Глобалните усилия за възстановяване на деградирали сухоземни, морски и сладководни екосистеми до края на десетилетието дават резултат, но трябва да бъдат значително и бързо разширени, се посочва в нов доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), озаглавен „Напредък във възстановяването: Завръщането на природата“.
Според доклада, в момента се извършва възстановяване на 252 милиона хектара в 149 държави – най-мащабната глобална инициатива за възстановяване досега, като целта на ООН е до 2030 г. да бъдат възстановени екосистеми върху площ от 1 милиард хектара. На Азия се падат 192,2 милиона хектара от общия обем, следвана от Африка с 36,3 милиона хектара, Европа с 9,1 милиона хектара, Северна и Централна Америка с 5,8 милиона хектара, Южна Америка с 5,4 милиона хектара и Океания с 3,2 милиона хектара.
Възстановяването на 15% от приоритетните зони в световен мащаб би могло да улови и съхрани 30% от емисиите, генерирани от началото на Индустриалната революция, както и да помогне за предотвратяването на 60% от изчезванията на видове. За постигане на целта до 2030 г. е необходимо годишното финансиране да се увеличи повече от четири пъти – от 64 милиарда долара на 296 милиарда долара, се посочва още в доклада.
През 2021 г. UNEP и Организацията по прехрана и земеделие (FAO) поставиха началото на „Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите“ – глобална инициатива, целяща да спре и обърне процеса на унищожаване на природата. Тогава правителства и международни организации поеха ангажимент да възстановят приблизително 1 милиард хектара деградирала земя – площ, по-голяма от територията на Китай. Пет години по-късно, докладът „Напредък във възстановяването: Завръщането на природата“ представя първата цялостна оценка на постигнатия напредък.
„Горите, реките, влажните зони и океанът осигуряват на човечеството храна, вода, работни места, защита от природни бедствия и безброй други жизненоважни блага. Въпреки това, тези природни пространства, както и много от растенията и животните, които ги обитават, отдавна са в състояние на упадък. Но на много места ситуацията започва да се променя. В момента се възстановяват територии на сушата и в морето с обща площ, колкото тази на Казахстан. Този факт е обнадеждаващ, но темпото на възстановяване изостава от глобалните цели, заложени в знаково споразумение от 2023 г. за опазване на природата. Възстановяването на деградирали екосистеми е един от най-ефективните начини за справяне с някои от най-големите предизвикателства пред света. За да спрем загубата на биоразнообразие, да помогнем на общностите да се адаптират към климатичните промени, да осигурим достатъчно храна за бързо нарастващото световно население и да гарантираме поминъка на хората, ние разчитаме именно на екосистемите“, казва Наталия Алексеева, главен координатор в отдел „Екосистеми“ към UNEP.
Защо този доклад е важен?
Това е първият по рода си доклад, който оценява напредъка във възстановяването на всички типове екосистеми. Най-изчерпателният анализ до момента, той разглежда и ангажиментите по отношение на климата, биоразнообразието и други области. Докладът идентифицира пропуски в изпълнението, финансирането и мониторинга. Той очертава начини за ускоряване на напредъка към глобалната цел за ефективно възстановяване на поне 30% от деградиралите екосистеми до 2030 г., договорена в рамките на Глобалната рамка за биоразнообразие Кунмин-Монреал, споразумение от 2023 г. за опазване на природата.
Защо държавите трябва да инвестират във възстановяване?
Възстановяването на природата може да помогне за справяне с някои от най-важните глобални проблеми едновременно. Изследванията показват например, че възстановяването само на 15% от приоритетните райони по света би могло да предотврати 60% от прогнозираните изчезвания на видове. То би могло също така да секвестира голямо количество въглероден диоксид, който затопля планетата, което е от решаващо значение за поддържане на глобалното затопляне под 2°C, ключова цел на Парижкото споразумение за изменението на климата. В същото време агролесовъдството, което комбинира дървета с култури или добитък, би могло да подобри продоволствената сигурност за 1,3 милиарда души.
Какъв напредък е постигнат във възстановяването?
Възстановяването е в ход в безпрецедентен мащаб, като приблизително 252 милиона хектара деградирали екосистеми са документирани като възстановени през 2026 г. Това е площ с размерите на Казахстан, деветата по големина държава в света. Изключителните кампании за възстановяване, признати за водещи инициативи на ООН за световно възстановяване, са свързани със създаването на над 1 милион зелени работни места, а милиони хора са получили обучение по дейности по възстановяване. В световен мащаб възстановяването на екосистемите може да генерира над 32 милиона допълнителни работни места до 2030 г. Политическата подкрепа също е нараснала, с нови ангажименти за възстановяване на сладководни, мангрови, коралови рифове и гори от водорасли, както и на други екосистеми.
Означава ли това, че светът е на път да постигне целите си за 2030 г.?
Все още не. Въпреки окуражаващия напредък, светът не се движи според очакванията за постигане на целта до 2030 г. – възстановяване на 30% от деградиралите екосистеми. 252-та милиона хектара, които в момента се възстановяват, представляват едва 34% от индикативния глобален показател, свързан с тази цел. Напредъкът също така варира значително в зависимост от вида на екосистемите. На сушата площите, подложени на възстановяване, достигат почти половината от глобалната цел и може да се каже, че процесът върви по план. При морските и крайбрежните екосистеми този дял е едва 23%, а при сладководните екосистеми, които деградират най-бързо, той е едва 5%. Въпреки това нови инициативи като „Предизвикателството за сладководните води“ (Freshwater Challenge), водещата програма за малките островни развиващи се държави или „Глобалният фонд за коралови рифове“ имат за цел да ускорят действията, насочени към по-слабо застъпените екосистеми.
Има ли достатъчно средства за възстановяване на планетата?
Според доклада, годишните инвестиции във възстановяване трябва да се увеличат повече от четири пъти – от 64 милиарда щатски долара на 296 милиарда до 2030 г. Проектите за възстановяване често се сблъскват с фундаментално икономическо предизвикателство: разходите са непосредствени, докато ползите (защита от наводнения, по-чиста вода, съхранение на въглерод и по-здравословни екосистеми) може да се проявят едва след години. Затова докладът настоява за преминаване от финансиране на отделни проекти към изграждане на „икономики на възстановяването“, в които опазването и възстановяването на природата се превръщат във финансово устойчива, дългосрочна дейност. Това изисква от правителствата и финансовите институции да признаят икономическата стойност на здравите екосистеми, да привлекат частни инвестиции и да премахнат стимулите, които насърчават деградацията на околната среда.
Какво е необходимо, за да бъдат постигнати целите за 2030 г.?
Според доклада, правителствата вече са поели амбициозни ангажименти за възстановяване на природата – сега приоритетът е те да бъдат изпълнени. Това ще изисква увеличаване на инвестициите, засилване на политическата подкрепа, подобряване на системите за мониторинг и предоставяне на по-значима роля на коренното население и други местни общности в процеса на възстановяване. Държавите трябва също така да се справят с първопричините за деградацията на екосистемите и да гарантират, че усилията за възстановяване ще доведат до трайни резултати, като 2030 г. се разглежда по-скоро като междинен етап, отколкото като край на процеса на възстановяване.
„Възстановяването изисква време и ние разчитаме на постоянна подкрепа и активно участие от страна на държавите членки и партньорите в рамките на Десетилетието на ООН, за да постигнем договорените цели и да осигурим ефективни действия на терен“, казва Наталия Алексеева от Програмата на ООН за околната среда.
