Преди настъпването на сушата езерото Корония в Северна Гърция беше защитена влажна зона, убежище за хиляди прелетни и водоплаващи птици – включително фламинго – и притегателен център както за туристи, така и за местни рибари и земеделци.
Днес, след десетилетие на оскъдни валежи и прекомерно напояване, Корония – някога петото по големина езеро в Гърция – се е свило до по-малко от една десета от първоначалния си размер, сочат данни на Националната обсерватория в Атина, цитирани от Ройтерс. Останалата вода се събира в поредица от мътни локви, а оголеното езерно дъно представлява огромна кална равнина, напукана и избеляла от годините на жарко слънце.
Районът се превърна в символ на това как климатичните промени и сушата засягат Северна Гърция, където валежите стават все по-непредсказуеми, а земеделците отчаяно се опитват да черпят вода от езерото за посевите си.
Проблемът засегна голяма част от Европа това лято, когато горещи вълни и липса на валежи свиха реките и езерата до нива, невиждани от десетилетия, което затрудни доставката на стоки и ограничи производството на енергия.
„Помним езерото от добрите му дни – с рибари, изобилие от вода, прекрасен парк и красиви гледки с птици. Днес виждаме само разочарование“, казва Костас Хадзивулгаридис, ръководител на крайезерната общност Агиос Василиос.
Оскъдни валежи и тежки горещини
Учените твърдят, че водните ресурси на езерото са започнали да намаляват след дъждовния сезон 2015–2016 г. Годините на оскъдни валежи и температури над средните стойности са довели до изпаряването не само на водата в езерото, но и на изворите, които някога са го захранвали. Сателитни снимки, публикувани от Националната обсерватория в Атина, показват, че площта на езерото е намаляла до 2,7 квадратни километра спрямо 34,4 квадратни километра през 2016 г.
„Основният фактор за спадащото ниво на езерото несъмнено са годишните валежи във водосборния му басейн, които през последните поне пет години са били средно около 400 милиметра. Това е с около 150 милиметра по-малко в сравнение с предходните десетилетия“, заяви Димитрис Пападимос, ръководител на отдел „Управление на водните ресурси и изменение на климата“ към Националния център за влажните зони, от офиса си в Солун.
Освен това, с повишаването на средните местни температури през последните години, изпарението се е увеличило със 100 до 150 милиметра годишно, отбеляза той.
Проблемът отчасти е предизвикан от човешка дейност. Земеделски производители, изпитващи остра нужда от вода за добитъка и посевите си, отдавна използват езерото, за да компенсират недостига на валежи, твърдят местни жители и официални лица.
Властите заявяват, че са предприели мерки, след като през 2013 г. съд на Европейския съюз постанови, че Гърция не е успяла да защити езерото Корония от прекомерно напояване, незаконно сондиране за вода и замърсяване.
Генералният секретар по въпросите на водните ресурси към гръцкото Министерство на околната среда Петрос Варелидис заяви, че вече се прилага засилен контрол с цел ограничаване на напояването.
