Нов съдебен иск призовава федерален съд в САЩ да задължи администрацията на Тръмп да предприеме мерки срещу масовото замърсяване на водите с атразин, предава Guardian. Пестицидът може да нарушава хормоналния баланс и се свързва с рискове за дивата природа и човешкото здраве.
Според анализ на федерални документи атразинът замърсява близо 25% от реките в континенталната част на САЩ – около 860 000 мили речни участъци. Тези води са източник на над 20% от повърхностните води, използвани за питейни нужди в страната, както и за повече от 675 000 частни и търговски кладенци.
В иска се твърди, че Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) не изпълнява задълженията си по Закона за чистите води (Clean Water Act) от десетилетия. Ищците настояват съдът да разпореди на агенцията да разработи стандарти за качество по отношение на тези химикали.
EPA не е изпълнила законовите си задължения
Агенцията е трябвало да разработи план за действие още през 1999 г., но това така и не се е случило. Според научно изследване друг план на EPA, изготвен съгласно законодателството за пестицидите, а не това за водите, би обхванал едва около 1% от замърсяването с атразин.
„Абсолютно безумие е, че атразинът е един от най-разпространените замърсители на водата, а дори не е надлежно регулиран съгласно Закона за чистите води“, коментира Нейтън Донли, директор по научните въпроси, свързани с околната среда и здравето, в Центъра за биологично разнообразие (Center for Biological Diversity) – една от организациите, завели иска. Според него липсата на установени ограничения показва колко малко е направено за справяне с проблема.
Атразинът засяга хормоналната система
Атразинът е вторият най-широко използван пестицид в САЩ. Годишно в земеделието се употребяват близо 32 000 тона от веществото.
Химикалът може да наруши хормоналната система при хора и животни, като особено уязвими са организмите в процес на развитие. Изследвания показват, че при жабите атразинът може да предизвика промени в половото развитие, включително феминизация на мъжки индивиди.
Употребата му е забранена в Европейския съюз и редица други държави. През 2003 г. ЕС забранява веществото заради опасения относно замърсяването на подземните води. Междувременно Калифорния предлага атразинът да бъде включен в списъка ѝ с вещества, за които се смята, че причиняват рак.
Предложените мерки според ищците няма да решат проблема
Нейтън Донли определя плана на EPA за ограничаване на замърсяването като неефективен. Според него той би задължил земеделските производители, които използват максимално разрешените количества пестициди, да намалят употребата им. Тъй като обаче малко фермери достигат този лимит, реалният ефект би бил незначителен.
Планът включва и около 30 възможни мерки за ограничаване на оттичането на атразин от земеделските площи. Много от тези опции обаче включват действия като водене на дневник за количеството използвани пестициди – нещо, което по никакъв начин не допринася за реалното намаляване на оттичането, посочва Донли.
„Когато стигнем до същината на нещата, планът на EPA не върши абсолютно нищо“, заявява той.
По думите му основният проблем е, че атразинът лесно се отмива от земеделските площи и попада във водните басейни. Освен това веществото се разгражда трудно и може да се задържа в околната среда. Затова Донли смята, че единственото ефективно решение е пълната му забрана.
„Целият останал свят забранява този изключително опасен пестицид. Защо тогава EPA при управлението на Тръмп продължава да налага тази отрова на хората?“, пита той.
