Миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи неочаквано предложение към Канада – да стане първият в историята асоцииран член на ЕС. След възражения от страна на държавите членки, най-вече от Германия, относно използвания термин, в най-новия проект на съвместна декларация ЕС сега настоява за „все по-тясно асоцииране“ с Канада. Очаква се документът да бъде приет в края на срещата на върха ЕС-Канада, която започва днес в Монреал, предава Евронюз.
Сред държавите членки съществува широк консенсус относно по-тясното сътрудничество с Канада в сфери като отбраната, критичните суровини, енергетиката, търговията и граничната сигурност.
Тази седмица комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра заяви пред държавите членки, че те трябва да се подготвят за все по-екстремни метеорологични явления – сигнал, че Европейската комисия подхожда сериозно към готовността за справяне с климатичните предизвикателства. Но как стои въпросът с политиките на Канада по отношение на нефта и газа, енергийния преход, ценообразуването на въглеродните емисии и грийнуошинга?
Какво представлява петролопроводът Пасифик Линк?
Според международни неправителствени организации, като Climate Action Tracker и Environmental Defence, откакто встъпи в длъжност през 2025 г., канадският министър-председател Марк Карни се отказа от ключови политики, насочени към намаляване на емисиите. Сред тях са изоставянето на планирания таван върху емисиите от нефтения и газовия сектор, както и смекчаването на мерките за ценообразуване на въглеродните емисии в индустрията.
Същевременно правителството на Карни улесни процедурите за одобрение на проекти в петролния и газовия сектор. Това включва предложения петролопровод Пасифик Линк, който ще пренася по един милион барела битум от нефтени пясъци дневно от Алберта до Тихия океан край бреговете на Британска Колумбия. Проектът застрашава местообитанието на застрашени видове косатки и може да доведе до увеличаване на емисиите на парникови газове с до 18,7 милиона тона.
Тези решения бележат значително отстъпление от имиджа на защитник на климата, който Карни си изгради по време на мандата си като управител на Английската централна банка и като специален пратеник на ООН по въпросите на климатичните действия и финансирането.
Възникват и въпроси дали амбицията му да превърне Канада в глобална енергийна свръхсила няма да бъде реализирана за сметка на климатичните ангажименти на страната и дали допълнителните доставки на изкопаеми горива не биха могли да забавят прехода към по-чиста енергия в Европа и Азия.
От защитник на климата до разширяване на изкопаемите горива
Карни има репутацията на умел държавник и дългогодишен защитник на климата. Това се дължи отчасти на дългогодишните му предупреждения относно финансовите рискове от изменението на климата.
През 2015 г., като управител на Банката на Англия, той предупреди, че последиците от глобалното затопляне могат да се случат по-рано от сроковете, използвани от финансовите пазари и законодателите.
„Катастрофалните последици от изменението на климата ще се усетят отвъд традиционните хоризонти на повечето участници, налагайки цена на бъдещите поколения, която настоящото поколение няма пряк стимул да поправи“, заяви Карни по време на реч в Lloyd’s of London.
По-късно той помогна за мобилизирането на финансовите институции около ангажименти за нулеви нетни емисии.
Екологичните критици казват, че програмата на Карни дава приоритет на производството на енергия, инвестициите и конкурентоспособността пред климатичните политики, предназначени да намалят потреблението на изкопаеми горива.
Промените надхвърлят отмяната на потребителското ценообразуване на въглеродните емисии, което караше домакинствата директно да плащат за своите емисии.
Правителството на Карни също така отмени задължението за електрически превозни средства, изостави предложения таван на емисиите от петрол и газ, отслаби националната цена на въглеродните емисии в промишлеността и облекчи стандартите срещу грийнуошинга. Финансирането на обществения транспорт също беше значително съкратено.
Според климатични активисти, взети заедно, тези мерки крият риск от отслабване и на двата стълба на стратегията на Канада за декарбонизация, а именно стимулите за отказ от изкопаемите горива и инвестициите в алтернативи.
Правителството на Карни продължава да инвестира в някои проекти за чиста енергия, но акцентът му върху разширяването на добива на нефт и газ създава напрежение между поетите ангажименти в областта на климата и икономическата стратегия на страната.
Нови проекти в сферата на нефта и газа – с ускорено придвижване
Най-ясното изражение на тази промяна е стремежът на правителството да ускори процедурите по одобрение на мащабни инфраструктурни проекти.
Законът „Изграждане на Канада“ от 2025 г. въведе механизъм, чрез който дадени проекти могат да бъдат определени като такива от национален интерес, което ги освобождава от спазването на определени законови изисквания.
