е предотвратил необходимостта от внос на газ. Освен това той спомогна за стабилизирането на енергийната мрежа през лятото, когато поредица от горещи вълни доведоха до рязък скок в потреблението на електроенергия за охлаждане.
Продължителният период на хладно, облачно и безветрено време в Европа обаче създава сериозен проблем.
Може ли слънчевата енергия да бъде ефективна през зимата?
„Dunkelflaute“ – термин от немски език, означаващ „тъмно затишие“, описва продължителен период, през който производството на енергия от вятър и слънце е ниско или напълно отсъства, поради липса на достатъчно вятър или слънчева светлина.
Това явление обикновено се наблюдава в Северна Европа в периода от октомври до февруари и се задълбочава от краткия ден, плътната облачност и мъглите. То съвпада с повишено потребление на енергия на целия континент, тъй като ниските температури водят до засилено търсене на отопление.
Многодневните dunkelflauten са рядкост, но подобно явление кара европейската енергийна мрежа да разчита в по-голяма степен на скъпо резервно производство, като например природен газ. На индивидуално ниво домакинствата със соларни панели също забелязват рязко увеличение на сметките си за енергия.
ВЕЦ компенсират спада в производството от слънчева енергия
Разбира се, не е изненада, че соларните системи произвеждат най-много електроенергия през летните месеци. В ЕС делът на слънчевата енергия в производството на електроенергия достигна 25,4% през юни, но през октомври спадна до едва 13,2%.
Важно е да се отбележи, че соларните системи зависят от дневната светлина, а не от топлината – което означава, че собствениците на панели на покрива ще продължат да произвеждат енергия дори в студени дни.
Според доставчика на зелена енергия Good Energy домашните соларни системи във Великобритания могат да генерират около 25–35% от годишния си добив дори през зимата.
Спадът в производството на слънчева енергия често съвпада с повишено производство на енергия от водноелектрически централи – тенденция, която в ЕС започна да се наблюдава от октомври миналата година.
Слънчевата енергия също така може да помогне за компенсиране на пиковете в потреблението на електроенергия по време на горещи вълни, когато възниква внезапна нужда от охлаждане на помещенията – например чрез използване на климатици и вентилатори.
Според енергийния мозъчен тръст Ember по време на горещата вълна в края на юни тази година ежедневното търсене на електроенергия е нараснало с до 28% в Италия, 23% в Унгария, 14% във Франция и 13% в Испания в сравнение с дните преди горещата вълна.
От организацията посочват, че с нарастването на търсенето, предизвикано от горещините, слънчевата енергия се е оказала единственият основен енергиен източник, чието представяне е било по-добро от обичайното. В сравнение с други дни през юни и юли, средното дневно производство на слънчева енергия по време на горещите вълни е било със 17% по-високо във Франция и Унгария, с 5% по-високо в Испания, а в Италия е останало на същото ниво.
Отделен анализ на Ember показва, че типично домакинство във Великобритания, разполагащо със соларни панели на покрива, е произвеждало достатъчно електроенергия, за да захранва климатик в продължение на пет часа дневно по време на горещия период.
В същото време, енергийните източници, които изискват големи количества вода, като въглищните централи, водноелектрическите централи и ядрените централи, срещат затруднения по време на горещи вълни, тъй като екстремните температури и липсата на валежи водят до продължителни периоди на суша.
През август Полша беше принудена да намали производството на своите въглищни електроцентрали, които се нуждаят от огромни количества вода за охлаждане, поради критично ниските нива на водата в река Висла.
Тази мярка временно извади 1,3 GW мощност от енергийната система на Полша – количество, достатъчно за захранването на повече от един милион средностатистически домакинства. Това представлява около 2% от настоящия енергиен капацитет на страната.
