Изкуственото осветление прави нощното небе все по-ярко и затруднява наблюдението на звездите. Последиците обаче надхвърлят загубата на достъп до звездното небе – светлинното замърсяване нарушава естествените ритми на хората, животните и растенията. Междувременно увеличаващият се брой сателити създава допълнителни предизвикателства пред опазването на нощната тъмнина, пише Guardian.
Според изследвания яркостта на нощното небе се увеличава с около 10% годишно, а приблизително 80% от населението на света живее под небе, засегнато от светлинно замърсяване. Това ограничава видимостта на звездите и променя естествената среда, от която зависят редица живи организми.
Прекомерното осветление има екологични последици
Изкуствената светлина през нощта нарушава поведението и жизнените цикли на различни видове. Морските костенурки например могат да се насочат към осветени паркинги вместо към океана, а нощните молци често кръжат около източници на светлина. Светулките и жабите също зависят от тъмнината за размножаването си, докато градското осветление може да отклонява мигриращите птици от маршрутите им.
Научни изследвания свързват светлинното замърсяване и с нарушения във взаимодействията между растенията и опрашителите, както и с промени във времето на цъфтеж при дърветата. При хората излагането на изкуствена светлина през нощта може да наруши циркадните ритми и съня. Осветлението в помещенията и светлината, проникваща през прозорците, също могат да повлияят на почивката.
По-ефективното осветление може да ограничи проблема
Опазването на тъмното небе не означава пълно премахване на уличното и общественото осветление. Необходимо е обаче светлината да се използва целенасочено – с подходяща яркост, цвят и посока, без излишно осветяване на пространства, които не го изискват.
Регулациите за външното осветление могат да ограничат светлинното замърсяване, когато определят какви лампи да се използват, колко силно да светят и накъде да бъде насочена светлината. Пример за подобен подход е Флагстаф в американския щат Аризона, който въвежда правила за външното осветление още през 1958 г. През 2001 г. градът става първият официално обявен за град с тъмно небе (Dark Sky City).
Подобни мерки се прилагат и на други места. В щата Ню Йорк се обсъжда законодателна инициатива за защита на тъмното небе, която би ограничила външното осветление, включително в Ню Йорк. Местните разпоредби и изискванията към осветлението могат да намалят ненужното излъчване, без да застрашават обществената безопасност.
Сателитите са нарастващ източник на светлинно замърсяване
Опазването на нощното небе става по-трудно и заради увеличаващия се брой сателити в орбита. Дори в защитени територии с ограничено изкуствено осветление техните следи могат да се виждат сред звездите и да затрудняват астрономическите наблюдения.
В орбита вече има над 11 000 сателита Starlink. Наред с разрастването на сателитните мрежи се появяват и предложения за използване на космически апарати за отразяване на слънчева светлина към Земята, така че определени райони да бъдат осветявани по заявка. Това повдига въпроси за въздействието на подобни технологии върху околната среда и за необходимостта от оценка на последиците им.
Сателитите се превръщат в допълнителен фактор, който трябва да бъде взет предвид при опазването на нощната среда. За разлика от наземното осветление, чието използване може да бъде ограничавано чрез местни правила, космическите източници на светлина изискват по-широка координация и регулация.
Достъпът до тъмно небе става все по-ограничен
Звездното небе има историческо значение за ориентирането, измерването на времето и развитието на човешките общества. Днес наблюдението на звезди все по-често изисква пътуване до отдалечени райони, далеч от градското осветление. Така достъпът до естествено тъмно небе се превръща в ограничена възможност, особено за хората, които живеят в силно урбанизирани райони.
Намаляването на светлинното замърсяване може да направи повече звезди видими, да ограничи нарушенията в екосистемите и да подобри условията за естествен сън. За целта са необходими по-ефективни практики за осветяване, ясни регулации и мерки, които отчитат както нуждите на хората, така и значението на тъмнината за природата.
