Петна от нефт покриват приблизително 1,58 милиона квадратни километра от световния океан всяка година, сочи нов сателитен анализ, разкриващ мащабите на замърсяването в моретата, предава Евронюз.
Това се равнява на площ, приблизително три пъти по-голяма от тази на Испания. И все пак, за разлика от широко отразените в медиите инциденти като кризата с „Deepwater Horizon“, голяма част от замърсяването се проявява под формата на по-малки петна, които не привличат особено вниманието на обществеността.
Анализът на организацията с нестопанска цел SkyTruth, която използва технологии за опазване на околната среда, показва, че корабите са свързани с около 81% от петната, чийто вероятен източник е могъл да бъде установен. Най-честите виновници са петролните танкери и товарните кораби, докато на офшорната инфраструктура за добив на нефт и газ се падат още 18% от случаите.
„Замърсяването с петрол е постоянен глобален проблем, който възниква много по-често от инцидентите, попадащи в заглавията на новините“, казва Карл Вустър, технически директор на SkyTruth.
Къде замърсяването на океаните с петрол е най-сериозно?
Анализът, публикуван по време на Седмицата на климата в Ню Йорк (Climate Week NYC), се основава на сателитни наблюдения, събрани в периода 2023–2025 г., както и на данни от системата за мониторинг на петролното замърсяване Cerulean на организацията SkyTruth.
Изследователите са използвали тези наблюдения, за да моделират годишните нива на замърсяване, произтичащо от плавателни съдове и офшорни съоръжения, като са отчели разликите в сателитното покритие и гъстотата на корабоплаването.
Установено е, че над 90% от изчисленото замърсяване настъпва в рамките на националните води, често в близост до бреговата линия. Някои от най-високите концентрации са регистрирани в Червено море, Персийския залив, Средиземно и Черно море, както и във водите край Западна Африка и около Индонезия.
Анализът на SkyTruth също така е установил няколко плавателни съда, които замърсяват многократно.
Изследователите нееднократно са засекли 16 едни и същи плавателни съда в близост до петна от нефт. Три от тях – товарен кораб под флага на Палау, руски танкер за нефт и индонезийски танкер за нефт – са забелязани до такива петна в повече от един на всеки пет сателитни кадъра.
Някои офшорни съоръжения също многократно са свързвани със замърсяване.
Петна от нефт се наблюдават в близо 29% от сателитните снимки на съоръжение край бреговете на Индонезия и в около 24% от тези на друго съоръжение край бреговете на Нигерия.
Защитените водни зони също не са застраховани срещу замърсяване с нефт. Въпреки че в около 75% от морските защитени зони концентрацията на нефтени петна е по-ниска, отколкото в околните води, замърсяване все пак е установено в чувствителни местообитания – включително в района на Мексиканския залив, обитаван от критично застрашения кит на Райс (Rice’s whale).
Изследователите също така предупреждават, че реалната картина остава неясна, тъй като сателитното наблюдение в открито море е ограничено, оставяйки големи океански пространства без адекватен мониторинг.
Войните, инцидентите и корабокрушенията също застрашават океаните
Замърсяването с нефт не произтича единствено от корабоплаването и офшорните дейности.
През август нефт от танкер, ударен по време на войната в Персийския залив, достигна бреговете на иранския остров Кешм и засегна защитените там мангрови гори. При друг инцидент, включващ танкер от руския сенчест флот край бреговете на Оман, разливът се разпростря на площ от над 2000 квадратни километра.
Наред с конфликтите, обхванали световния океан, злополуките представляват още една заплаха.
Мистериозен плавателен съд, преобърнал се край бреговете на Тобаго през 2024 г., замърси плажовете с петрол и предизвика обявяването на извънредно положение, докато пътнически ферибот, заседнал в Швеция година по-рано, остави петкилометрово горивно петно в Балтийско море, което в крайна сметка достигна брега.
Дори кораби, потънали преди десетилетия, продължават да застрашават състоянието на океана.
На океанското дъно лежат приблизително 8500 потенциално замърсяващи корабокруширали плавателни съда, повечето от които датират от времето на двете световни войни. От някои от тях вече изтича петрол вследствие на корозията на корпусите им.
