Тази седмица осем европейски града ще разберат дали усилията им за намаляване на емисиите и осигуряване на място за природата са достатъчни, за да спечелят едно от най-престижните екологични отличия на ЕС, предава Евронюз.
Годишните награди на Европейската комисия „Европейска зелена столица“ и „Зелен лист“ отличават градове, постигащи измерим напредък в областта на околната среда и същевременно подобряващи качеството на живот на своите жители.
През юни тази година независима комисия подбра осем финалисти измежду 27 допустими кандидати, като ги оцени по широк кръг от показатели – от качеството на въздуха и водата до състоянието на биоразнообразието и усилията за намаляване на емисиите.
Победителите ще бъдат обявени на 8 октомври в Гимараеш (Португалия) – градът, избран за „Зелена столица“ за 2026 г. Изборът се прави повече от година по-рано, за да имат градовете време да подготвят проектите, събитията и обществените програми, които планират да реализират през годината, в която ще носят титлата.
Пет града се борят за титлата „Зелена столица“ – Олборг (Дания), Белско-Бяла (Полша), Кошице (Словакия), Порто (Португалия) и Сарагоса (Испания).
Други три града – Бенидорм и Чиклана де ла Фронтера (Испания) и Естарежа (Португалия) – са включени в краткия списък за наградата „Зелен лист“, предназначена за градове с по-малко население.
Как се оценяват най-зелените градове в Европа?
ЕС учреди наградата „Зелена столица“, за да отличи градовете, които постигат измерим напредък в решаването на екологични проблеми и подобряват качеството на живот на своите жители.
За основната награда могат да кандидатстват градове с население над 100 000 души. По-малките градове, с население между 20 000 и 100 000 души, се състезават за титлата „Зелен лист“.
Експертната комисия оценява кандидатите в седем области, включително колко чисти са въздухът и водата им, как защитават природата и зелените площи, как управляват отпадъците и шума, колко бързо намаляват емисиите и как се подготвят за заплахи като екстремни горещини и наводнения.
Всеки финалист има различни силни страни. Сарагоса, например, отбеляза добър резултат за биоразнообразие и зелени площи. Градът свързва паркове, речни брегове, влажни зони, улични дървета и околните природни зони в една мрежа, предназначена да даде на дивата природа повече пространство за движение и да помогне за намаляване на риска от наводнения.
Порто се откроява с управлението на водата, както и с подготовката си за по-горещ и по-малко предвидим климат. През последното десетилетие градът работи за възстановяване на коритото и бреговете на река Рио Тинто, изгради нови паркове, които задържат дъждовна вода по време на проливни дъждове и започна повторно използване на пречистени отпадъчни води за селскостопанско напояване и почистване на улици.
Бенидорм си спечели похвала за добавянето на много повече зеленина към застроените си улици. От 2012 г. курортният град разшири обществените си градини от 350 000 квадратни метра до повече от 1,5 милиона и почти учетвори броя на дърветата. Днес 92% от жителите живеят в рамките на 300 метра от обществено зелено пространство.
Финалистите ще представят своите планове пред международно жури на 7 и 8 октомври. Победителят в „Зелена столица“ получава 600 000 евро за прилагане на екологични планове, докато победителите в „Зелен лист“ могат да приберат 200 000 евро за екологични проекти и обществени дейности.
Как европейските градове се адаптират към по-горещ климат?
Признатите от ЕС климатични промени са част от изменението на парадигмата, видима в градовете в Европа. Тъй като лятото става по-горещо и метеорологичните модели стават по-непредсказуеми, градоустройствените специалисти връщат повече място на дърветата, парковете и водата.
В Барселона например някои улици са затворени за движение, докато други са превърнати в паркове и пешеходни зони.
Междувременно в Милано Bosco Verticale предостави малък, но важен пример за начини, по които градовете могат да добавят зеленина дори там, където има малко място за паркове. Двете жилищни кули разполагат с повече от 21 000 дървета и храсти на техните тераси.
В Бреда, Нидерландия, масовото гражданско участие преобрази града от началото на века насам. Бетонните плочи бяха заменени с тревни площи, цветни лехи и дървета, а по покривите на жилищни сгради и училища се появиха градини. Днес 60% от територията на града е заета от зелени площи – резултат от над десетилетие работа, благодарение на която през 2025 г. Бреда стана първият град-национален парк в ЕС.
Усилията обаче не се изчерпват само с озеленяването на сгради или улици. Германският град Хайлброн спечели титлата „Зелена столица“ за 2027 г., след като получи високи оценки за чистотата на въздуха и водата, политиките за намаляване на шума и ограничаване на отпадъците, наред с други показатели.
Когато журито се събере тази седмица, то ще оценява до каква степен осемте финалисти са успели да превърнат подобни идеи в промени, обхващащи целия град.