Законодателството бе представено като средство за ускоряване на проекти, считани за стратегически важни, включително такива, свързани с критични суровини, възобновяема енергия, ядрена енергетика, пристанищна инфраструктура и хидроенергетика.
Проектите в секторите на нефта и газа обаче заемат централно място в плановете на правителството.
През септември 2026 г. правителството на Карни внесе закон, който позволява предварително одобрение на проекти в определени региони от национален интерес, съкращава срока за разглеждане на мащабни проекти до една година и предоставя на федералните министри по-широки правомощия за премахване на екологични условия, наложени върху вече одобрени проекти.
Екологични организации твърдят, че това законодателство отслабва защитните механизми за дивата природа и ограничава обществения контрол.
Разширяването на износа на втечнен природен газ
Енергийната стратегия на Карни включва също така разширяване на капацитета на Канада за износ на втечнен природен газ (LNG).
Правителството подкрепи планове, които биха могли да удвоят експортния капацитет на съоръжението от западното крайбрежие на Канада. То също така сигнализира за отвореност към развитие на износа на газ от Ню Брънзуик, ако провинцията отмени забраната си за фракинг и създаде местна производствена индустрия.
Отава твърди, че може да осигури надеждни доставки на международни партньори, които се стремят да диверсифицират своите енергийни източници. Преди срещата на върха ЕС-Канада тази седмица в Монреал се очаква двата блока да представят проучване за осъществимост на дългосрочния износ на LNG.
За Европа, която се стреми да намали зависимостта си от руски изкопаеми горива, допълнителните доставки от политически стабилни производители биха могли да подобрят енергийната сигурност. Азиатските пазари също са потенциални дестинации за канадски LNG.
Но по-голямата наличност на газ не води до по-бърз енергиен преход. Новите терминали и тръбопроводи за втечнен природен газ изискват значителни инвестиции и могат да работят десетилетия. Ако те насърчават дългосрочното потребление на газ или отклоняват капитал от електрификация и възобновяема енергия, те биха могли да забавят прехода от изкопаеми горива.
Естер Болендорф, мениджър в неправителствената организация Climate Action Network Europe, заяви, че Канада не трябва да се превръща в следващия доставчик на газ за ЕС, а в партньор в изграждането на достъпно и устойчиво енергийно бъдеще. Тя смята, че предложеното проучване за осъществимост на износа на втечнен природен газ за ЕС е опасно отклонение от електрификацията и енергийната ефективност, базирани на възобновяеми енергийни източници.
„Това рискува да блокира инфраструктурата за изкопаеми горива, блокираните активи и по-високите сметки за потребителите от двете страни на Атлантика, като същевременно подкопава климатичните цели на Европа“, казва Болендорф.
Зелените активисти се притесняват, че разширяването на доставките на изкопаеми горива може да повлияе на избора, достъпен за страните вносителки, като потенциално направи продължаващото потребление на газ по-привлекателно от инвестирането в алтернативи като вятърната и слънчевата енергия.
Енергийна свръхсила – но в чия полза?
Карни представя разрастването на сектора на изкопаемите горива като начин за укрепване на икономическата независимост на Канада и за привличане на международни инвестиции. Собствеността в индустрията обаче поставя под въпрос твърдението, че разширяването на добива на нефт и газ непременно ще доведе до засилване на канадския икономически контрол.
Доклад на организацията Canadians for Tax Fairness разкрива, че 60% от собствеността върху четирите най-големи канадски компании, добиващи петрол от нефтени пясъци, е американска. LNG Canada е съвместно предприятие, в което участват Shell, Petronas, PetroChina, Mitsubishi и Kogas. Това означава, че значителна част от капитала и корпоративните интереси, стоящи зад енергийното разрастване на Канада, идват от чужбина.
Според Карни, Канада може да използва енергийните си ресурси, за да укрепи икономическата си позиция и да намали уязвимостта си към външен натиск. Но ако индустрията разчита в голяма степен на чуждестранен капитал и държавна подкрепа, въпросът за разпределението на ползите и рисковете придобива централно значение.
Климатичните цели стават все по-недостижими
Отстъплението от климатичната политика се случва в момент, когато изглежда малко вероятно Канада да изпълни ангажиментите си за намаляване на емисиите.
По данни на Climate Action Tracker, планираните от Канада политики биха могли да намалят емисиите едва с 14% – резултат, който е далеч под националната цел за съкращаване на емисиите с 40–45% за същия период.
Анализ на Канадския институт по климата от септември 2026 г. също стига до заключението, че Канада няма да постигне целта си за емисиите до 2030 г., като се посочва, че това изоставане може да се запази дори до 2050 г.
