Биоразнообразието продължава да се влошава с тревожни темпове, но експертите настояват, че все още има основания за надежда. Ново проучване на WWF и Лондонското зоологическо дружество (ZSL) предупреждава, че се наблюдава среден спад от 73% в числеността на наблюдаваните популации на диви животни за период от 52 години, предава Евронюз.
Индексът „Жива планета“ (LPI) проследява състоянието на популациите на различни видове по света и се основава на данни за близо 35 803 популационни тенденции и 5790 вида гръбначни животни (земноводни, птици, риби, бозайници и влечуги).
Последните резултати, публикувани в доклада на WWF „Жива планета“ (LPR) за 2026 г., показват среден спад от 2,5% в числеността на наблюдаваните популации на диви животни в периода между 1970 и 2022 г.
LPI използва промените в числеността на популациите, за да установи дали средната относителна численост на наблюдаваните видове гръбначни животни се е увеличила, намаляла или е останала непроменена. Това не означава, че днес общият брой на дивите животни е със 73% по-малък в сравнение с 1970 г.
Какво причинява спада в числеността на популациите на дивите животни?
Новото изследване предупреждава, че загубата и деградацията на местообитанията са най-често посочваните заплахи за наблюдаваните популации на диви животни, следвани от прекомерното експлоатиране, изменението на климата, замърсяването, инвазивните видове и болестите.
„Тези заплахи от своя страна са породени от по-мащабни системни проблеми в сферата на хранителните, енергийните и финансовите системи“, се посочва в доклада.
Най-драстичен спад се наблюдава в Латинска Америка и Карибите, Африка, както и в Азия и Тихоокеанския регион.
Както в Европа, така и в Северна Америка, мащабните въздействия върху природата вече са били настъпили, а състоянието на биоразнообразието е било по-лошо още към базовата 1970 г., което обяснява защо негативната тенденция в тези региони е по-слабо изразена.
Вече се постига напредък
Въпреки тревожните констатации, докладът подчертава ефективността на усилията за опазване на природата, като изтъква, че все още има време тенденцията да бъде обърната.
Тигрите са един от най-ярките примери. През 2010 г. в дивата природа са останали едва около 3200 тигъра и видът е бил изправен пред реален риск от бързо изчезване. До миналата година обаче популацията е нараснала до близо 5700 екземпляра, което представлява увеличение от 70%.
Подобна съдба е грозяла и атлантическата риба тон, чиято численост е спаднала драстично вследствие на десетилетия прекомерен риболов. Днес популациите са се възстановили до степен, в която видът вече не се счита за застрашен.
В Южна Африка числеността на слоновете остава стабилна или нараства на много места, където местните общности участват в управлението на земите, които обитават съвместно с животните.
Освен това през миналата година зелената морска костенурка стана първият вид морска костенурка, чийто природозащитен статус е променен от „застрашен“ на „най-малко застрашен“ – резултат от десетилетия усилия за опазване на вида.
„Биологичното разнообразие продължава да намалява с тревожни темпове, но въпреки този рязък спад има основания за надежда. Докладът представя доказателства, че популациите на много видове са стабилни или се възстановяват, както и вдъхновяващи истории, показващи, че природата може да се възстанови и че промяната е възможна“, казва д-р Кирстен Шуйт, генерален директор на WWF International.
Д-р Шуйт отдава заслугата за възстановяването на популациите на тигри, рибата тон и зелените морски костенурки на дългогодишните устойчиви колективни усилия за опазване на природата.
„За да продължим и разширим тези успехи в опазването, е необходимо да трансформираме индустриите и системите, които водят до загуба на природа. Вече се постига напредък. Не навсякъде и все още не в необходимия мащаб, но достатъчно, за да се докаже, че промяната е възможна. Време е да ускорим темпото на тези системни промени и да работим заедно в хармония с природата за изграждането на един по-устойчив, справедлив и издръжлив свят“, добавя тя.
Трите системи, движещи загубата на биоразнообразие
Макар докладът да признава значението на тези възстановявания, той изтъква, че те са част от много по-широк кръг от сили, които движат загубата на биоразнообразие в обратната посока. Първата от тях е начинът, по който светът произвежда и използва енергия.
„Изгарянето на въглища, петрол и газ за захранване на домове, транспорт и промишленост генерира близо три четвърти от емисиите на парникови газове, причиняващи изменението на климата – фактор, който вече се е превърнал в двигател на загубата на биоразнообразие във всяка екосистема на Земята“, се посочва в доклада.
Втората система е свързана с начина, по който светът произвежда и консумира храна. Селското стопанство е основната причина за загубата и деградацията на местообитания, както и водещият фактор за намаляването на биоразнообразието.
Третата система е финансовата. Разпределението на капитала – решенията кои сектори да получат инвестиции и кои не, определя кои дейности ще се разраснат и кои ще се свият.
През 2023 г. около 7,3 трилиона долара са насочени към дейности, вредни за природата, докато едва 220 милиарда долара са отишли за дейности, които я защитават или възстановяват.
„Докато това съотношение не се промени, основните двигатели на загубата на биоразнообразие ще продължават да бъдат финансирани“, се казва в доклада.
Положителни критични точки
Експертите твърдят, че трансформирането на тези системи, дори и да изглежда невъзможно, може да доведе до положителни критични точки. Това се случва, когато бъде преминат определен праг и темпът на промяна се ускори.
Преходът към чиста енергия е ясен пример за това. Преди десетилетия технологии като слънчевата енергия се използваха единствено в джобни калкулатори и сателити.
Днес слънчевата енергия е най-евтиният източник за производство на електроенергия в повечето страни – източник, който смекчава шока от цените на енергията в Европа, предизвикан от различни военни конфликти.
През миналата година слънчевата енергия осигури 13,1% от електроенергията в ЕС, изпреварвайки въглищата и доближавайки се до конкуренция с природния газ. Заедно с вятърната енергия, слънчевата енергия генерира повече електроенергия в ЕС, отколкото изкопаемите горива.
„Всеки етап от прехода срещаше съпротива от страна на индустрии и политически кръгове, чието господство е застрашено от него“, се отбелязва в доклада.
През последните години тази съпротива се засили в някои части на света. Този отпор е част от процеса на трансформация и показва, че промяната е станала достатъчно значима, за да има тежест. Преминаването през този етап изисква устойчивост, готовност за адаптиране и решимост за продължаване напред.
