Обезлесяването в тропическите гори на Амазония е спаднало до най-ниското си ниво, откакто се води статистика – от 1988 г. насам, съобщи бразилското правителство, цитирано от Евронюз.
Според официални сателитни данни, годишната загуба на площи в периода от август 2025 г. до юли 2026 г. възлиза на 3335 квадратни километра – спад от 41,8% спрямо 5731 квадратни километра година по-рано.
Това е доказателство за успеха на подновените усилия на Бразилия, предприети при управлението на президента Луиз Инасио Лула да Силва, за ограничаване на обезлесяването в Амазония. Така се обръща тенденцията на рязък ръст, наблюдавана при неговия предшественик – крайнодесния президент Жаир Болсонаро.
По време на президентството на Болсонаро (2019–2022 г.) обезлесяването в Амазония нарасна с около 60%, като са били унищожени над 45 000 квадратни километра, сочат официалните данни. Според правителството, при управлението на Лула обезлесяването е намаляло със 71% от 2023 г. насам.
Едно от първите действия на Лула, след като през януари 2023 г. встъпи в длъжност за трети, непоследователен мандат, беше да възроди „Плана за действие за предотвратяване и контрол на обезлесяването в правната Амазония“ – известен с португалския си акроним PPCDAm. Стратегията, стартирана през 2004 г. по време на първото му управление, беше оставена на заден план при управлението на Болсонаро.
Лула върна на работа експертите по околна среда, които бяха разработили концепцията преди две десетилетия. Той назначи Марина Силва, защитник на околната среда, която оглавяваше Министерството на околната среда, докато не подаде оставка през април, за да се кандидатира за Конгреса, както и Жоао Пауло Капобианко, неин бивш заместник и настоящ министър, за да съдействат за изпълнението на плана.
Как правителството на Бразилия ограничи обезлесяването
Планът се опира на четири стълба – засилване на мониторинга и контрола по прилагането на законите; насърчаване на устойчива икономика; управление на защитените територии и определяне на начина, по който да се използват държавните гори без специален статут; използване на регулации и финансови стимули за ограничаване на обезлесяването.
Сред мерките са възстановяването на санкциите за незаконно изсичане на гори, установено чрез сателитно наблюдение – подход, смятан за най-ефективния инструмент срещу обезлесяването, чието прилагане беше прекратено по време на управлението на Болсонаро. Правителството също така предложи да се забрани отпускането на банкови кредити за имоти, в които е извършено незаконно обезлесяване, и осигури допълнително финансиране за приоритетни общини в Амазония, които са постигнали намаляване на загубата на гори. Освен това бяха отпуснати средства за борба с екологичните престъпления и за разработване на субсидирани кредитни схеми за устойчив бизнес в региона на Амазония.
„Формулата винаги е една и съща и тя работи. Видяхме как дава резултат в Бразилия преди години, виждаме го и сега – решителност, контрол на терен, борба с престъпността и налагане на закона“, казва Марсио Астрини, изпълнителен секретар на Climate Observatory, бразилска мрежа от екологични организации.
Астрини допълва, че данните за обезлесяването, оповестени на 16 октомври, показват, че ангажиментът на Бразилия да постигне нулево обезлесяване до 2030 г. е изпълним, без това да навреди на икономиката на страната.
„Селското стопанство отбелязва рекорди в производството и износа, докато обезлесяването намалява. Днешните цифри опровергават невярното твърдение, че опазването на околната среда възпрепятства развитието на Бразилия“, добавя той.
Обезлесяването и други промени в начина на ползване на земята са най-големите източници на емисии на парникови газове в Бразилия, които са двигател на глобалното затопляне. Залогът е особено голям в Амазония – регион, който съхранява огромни количества въглероден диоксид и генерира атмосферна влага, спомагаща за регулирането на времето далеч извън пределите на Южна Америка.
