Бурното развитие на изкуствения интелект (ИИ) все по-често се превръща в предмет на политически дебати. Особено внимание привличат центровете за данни, необходими за обучението и работата на тези системи. С разрастването на индустрията нарастват и опасенията за въздействието на тези мащабни съоръжения върху околната среда. Те потребяват големи количества електроенергия и вода, а работата им генерира топлина и шум.
Според проучване на CNN , проведено от SSRS през септември, близо 90% от американците изпитват по-скоро безпокойство, отколкото въодушевление от разрастването на центровете за данни, обслужващи изкуствения интелект.
В публичното пространство се разпространяват различни данни и оценки. Някои групи определят бързото изграждане на центрове за данни като потенциална екологична катастрофа, докато други смятат, че опасенията са преувеличени. Това затруднява оценката на реалните последици.
Kолко голямо всъщност е въздействието на изкуствения интелект върху околната среда?
Отговорът не е еднозначен. Ефектът от работата на всеки център за данни зависи от редица фактори – местоположението му, използваните енергийни източници и приложените технологии.
Освен това технологичните компании не предоставят достатъчно подробни и прозрачни данни, което затруднява оценката на реалното въздействие. Затова анализаторите често разчитат на приблизителни изчисления.
Трудно е да се прогнозира и как ще се промени ситуацията в бъдеще. Развитието на технологиите и търсенето на услуги с изкуствен интелект остават несигурни.
Ето какво показват наличните данни към момента.
Огромно потребление на електроенергия
Обучението и работата на моделите с изкуствен интелект изискват значителна изчислителна мощ, а тя е свързана с високо потребление на електроенергия. Енергийната ефективност на ИИ се подобрява бързо, но броят на потребителите продължава да расте. Увеличава се и използването на приложения с високи енергийни изисквания.
Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ) простите текстови заявки обикновено потребяват по-малко електроенергия, отколкото телевизор за същия период от време. По-сложните приложения обаче, като генерирането на видео, понякога изискват хиляди пъти повече енергия.
По данните на МАЕ през миналата година потреблението на електроенергия от центровете за данни, обслужващи ИИ, е нараснало с 50%. Анализ на Our World in Data показва, че през 2025 г. тези съоръжения са консумирали около 0,5% от световната електроенергия. Очаква се делът им да достигне 1,5% до 2030 г.
Макар този процент да изглежда сравнително малък, центровете за данни са силно концентрирани в определени региони. Почти половината от глобалното им потребление на електроенергия се пада на Съединените щати.
Според анализ на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ (Lawrence Berkeley National Laboratory) с бързото развитие на изкуствения интелект до 2028 г. центровете за данни в САЩ може да достигнат до 12% от общото потребление на електроенергия в страната.
Въздействие върху климата и човешкото здраве
Тъй като изкопаемите горива все още имат голям дял в световното производство на електроенергия, нарастващото потребление води и до повече емисии на парникови газове. Това поражда опасения, че разрастването на индустрията за изкуствен интелект може допълнително да затрудни постигането на климатичните цели.
От решаващо значение е какви енергийни източници използват центровете за данни. Колкото по-голям е делът на чистата енергия в електрическата мрежа, толкова по-малко е въздействието върху климата. В момента центровете за данни по света се захранват предимно с въглища (30%), следвани от възобновяеми източници (27%) и природен газ (26%).
С нарастването на търсенето на електроенергия част от допълнителните нужди се покриват от чиста енергия. В енергийния микс обаче продължават да присъстват значителни количества изкопаеми горива.
В САЩ природният газ се очертава като ключов източник за захранването на центровете за данни. Според доклад на Global Energy Monitor от януари страната разполага с най-големия капацитет за производство на енергия от газ, който е в процес на разработка в световен мащаб. Повече от една трета от него е предназначена за нуждите на системи с изкуствен интелект.
За да намалят натоварването върху местните електрически мрежи и да избегнат повишаването на сметките за потребителите, центровете за данни все по-често изграждат собствена енергийна инфраструктура. Това нерядко включва газови турбини, които са по-малко ефективни от големите електроцентрали. Освен че допринасят за климатичните промени, тези съоръжения могат да влошат качеството на въздуха, тъй като отделят азотни оксиди и фини прахови частици.
Според скорошно проучване до 2028 г. свързаната с центровете за данни в САЩ тежест върху общественото здраве може да достигне 20 милиарда долара.
Значително потребление на вода
Често цитирана оценка гласи, че създаването на имейл от 100 думи чрез чатбот с изкуствен интелект изисква около една бутилка вода.
Съществува обаче и значително по-ниска оценка. Сам Алтман, изпълнителен директор на OpenAI, твърди, че средностатистическата заявка към ChatGPT използва около една петнадесета от чаена лъжичка вода.
