Кибератаката от миналата седмица, засегнала стотици хладилни инсталации във френски супермаркети, накара европейците да се запитат дали непрестанните предупреждения за рисковете, свързани с изкуствения интелект, най-накрая са се превърнали в реалност. Оказва се, че не е така – поне засега, пише Политико.
Според експерти атаката, принудила стотици търговци на дребно да изхвърлят размразени хранителни продукти и развалено мляко, е по-скоро напомняне за значението на традиционните методи за киберсигурност при защитата на жизненоважни стоки и услуги.
„Нападението е типичен пример за това как една сравнително дискретна киберсаботажна операция може да засегне критично важни за обществото доставки“, коментира Фердинанд Герингер, ръководител на направлението за хибридни заплахи във FTI Consulting.
Това вероятно е най-значимият хакерски пробив в Европейския съюз през тази година, довел до осезаеми и разрушителни последици в реалния свят. Френският министър на въоръжените сили Себастиен Льокорню лично се ангажира с овладяването на ситуацията, което наложи координация и обмен на информация на ниво ЕС.
Извършителите, чиято самоличност и мотиви засега остават неизвестни, са проникнали в дигиталните системи, за да повишат дистанционно температурата в хладилните съоръжения на супермаркети като Intermarché и Carrefour.
Експерт по киберсигурност, работещ с екипа на Льокорню, сподели, че след атаката френското правителство е провело срещи, за да идентифицира всички потенциално засегнати сектори отвъд сферата на супермаркетите.
„В разгара сме на кампанията за ваксиниране срещу грип“, отбеляза той, визирайки съхранението на ваксини, което също зависи от системи за температурен контрол (макар че в този сектор не са регистрирани подобни атаки).
За да се засилят допълнително опасенията и объркването, през същата седмица супермаркети в Нидерландия и Белгия станаха обект на други, несвързани с първия случай киберинциденти.
„Макар че въздействието в тези случаи е било ограничено, те служат като нагледен пример за това доколко веригата за доставка на храни зависи от AI и мрежовите системи“, заяви Силвио Еркенс – нидерландският министър, отговарящ за продоволствената сигурност,.
Тези атаки се случват в момент, когато гражданите и политиците от месеци са заливани с предупреждения за сценарии, при които непредсказуеми и високоразвити модели на изкуствен интелект излизат извън човешкия контрол.
Въпреки че както добронамерените, така и злонамерените участници в интернет пространството все по-често използват AI модели за повишаване на скоростта и капацитета на работа, експертите по киберсигурност смятат, че хакерите, извършили атаката във Франция, най-вероятно са използвали традиционни методи, за да се възползват от устройства, които са били излишно изложени на достъп през интернет.
„Свързването на устройства към интернет по този начин е старомодна лоша практика“, смята Амир Премингер, главен технологичен директор в Claroty – компания за киберсигурност, която откри софтуерен дефект в продукт на Danfoss. Danfoss е една от компаниите в хладилния сектор, станали обект на кибератаките във Франция. Компанията е отстранила въпросния дефект през 2025 г.
Хранителни системи
Атаките се случват в момент, когато продоволствената сигурност в Европа вече е подложена на сериозен натиск заради геополитическата нестабилност и климатичните промени. Кризата в Ормузкия проток води до повишаване на цените на горивата и торовете, точно когато земеделските производители се борят с последиците от екстремна суша, довела до по-ниски добиви в много части на Европа. Тези проблеми се задълбочават от блокадата в Черно море, която подклажда ръста на световните цени на хранителните продукти.
„Много сериозен е фактът, че киберпрестъпници атакуват нашите хранителни системи“, коментира Елзе Гроен, генерален директор на търговската организация Independent Retail Europe. Тя все пак подчерта, че веригите за доставка на храни са устойчиви, което намалява риска за снабдяването на потребителите – въпреки че подобни атаки представляват тежък удар за търговците на дребно, които работят с изключително ниски маржове на печалба.
Инцидентите извеждат на преден план един дългогодишен проблем, свързан с така наречените „оперативни технологии“ – индустриални устройства с физически функции, каквито са например хладилните системи. Критичните сектори са наситени с подобни устройства, много от които са остарели, слабо защитени, ненужно свързани с интернет или съчетават няколко от тези недостатъци едновременно. Освен това те често остават незабелязани или дори забравени, въпреки сериозните последици, до които може да доведе външна намеса в работата им.
Проблемите от миналата седмица далеч не са решени. Френските и германските органи по киберсигурност предупредиха, че атаките вероятно продължават, а гръцката агенция за киберсигурност и организация, следяща процесите в индустрията, съобщиха след атаката, че стотици устройства все още са свързани с интернет.
Премингер също потвърди, че все още има изложени на риск устройства, макар и броят им да намалява, като не всички непременно са уязвими за атака. Друга изследователска група установи, че броят на изложените на риск устройства на Danfoss е значително намалял.
Търсене на решение
С широкото разпространение на усъвършенствани модели на изкуствен интелект кибератаките станаха по-бързи и по-лесни за възпроизвеждане. От компанията Claroty съобщиха, че са успели да възпроизведат първоначалните уязвимости в продукти на Danfoss само за 28 минути и на цена от 6 долара.
Най-общо казано, AI улеснява извършването на много видове кибератаки и позволява на нападателите по-бързо да се възползват от софтуерни пропуски. Киберпрестъпниците, водени от финансови подбуди, които от години изнудват бизнеса и нарушават работата на жизненоважни служби, като например болници, могат да използват AI, за да атакуват едновременно множество цели.
Макар мотивът за атаките срещу френските супермаркети да остава неизвестен, прави впечатление, че не е имало опит за изнудване. Нападението се случва в момент, когато Русия засилва кампанията си на хибридна война срещу Европа, а високопоставени представители на ЕС и европейски лидери многократно предупреждават, че Москва може да използва кибератаки, за да наруши функционирането на реални обществени услуги. Освен доставките на храни, чрез AI могат да бъдат атакувани банковият сектор, болниците и дори самото функциониране на интернет.
Все пак, тези опасения относно злонамерени хора, използващи AI, трябва да се разграничават от научнофантастичните сценарии, лансирани от така наречените „апокалиптични пророци на изкуствения интелект“, според които самите ботове са мотивирани и способни самостоятелно да унищожат човечеството.
Експертите по дигитална сигурност, включително специализираният екип по киберсигурност на ЕС, също се обръщат към AI за защита. Но това не е „магическо решение“, отбелязва Реми Анжолрас, главен технологичен директор в Splunk (част от Cisco). Според него критично важните индустрии трябва да спрат да възприемат AI като „вълшебен инструмент, който ще реши всичко“, и да се върнат към основите на сигурността.
ЕС прие законодателство, което задължава критично важните индустрии и производителите на продукти да спазват тези основни изисквания. Франция например изостава във въвеждането на подобни национални регулации, а и липсват други стимули, които да подтикнат компаниите да извършат тази сложна и скъпоструваща работа.
