Хората и капиталите, с които европейският Илон Мъск би се пръкнал, за затворени по деловодства да местят безсмислени папки, а парите са заровени в стадиони в обезлюдени села. Затова американци ще направят колония на Марс, а ние най-много да направим закон и агенция за регулиране на марсианските колонии
Интервю на РУМЯНА ДЕНЧЕВА
– Настоявате всички служители в бюджетната сфера да плащат сами осигуровките си, г-н Митракиев. Защо смятате за важно промените в нея да започнат точно с това?
– Защото отговарят на желанията на протестиращите хора, които дори управляващата коалиция в кабинета „Желязков“ вече призна като по-скоро обосновани. Толкова много младежи, включително мои студенти, ясно видяха, че държавният апарат се разраства безогледно на инфлация, дългове и икономически кризи, завземайки както техните лични пари в момента, така и пространството за бъдещото им професионално и лично развитие. Хората показаха, че това е несправедливо и е нормално новото правителство да отговори на това с възстановяване на справедливостта – държавните служители да станат отново служители, а не господари. Нали и техният закон така се казва – „Закон за държавния служител“, а не за „държавния господар“?
– Стъпаловидно или рязко преминаване към нормалното съотношение работодател-работник е идеята ви?
– Ние предлагаме рязко преминаване към нормалното съотношение още през следващата година, а внесените законопроекти в Народното събрание – ако не се лъжа, един сега на ДБ и един преди месеци на ПП, предлагат постепенно преминаване за 5-6 години. Според нас, заплатите в обществения сектор отдавна са надхвърлили значително тези в частния и тази несправедливост трябва да се коригира бързо. Ако видите самите ваши допитвания в сайта на „24 часа“, както и на други медии, това е една от най-популярните мерки за справяне с бюджетната криза.
– Ако е справедливо чиновници да си поемат осигуровките, не е ли симетрично справедливо да спрат помощите за бизнеса?
– Бизнесът не получава помощ, а компенсация затова, че държавата не е свършила работата си – енергийният пазар е незавършен, несъвършен и с много пазарни пробиви. Бизнесът, дори да иска, не може да изгради сам междусистемни връзки и голяма част от самата преносна система. И заради това се получават подобни свръхпечалби в държавните компании и същевременно огромни цени за тока в Югоизточна и Източна Европа за бизнеса. Още повече фактически бизнесът не може да получи помощ или компенсация, защото бизнесът е фикция, зад която стоят физически хора. Можем да оставим българските компании без конкурентна цена на енергията, те ще фалират и работещите и предприемачите ще останат без доходи. Тогава кой страда? Фирмата като фирма се ликвидира, но хората в нея ще страдат.
– За работещите в публичния сектор има различни ограничения – за частна дейност, за втори трудов договор. Трябва ли да отпаднат, ако се осигуряват сами?
– Може да се преразгледат ограничения, ако има недостиг на чиновници. В момента има по-скоро недостиг на машинни инженери и гроздоберачи, а не на желаещи да работят на държавна работа. Ако е толкова тежка, всеки може да се откаже и да смени попрището си. Както всеки човек в бизнеса може и го прави по няколко пъти в живота си.
– До какви деформации води това, че бюджетните заплати изпреварват тези на „нетните данъкоплатци“ в частния сектор?
– Едно от малкото неща, по които левите и десните икономисти са съгласни, е, че ресурсите в икономиката са крайни – трудът, капиталът, земята във всеки един момент са относително ограничени. В България има около 3.7 млн. души в трудоспособна възраст и около 50 млрд. евро спестявания в банките. Всеки назначен без ясен смисъл служител в обществения сектор отклонява труд и капитал от частния и така спъва бъдещото развитие на страната. Тоест продуктивните предприемачи, които работят с лична отговорност, спестявания и с мрежово знание, ще разполагат с по-малко труд и капитал да задоволят нуждите на същото общество. И ви давам ясен пример – хората и капиталите, с които европейският Илон Мъск би се пръкнал, вероятно днес са затворени по деловодства да местят безсмислени папки и заровени в държавни стадиони в обезлюдени села. Затова нашите приятели американци ще направят колония на Марс, а ние най-много да направим закон и агенция за регулиране на марсианските колонии. А сградата на тази агенция ще е санирана с три ката рециклирани кашони.
– Искате бюджетният сектор да не бъде имунизиран срещу кризи. Визирате ли обаче и автоматичното индексиране на заплатите за тях, в някои сектори обидно високо спрямо останалите?
– На същите предизборни срещи всички партии казаха, че това е било грешка и трябва да се премахне. В момента две от тях започнаха да се гънат и да обясняват как имало много стратегически държавни служители, за които трябва да остане. Крайно разочароващо поведение.
– Добре, тогава споделяте ли тезата, че автоматично индексиране може да има само в сектори с особена важност и остър недостиг на квалифицирани кадри, какъвто в момента е например здравеопазването?
– Не, защото е доказано математически абсурдно и проинфлационно. Инфлацията е унищожителят на цивилизациите. Нека вашите читатели гугълнат на телефоните си „roman emperor deaths coinage debasement“ и ще видят нагледното доказателство за думите ми.
– Що за феномен е това – държавни служители да вземат 10 000 евро на месец, т.е. повече от министъра и от средното за София? Определихте го като обида за двата милиона българи, трудещи се в частния сектор и издържащи абсолютно всички обществени системи в държавата.
– Обиден феномен, за съжаление, присъщ на модерните развити икономики, които основно в Европа решиха да не създават нищо ново, а да преразпределят каквото постигнахме от Втората световна война досега. САЩ и Китай ни показват нагледно колко сме глупави.
– Кога и как хранилката за електорат, както някои определят публичния сектор, порасна до 660 хил. заети, докато населението се стопи с около 2 милиона?
– Питах току-що изкуствения интелект на Илон Мъск и той ми отговори следното, цитирам: 1. Синдикатите са против, и 2. Държавните служители са голяма група с влияние. Питайте Мъск дали е прав или греши, преди да се пресели на Марс.
– Има ли в частния сектор нещо такова: свободни щатни бройки, които служат за акумулиране на пари за бонуси на останалите?
– Не е възможно в частния сектор, защото когато една частна фирма работи зле, тя фалира, а когато една държавна структура работи зле – на нея й дават повече пари. Мисля, че Милтън Фридман го е казал. И да, ще настояваме за орязване на свободните бройки, през чието финансиране се стига до такива абсурдни чиновници да получават 5-цифрени възнаграждения в евро.
– Пари в държавата няма, обясняват премиер, финансов министър и депутати. Какъв сигнал към бизнеса излъчват тези изявления? Виждате ли например орязване на капиталови разходи, забавяне на плащания, забавено възстановяване на ДДС?
– Нали заради това казваме, че заетите в обществения сектор не трябва да са имунизирани срещу последствията от такива кризи . Тази дори е създадена частично и от самите тях – когато частният сектор плаща сметката, те трябва да платят своята част. Не да се снишат по тодорживковски. А напротив, да бъдат приватизирани и да плуват на конкурентни начала като риби в Панчаревското езеро.
Публикацията на „24 часа“ можете да видите на следния линк
