Океаните се затоплят с тревожни темпове, предизвиквайки мащабни промени, за които светът все още не е достатъчно подготвен. Това е заключението на повече от 100 международни учени, представено в десетото издание на доклада „Copernicus Ocean State Report“.
Докладът, публикуван в сряда, се основава на данни от повече от четири десетилетия, събрани чрез сателити, шамандури и различни сензори, предава CNN. Те проследяват дългосрочните промени в състоянието на световния океан и според авторите дават основание за „най-категоричното досега предупреждение“ за мащаба на трансформацията.
„Океанът се променя пред очите ни: затоплянето, покачването на морското равнище и деградацията на екосистемите са взаимосвързани признаци на значителни и дългосрочни промени“, заявява Пиер Баюрел, генерален директор на „Mercator Ocean International“ – изследователската организация с нестопанска цел, изготвила доклада.
Океанът поглъща все повече топлина
Наред с дългосрочните тенденции допълнителен натиск оказва и мощното явление „Ел Ниньо“. Този естествен климатичен феномен, характеризиращ се с необичайно високи температури на повърхностните води в екваториалната част на Тихия океан, е на път да се превърне в най-интензивното подобно събитие, регистрирано някога.
Световният океан поглъща близо 90% от излишната топлина, генерирана от човешка дейност и изгаряне на изкопаеми горива, и според доклада се затопля с „тревожни темпове“. Темпът на затопляне се е удвоил през последните 20 години, а температурите на повърхностните води са достигнали рекордни стойности през 2023 г., 2024 г. и отново през 2026 г.
Само миналата година световният океан е погълнал допълнително количество топлина от 23 зетаджаула – нов рекорд за девета поредна година. За сравнение, това количество енергия се равнява на взривяването на 12 бомби с мощността на тази, използвана при атомната атака над Хирошима, всяка секунда в продължение на една година. То е и около 40 пъти по-голямо от общото световно потребление на енергия през 2025 г.
Натрупването на топлина предизвиква редица взаимосвързани процеси. То води до по-чести и продължителни морски горещи вълни, допринася за по-силни бури, уврежда морските екосистеми и ускорява покачването на морското равнище.
Последното се дължи както на топенето на ледовете, така и на термичното разширение на водата – по-топлата вода заема по-голям обем. От 1999 г. насам средното глобално морско равнище се повишава с около 3,8 милиметра годишно, като общото увеличение вече е близо 10 сантиметра. Темпът на покачване се ускорява от 2012 г., което увеличава риска за стотиците милиони хора, живеещи в крайбрежни райони.
Подкисляването засяга морските екосистеми
Океаните са станали с около 17% по-кисели от 1985 г. насам, тъй като поглъщат все по-големи количества въглеродни емисии. Океанското подкиселяване понякога е определяно като „злият близнак“ на климатичните промени заради въздействието му върху морските екосистеми. По-високата киселинност затруднява организми като стридите, омарите и коралите при изграждането и поддържането на техните черупки и скелети.
Европейските морета са подложени на „интензивен натиск“, заявява Карина фон Шукман, съавтор на доклада и старши съветник в организацията „Mercator Ocean International“.
През 2024 г. както Средиземно море, така и Черно море преживяват рекордни морски горещи вълни. Някои от тях продължават повече от 30 дни, а температурата на водата се повишава с над 4,6°C над средните стойности.
„Това не са изолирани периоди на горещина; те се случват на фона на трайно затопляне на океана, което променя условията, в които съществуват морските екосистеми“, отбелязва Бланка Фернандес-Алварес, съавтор на доклада и изследовател в Средиземноморския институт за напреднали изследвания.
Екстремните явления засягат и хората
Промените в океана имат преки последици и за човешките общества. В доклада е посочена бурята „Луис“ от 2024 г., която предизвиква вълни с височина близо 8 метра по части от испанското крайбрежие. Бурята причинява един смъртен случай, мащабни прекъсвания на електрозахранването и щети по инфраструктурата.
През същата година силна буря в Ботническия залив между Швеция и Финландия предизвиква продължителни ветрове. В резултат от залива е изтласкано толкова голямо количество вода, че морското равнище спада с около 1,5 метра. Това принуждава фериботите да преустановят работа за 18 часа.
Арктика и Антарктика също се променят
Сред най-значимите промени се наблюдават в бързо затоплящата се Арктика. Температурата на морската повърхност там се е повишила с около 4,2°C през последните четири десетилетия.
Между 1979 и 2025 г. средномесечната площ на морския лед е намалявала с приблизително 190 000 квадратни мили на десетилетие. Това се равнява на загуба на ледена площ с размерите на Испания на всеки 10 години.
В другия край на планетата рекордно ниската площ на морския лед около Антарктика през 2022 г. съвпада с първия регистриран случай на масов неуспех при размножаването на императорските пингвини. Според авторите това е „признак, че изменението на климата вече променя местообитанията на видове, зависещи от леда“.
Островните държави са сред най-уязвимите
Малките развиващи се островни държави са сред най-силно изложените на промените в океана. Те се сблъскват едновременно с покачването на морското равнище, все по-интензивните циклони, бурните приливи и загубата на кораловите рифове.
„За островните държави промяната в океана не е далечен екологичен проблем, а непосредствено предизвикателство пред икономиката, развитието и сигурността – както и предупреждение за това, с което в бъдеще ще се сблъскат много други крайбрежни райони“, заявява фон Шукман.
Авторите на доклада призовават за постоянен мониторинг на състоянието на океаните, за да се гарантира, че правителствата и общностите разполагат с необходимата информация за подготовка и адаптация към предстоящите промени.
„Наша отговорност е да изградим траен капацитет за предвиждане на тази трансформация“, подчертава Баюрел от „Mercator Ocean International“.
