Всяка година светът генерира над 2 милиарда тона битови отпадъци – голяма част от които изчезват от погледа ни в момента, в който бъдат изхвърлени в контейнера. Но именно тук всъщност започва историята на отпадъците, пише Евронюз.
Изхвърлената пластмасова бутилка може да бъде рециклирана в нов продукт. Отпадъците от храна могат да се превърнат в компост или биогаз. Материалите, които не подлежат на рециклиране, могат да бъдат изгорени за производство на електроенергия. А онова, което не може да бъде оползотворено, в крайна сметка попада на сметището. Колкото повече материали се оползотворяват и връщат в употреба по време на този процес, толкова по-малко отпадъци достигат до края на пътя си.
Това е принципът на кръговата икономика: ресурсите да се използват възможно най-дълго – първо чрез намаляване на потреблението, а след това чрез повторна употреба и рециклиране на материалите, вместо простото им изхвърляне.
Отделяне на ценните материали
В комплекса за управление на отпадъци на компанията BEEAH в Шарджа, ОАЕ, битовите отпадъци преминават през сортираща линия. Машини отделят пластмасата, металите, хартията и картона, превръщайки смесените отпадъци в материали, които потенциално могат да се използват отново.
Пластмасите могат да се преработят в нови опаковки и потребителски стоки, докато хартията и картонът могат да се върнат в производствения цикъл.
Не всичко обаче може да бъде оползотворено. В Шарджа част от остатъчните отпадъци се насочват към инсталация за превръщане на отпадъци в енергия, където се изгарят за производство на електроенергия, вместо да бъдат изпращани директно на сметището.
„Рециклирането запазва материала. Процесът на превръщане на отпадъци в енергия се занимава с остатъка, като гарантира, че дори неизползваните по друг начин отпадъци създават стойност“, казва Алия Ал Обейдли, главен инженер в Emirates Waste to Energy.
Рециклирането поддържа материалите в употреба, докато превръщането на отпадъци в енергия идва на по-късен етап, извличайки енергия от материали, които не могат да бъдат рециклирани. Всичко, което не може да бъде оползотворено, в крайна сметка напуска кръговия цикъл и попада на сметището. Именно този цялостен процес Узбекистан се опитва да промени сега.
Преосмисляне на съдбата на отпадъците в Узбекистан
Узбекистан генерира приблизително 15 милиона тона битови отпадъци годишно. Правителствени данни сочат, че понастоящем едва 5% до 6% от тях се рециклират или преработват от специализирани компании. За по-голямата част от останалите отпадъци крайната дестинация остава сметището.
Ново сметище с площ от 24 хектара край Ташкент приема между 1500 и 2500 тона отпадъци дневно, в зависимост от периода и сезона, според Шахзод Сафаров, главен специалист в Агенцията за управление на отпадъците на Узбекистан.
В продължение на десетилетия боклукът на столицата се е депонирал на близко по-старо сметище. В новото съоръжение отпадъците се уплътняват и покриват с пръст, а защитни слоеве в основата им имат за цел да предотвратят проникването на замърсени течности в почвата.
Въпреки това, заровените отпадъци продължават да оказват въздействие върху околната среда. При разлагането на органичните материали без достъп на кислород се отделя метан – мощен парников газ.
„На старото сметище се беше натрупало огромно количество метан. Сега там се изпълнява проект за извличане на този газ и производството на електроенергия от него“, казва Рафаел Бекмулин, директор на отдела за рециклиране и обезвреждане на отпадъци.
Официални лица съобщават, че през последните години са закрити и рекултивирани 47 сметища, като целта на Узбекистан е броят им да бъде намален наполовина до 2030 г.
Закриването на сметища обаче не кара отпадъците да изчезнат. Ако се депонира по-малко боклук, той трябва да бъде насочен другаде.
Превръщане на отпадъците в електроенергия
Част от решението се реализира край Самарканд. В момента се изгражда нов завод за превръщане на отпадъци в енергия, който ще преработва около 1500 тона битови отпадъци дневно. Очаква се след въвеждането му в експлоатация той да произвежда около 240 милиона киловатчаса електроенергия годишно.
Азиза Назарова, ръководител на отдел „Инвестиции“ в Агенцията за управление на отпадъците на Узбекистан, посочва, че дългосрочната цел е отпадъците да се разделят на различни потоци – материали за рециклиране, които се връщат в производството; органични отпадъци, предназначени за компост или биогаз; и остатъчни отпадъци, насочвани към заводите за превръщане на отпадъци в енергия. Редът е от значение. Превръщането на отпадъците в енергия може да намали обема на боклука, постъпващ в сметищата, но предварителното отделяне на материалите за рециклиране позволява по-голяма част от тях да останат в обращение. И така, пътят на отпадъците се връща там, откъдето е започнал – при кофата за боклук.
Кръговратът започва у дома
В град Ангрен, източно от Ташкент, частната компания за управление на отпадъци „Zero Waste“ раздаде 10 000 чувала на жителите в рамките на пилотен проект, насърчаващ домакинствата да сортират боклука си.
Според Собир Машрабов, регионален представител на компанията, едва около 1% от чувалите са върнати с правилно сортирани отпадъци.
„Без сортиране на отпадъците нищо не може да се постигне“, казва Машрабов.
Според него сама по себе си инфраструктурата не може да реши проблема. Той твърди, че разделното събиране на отпадъци трябва да се превърне в всекидневен навик, възпитаван още от детската градина и училището, та чак до университета.
Този експеримент затваря цикъла на пътя на отпадъците. Когато пластмасата, хартията, хранителните остатъци и всичко останало се изхвърлят заедно, извличането на полезни материали става по-трудно. Предварителното им разделяне създава повече възможности материалите за рециклиране да се върнат в производството, вместо да отидат за изгаряне или на сметището.
Шарджа и Узбекистан работят по различни етапи от този процес – от сортирането и рециклирането до управлението на сметищата и оползотворяването на енергия. Цялата тази инфраструктура обаче се занимава с това, което обществото вече е решило да изхвърли.
Кръговата икономика започва по-рано – чрез използване на по-малко ресурси, удължаване на живота на продуктите и извличане на ценни материали, преди те да са се превърнали в отпадък.