Коя от двете оценки е по-близо до действителността? Както и при останалите екологични последици от работата на центровете за данни, отговорът зависи от контекста и от начина на измерване.
Тези съоръжения използват вода директно за охлаждане на оборудването, но и индиректно – при производството на електроенергията, необходима за работата им.
Въздействието върху водните ресурси зависи от използваните технологии, енергийните източници и наличността на вода в съответния район. Докато някои райони разполагат с изобилни водни ресурси, други са изправени пред сериозен недостиг.
Според анализ на Bloomberg от 2025 г., около две трети от центровете за данни, изградени или в процес на строителство в САЩ след 2022 г., се намират в райони с недостиг на вода.
Технологичните компании заявяват, че предприемат мерки за ограничаване на потреблението на вода, включително чрез разработването на нови технологии за охлаждане. Някои анализатори смятат, че опасенията са преувеличени, като посочват, че производството на един бургер или памучна риза изисква значително повече вода.
Въпреки това потреблението на вода от центровете за данни не е пренебрежимо. Според анализ от март, изготвен от учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд и други институции, до 2030 г. центровете за данни в САЩ може да консумират до 110 милиарда галона вода годишно. Това количество се равнява на 7% от общото годишно потребление на вода в обществените водоснабдителни системи на страната.
Индиректното потребление за производството на електроенергия може да увеличи значително този обем. Скорошен доклад на организацията с нестопанска цел Ceres разглежда центрове за данни в седем щата и установява, че за производството на необходимата им електроенергия се използват около 3,4 трилиона галона сладка вода годишно. Това е приблизително 12 пъти повече от общото годишно потребление на вода в Лос Анджелис, Финикс и Вашингтон (окръг Колумбия), взети заедно.
Центровете за данни като „шумни съседи“
Едно от основните притеснения на местните общности е въздействието на центровете за данни върху качеството на живот. Сред проблемите е шумовото замърсяване, което може да идва от различни източници – нискочестотното бучене на охладителните системи, работата на газови турбини и дизелови генератори, както и жуженето на самото оборудване.
Някои общности вече са завели съдебни дела заради шума.
Въздействието може да бъде ограничено чрез шумоизолация на оборудването и сградите. Някои експерти обаче призовават щатските и местните власти да въведат по-строги изисквания за контрол на шума.
Възможно повишаване на местните температури
Съществуват и опасения, че центровете за данни могат да допринасят за образуването на т.нар. топлинни острови. Работата им отделя топлина, която може да повиши температурите на въздуха и земната повърхност в околните райони.
Проучване на учени от Държавния университет на Аризона установява, че топлинното замърсяване от центрове за данни във Финикс е повишило температурата в съседните райони по посока на вятъра с до 4 градуса по Фаренхайт (около 2,2 градуса по Целзий).
„Дори ако центровете за данни допринасят за създаването на топлинен остров с едва 1 или 2 градуса по-висока температура, това все пак може да окаже значително въздействие върху живота ни“, заявява водещият автор на изследването Дейвид Сейлър, директор на Училището по географски науки и градско планиране към университета.
Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се установи точното въздействие. Някои експерти отбелязват, че по отношение на отделянето на топлина центровете за данни не се различават съществено от други промишлени съоръжения.
Нужда от критично важни минерали и метали
Често пренебрегван аспект от екологичния отпечатък на изкуствения интелект е добивът на минерали и метали, необходими за производството на полупроводници и компоненти за съхранение на данни.
Добивът на тези суровини, който често се извършва в страни от Глобалния юг, е свързван със замърсяване на въздуха и водата, обезлесяване, рискове за човешкото здраве и емисии, допринасящи за климатичните промени.
Разрастването на индустрията води и до увеличаване на количеството електронни отпадъци. Те представляват бързо нарастващ поток от отпадъци, който може да бъде токсичен, ако не се третира правилно. В момента се рециклира едва около една пета от тях.
Съществуват и опасения, че нарастващото търсене на минерали за нуждите на ИИ може да засили конкуренцията със сектори, които са от ключово значение за ограничаването на глобалното затопляне – като вятърната и слънчевата енергетика.
Екологичните последици зависят от решенията ни
Според експерти вредите за околната среда, свързани с изкуствения интелект, не са неизбежни. Въздействието ще зависи от решенията за местоположението на центровете за данни, използваните енергийни източници, регулациите и прозрачността на технологичните компании относно цялата им верига на доставки.
Преди изграждането на нов център за данни трябва да се прецени „кой има полза от него“, казва Кавех Мадани, директор на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН.
Това включва въпроси като дали проектът ще създаде работни места и ще подобри местната икономика, както и дали ще ограничи достъпа до вода на други потребители, например земеделските производители.
„Както при всяка друга технология, тук също има компромиси“, отбелязва Мадани. „ИИ има своите отрицателни страни, които трябва да бъдат регулирани, наблюдавани и смекчени.“
