Половината от европейците са били изложени на въздействието на малко известен парников газ по време на рекордните горещи вълни и горски пожари това лято, алармира Евронюз. Приземният озон е замърсител на въздуха, който може да проникне дълбоко в дихателната система и да навлезе в кръвообращението, достигайки до почти всички органи в тялото. Най-застрашени са хората, страдащи от астма.
Озонът се образува в резултат на хиляди химични реакции, предизвикани от слънчевата светлина и високите температури. Така рекордно горещите вълни, обхванали Европа от юни до август тази година, са довели до нива на озон, опасни за човешкото здраве. През този период 50% от населението на Европа е било изложено на нива на озон, оценявани като лоши, много лоши или изключително лоши, сочат данните на Службата за мониторинг на атмосферата „Коперник“ (CAMS) към Европейската комисия.
„Замърсяването с озон е ярко напомняне за това колко тясно свързани са всъщност нашата атмосфера, климатът, здравето и поминъкът ни. Замърсяването и променящият се климат влияят върху химичния състав на въздуха, който дишаме, определят състоянието на екосистемите и дори влияят на способността ни да произвеждаме храна“, казва Лорънс Руил, директор на CAMS.
Добрата новина е, че усилията на ЕС за борба с други замърсители на въздуха дават резултат, така че има надежда нивата на озона също да бъдат понижени с постоянни усилия.
Озонът илюстрира тясната връзка между замърсяването на въздуха и изменението на климата
Според Световната здравна организация замърсяването на въздуха причинява над четири милиона случая на преждевременна смърт в световен мащаб. През 2025 г. 56 смъртни случая на всеки 100 000 души в Европа и Централна Азия се дължат на замърсяването на въздуха.
То се състои от множество различни газове. Приземният озон – който не бива да се бърка с озона в горните слоеве на атмосферата, предпазващ ни от ултравиолетовите лъчи – не е толкова известен, колкото останалите замърсители, но буди особена загриженост поради силната си връзка с изменението на климата.
„Приземният озон илюстрира тясната връзка между замърсяването на въздуха и изменението на климата, ключово предизвикателство за обществото, тъй като се образува при високи температури“, се посочва в „Atmosphere Watch“, първото издание на нов доклад на CAMS относно качеството на въздуха.
Глобалните температури се повишават, а горещите вълни стават все по-чести и по-екстремни вследствие на предизвиканото от човешката дейност изменение на климата. Тъй като образуването на озон се провокира от високи температури, зачестяването на горещите вълни води до по-високи нива на озон.
Азотните оксиди участват в химичните реакции, водещи до образуването на озон, като според доклада те се отделят главно при изгарянето на изкопаеми горива. Като източници на озон се посочват промишлеността, разтворителите и автомобилният транспорт, както и изгарянето на биомаса, което допълнително засилва въздействието на изменението на климата, тъй като при по-горещи и сухи условия възникват по-екстремни пожари.
Като парников газ, озонът е отговорен за повишаване на температурата с приблизително 0,23°C в наши дни, сочат данни на британската благотворителна организация Clean Air Fund. Тя определя приземния озон като „суперзамърсител“.
ЕС намали нивата на други замърсители на въздуха
От Atmosphere Watch отбелязват, че качеството на въздуха в Европа се е подобрило значително по отношение на всички замърсители, регулирани от Европейската директива за качеството на атмосферния въздух. Смятана за едно от най-прогресивните законодателства в света в тази област, директивата от 2024 г. задължава държавите от ЕС да следят нивата на замърсителите и да предприемат действия при превишаване на безопасните граници.
„През последното десетилетие емисиите на серни и азотни оксиди в Европейския съюз са намалявали средно с между 3% и 5% годишно. Най-значителен спад е постигнат в промишлеността и автомобилния транспорт. От 2015 г. насам промишлените емисии на серни оксиди са спаднали с 59%, а тези на азотни оксиди с 39%. Емисиите от автомобилния транспорт също са намалели съществено – с 40% за азотните оксиди и с 34% за фините прахови частици (PM2.5)“, се посочва в доклад на „Коперник“ от 2025 г.
