Органичен памук, рециклиран полиестер, пазари за втора употреба – текстилната индустрия е предложила много „зелени алтернативи“ на бързата мода. И въпреки това, само 1% от използваните текстилни изделия се рециклират обратно в текстилни продукти в световен мащаб, докато индустрията продължава да разчита в голяма степен на неизползвани материали, като почти две трети са получени от полимери на петролна основа. Устойчивата мода, както е дефинирана в момента, не решава кризата с текстилните отпадъци, пише weforum.
Доминиращият наратив в устойчивата мода изисква от потребителите да свършат по-голямата част от работата – да купуват по-малко и по-съзнателно, както и да даряват повече. Но дори и най-екологичната потребителска база не може да стимулира системна промяна без инфраструктурата, необходима за затваряне на цикъла.
Такива системи до голяма степен липсват в целия Глобален Юг, където отпадъците от бързата мода продължават да се натрупват на места като пустинята Атакама в Чили, пазара Кантаманто в Гана или Панипат в Индия. Тези места са ярки примери за отпадъчния отпечатък на текстилната индустрия.
Устойчивата мода в повратна точка
За щастие, текстилният сектор достига повратна точка. През юни в Сантяго, Чили, се проведе първата глобална среща на върха на индустрията за текстил. Организирана от Ambition Loop в сътрудничество с Програмата на ООН за околна среда и фондация ZDHC, срещата на върха се фокусира върху как кръговата икономика може да се превърна в реалност на пазара на текстил.
За да се постигне успех е нужно преосмисляне на това какво се случва с дрехите на всеки етап от веригата им за създаване на стойност – от материалите, избрани при производството им, до това какво става, след като употребата им приключи.
Участниците в конференцията предложиха три идеи, които да помогнат за справяне с кризата с текстилните отпадъци.
Кръговите модели трябва да станат конкурентноспособни по отношение на разходите
Екологична политика, известна като разширена отговорност на производителя (РОП), може да помогне за включването на разходите и ефектите, които даден продукт има върху околната среда и обществото, в процеса на проектиране и крайната му цена.
Но в сравнение с други РОП продукти, като опаковки или гуми, разходите за възстановяване и преработка на материала, използван в текстила, не генерират икономии от мащаба толкова лесно. Това е така, защото стратегии като препродажба, поправка и рециклиране на дрехи обикновено се случват на индивидуално ниво, което е много трудоемко.
Така че, кръговата икономика за текстила се нуждае от по-широк набор от политики, за да стане по-конкурентоспособна по отношение на разходите. Фондация „Елън Макартър“ предложи намаляване на ДДС или данъка върху препродажба и коригиране на данъчното облагане на труда за индустрията. Това би могло да подобри брутните маржове на печалба, както и пазарния дял на бизнес моделите за препродажба и поправка на дрехи.
Проследимостта е ключова тук. Властите трябва да знаят произхода на дрехата, за да проследят потока ѝ, марките трябва да знаят състава на материала ѝ, а потребителите трябва да знаят как да управляват края на жизнения ѝ цикъл. Дигиталният продуктов паспорт е чудесно решение, което вече се прилага в Европа.
Осигуряване на справедлив преход
Конкурентоспособността на услугите за рециклиране на текстил е важна, но също така е важен и справедливият преход за милионите предприемачи, които извършват тази работа – особено в държавите от Глобалния юг, където много от тези работни места са неформални.
В тези страни веригата за създаване на стойност в областта на кръговата икономика в областта на облеклото функционира главно чрез малки мрежи, фондации и начинания. Събирането на текстил обикновено се осъществява чрез кампании от мотивирани общини и марки, а съоръженията за ремонт и рециклиране могат да бъдат разположени в домовете на хората без протоколи за безопасност и здраве. Това често води до информационна асиметрия и лоши условия на труд.
Чили, например, въведе Национална система за сертифициране на трудовите компетенции, наречена Chile Valora. Хората, които са се учили чрез практически опит, а не чрез формално обучение, могат да валидират знанията си на тази платформа и да се появят в официален каталог на експерти.
Това дава на работниците държавна акредитация и ги идентифицира като надеждни доставчици. За да работи този механизъм обаче, разходите за обучение не трябва да падат върху работника.
Разработване на нови биобазирани текстилни материали
Биобазираните материали са обещаващо решение на предизвикателството да се направи модата по-устойчива – но само при правилните условия.
Текстилните материали трябва да произхождат от регенеративни източници и вторични суровини. Те също така трябва да бъдат проектирани за издръжливост, повторна употреба и запазване на стойността, както и да не съдържат вещества, които са важни за хората и планетата.
Предприемачите вече работят върху реални алтернативи. Spora Biotech е биотехнологичен стартъп, произвеждащ текстил, използващ гъби. Той е открил, култивирал и съхранил диви гъбични щамове от различни екосистеми. Първият му продукт, Sporatex, е кожа на основата на гъби, която вече се използва по целия свят.
Насърчаване на по-устойчива мода
Нито едно от тези решения няма да работи самостоятелно. Био-базиран материал без политическа рамка, която да го направи конкурентноспособен по отношение на разходите, остава нишов продукт. А разширената продуктова политика без проследимост е упражнение за съответствие, а не кръгова система.
Текстилната индустрия сега е в повратна точка. Правилната комбинация от политика, приобщаване и иновации може най-накрая да затвори цикъла на решения за кръгова икономика, които ще се справят с текстилната криза и ще направят модата по-устойчива.
