Правителствата не изпълняват ангажиментите си за опазване на растенията, животните и екосистемите, поддържащи живота на Земята, в навечерието на предстоящата този месец среща на върха на ООН за биоразнообразието, предава Евронюз.
COP17, която ще се проведе от 19-и до 30-и октомври в арменската столица Ереван, ще бъде момент на равносметка за близо 200-те държави, които се присъединиха към знаковото Парижко споразумение за природата през 2022 г., но действат бавно за постигане на заложените в него цели.
Споразумението поставя 23 цели за спиране и обръщане на процеса на загуба на природа до 2030 г., включително намаляване на замърсяването, защита на застрашените видове и опазване на 30% от сушата и океаните на планетата.
Светът обаче изостава от графика за постигане на тези цели, сочи проект за преглед на изпълнението, изготвен от Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (CBD) – органът, който ръководи провежданите на всеки две години международни преговори за опазване на природата.
„COP17 идва в критичен момент. Най-важният резултат от срещата в Ереван трябва да бъде ясна промяна в курса. Правителствата трябва да преминат отвъд простото повтаряне на обещания и да се споразумеят за конкретни действия“, казва Ан Ламбрехтс от Грийнпийс Интернешънъл.
Астрид Шомакер, изпълнителен директор на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, отбелязва, че се постига напредък и целите за 2030 г. все още са постижими – но само при условие че настъпят значителни промени.
Това включва намаляване на стимулите за политически чувствителни сектори като земеделието и добива на изкопаеми горива – области, в които правителствата досега са постигнали съвсем малък напредък.
„Дали смятам, че се движим в правилната посока? Да, но твърде бавно“, казва Шомакер.
Очаква се около 10 държавни глави да пристигнат в Ереван за среща на върха на 16 октомври, за да дадат начало на процеса и да призоват преговарящите да бъдат амбициозни и конструктивни, когато официалните преговори започнат на 19 октомври.
Какво възпрепятства напредъка в опазването на природата?
Срещата на върха, посветена на природата, се провежда броени седмици преди годишните международни преговори за климата COP31 в съседна Турция и бележи първия случай, в който държавите правят равносметка на напредъка след приемането на споразумението за биологичното разнообразие.
Въз основа на национални доклади и друга информация се финализира глобален преглед на постигнатите общи подобрения и срещнатите трудности. Публикуваният през юли проект на доклад за напредъка очертава противоречива картина.
Някои държави са постигнали значителен напредък към целта за опазване „30×30“ (защита на 30% от сушата и водните басейни на Земята до 2030 г.), се посочва в анализ на организацията „Campaign for Nature“ от септември.
Взети заедно обаче, правителствените ангажименти биха обхванали едва 27% от сушата и вътрешните водоеми до края на настоящото десетилетие, ако бъдат изпълнени изцяло. Що се отнася до океаните, този дял би бил едва 12%.
Финансирането ще предизвика напрежение
Финансирането е основна пречка пред постигането на целите за опазване на биологичното разнообразие и се очаква да бъде източник на напрежение по време на конференцията COP17.
Държавите изостават от поетия ангажимент да осигуряват по 200 милиарда долара годишно за биоразнообразието до 2030 г. от публични и частни източници, включително 30 милиарда долара годишно под формата на международно финансиране за развиващите се страни.
Богатите държави са подложени на натиск да запълнят този недостиг, но са изправени пред собствени бюджетни предизвикателства, което прави въпроса политически деликатен. Съединените щати, които не са страна по Конвенцията за биологичното разнообразие, не участват в преговорите.
Обединение за оцеляването на живота на Земята.
Очаква се вниманието на срещата на върха в Ереван да се насочи към това как частният сектор може да компенсира недостига на средства. Под лупа ще бъде поставено незадоволителното представяне на фонда „Кали“ – знакова инициатива на ООН, стартирана през февруари 2025 г. Целта на фонда беше да набере 1 милиард долара годишно от корпорации за опазване на природата в развиващите се страни, но до момента са събрани едва 6000 долара.
„Всички се надяваха, че това ще доведе до съществен поврат. И ние продължаваме да вярваме, че инициативата категорично притежава такъв потенциал, макар че ангажираността на бизнеса се оказва по-бавна от очакваното“, отбелязва Шомакер.
Реформата на субсидиите също се оказва пречка, като напредъкът към целта за 2030 г. – намаляване на вредните за природата стимули с 500 милиарда долара годишно е почти нулев. Според данни на ООН, срещу всеки долар, инвестиран в опазване или възстановяване на природата, стоят около 30 долара отиват за дейности, които я увреждат.
През октомври над 130 предприятия и финансови институции призоваха правителствата да реформират системите за стимулиране, като посочиха, че годишните публични разходи в размер на 2,6 трилиона долара възнаграждават практики, водещи до изтощаване на почвите, водите и екосистемите.
Гуидо Брукховен от организацията за опазване на природата WWF International заявява, че пренасочването на субсидиите трябва да бъде въпрос от първостепенно значение на конференцията COP17.
„В момент, когато геополитическото напрежение поставя многостранното сътрудничество под изпитание, е още по-важно да покажем на света, че хората, вземащи решения, все още могат да бъдат единни в борбата за оцеляването на живота на Земята“, казва Ламбрехтс.