Подобряването на обществения транспорт, въвеждането на зони с ниски или нулеви емисии за превозните средства, преходът от изкопаеми горива към чисти енергийни източници и намаляването на консумацията на месо се разглеждат като едни от най-успешните начини за ограничаване на замърсителите на въздуха.
Но от Atmosphere Watch посочват, че озонът не показва ясна низходяща тенденция и остава проблем.
Съгласно Директивата на ЕС за качеството на атмосферния въздух, максималната среднодневна концентрация на озон (изчислена на база осемчасов период) не трябва да надвишава 120 μg/m³ повече от 18 дни в годината, като дългосрочната цел е 100 μg/m³ в съответствие с насоките на СЗО. В Европа нивата се влошават с придвижване на юг по континента – в районите, където горещите вълни са били най-интензивни и продължителни. Но екстремните метеорологични условия и безпрецедентните горски пожари доведоха до влошаване на качеството на въздуха на целия континент, а не само в пряко засегнатите райони.
„Системата за мониторинг на атмосферата показва, че замърсяването на въздуха не познава граници. Димът от горски пожари, озонът и прахът могат да изминат хиляди километри, засягайки общности далеч от източника си“, казва Флориан Папенбергер, генерален директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.
Кои градове са с най-високи нива на озон в света?
Макар че 50% от европейците са били изложени на опасни нива на озон през летните месеци, нивата на експозиция са още по-високи в други части на света. От началото на 2026 г. близо 40% от световното население е било изложено на изключително високи нива на озон, включително 60% от жителите на Азия. Океания е била най-слабо засегнатият континент през първите осем месеца на годината – това се дължи отчасти на факта, че Северното полукълбо е по-уязвимо към замърсяване с приземен озон поради по-голямата площ на сушата и по-голямото население.
Около 50% от световното население е било изложено на много лошо или изключително лошо качество на въздуха поради концентрациите на озон през 2026 г. Милано, Рио де Жанейро, Мексико Сити, Делхи и Кайро са сред градовете с най-високи нива на експозиция. Според анализа, през 2026 г. едва 5% от световното население е било изложено на „добри“ нива на озон в дългосрочен план, а 15% – на „задоволителни“ нива.
Вероятно концентрациите на озон на всички континенти ще бъдат повлияни от изменението на климата, тъй като образуването на озон на нивото на земната повърхност – и по-общо в тропосферата – се стимулира от високите температури и слънчевата светлина. Следователно в районите, засегнати от по-чести горещи вълни, местните концентрации на озон ще нараснат, което отчасти ще неутрализира ползите от стратегиите за смекчаване на въздействието, целящи намаляване на емисиите на замърсители – предшественици на озона.
Как могат да се намалят нивата на озон?
В крайна сметка отговорността и властта върху нивата на озон са на правителствата. Експертите препоръчват много по-добър мониторинг и докладване на нивата на озон, както се прави за други замърсители на въздуха. В момента в ЕС само Хърватия, Франция и Испания са разработили или внедрили планове за качество на въздуха, изрично фокусирани върху озона.
Според Европейската агенция по околна среда, държавите и градовете, които се справят най-добре с ограничаването на озона, са фокусирани върху подобряване на прогнозирането на концентрацията на озон и разбирането как се образува озонът и неговите основни източници.
Повишаването на обществената осведоменост за озона и как той се образува също може да бъде полезно. На индивидуално ниво всички ние можем да помогнем за намаляване на нивата на озон, като ходим пеша или караме колело, вместо да шофираме. Ако трябва да шофирате, коригирайте навиците си, за да намалите емисиите, като намалите скоростта си и избягвате рязко спиране или бързо ускорение. Използвайте екологично безопасни бои и почистващи препарати, когато е възможно.
