В един горещ юлски следобед тази година електроенергията от възобновяеми източници за кратко покри повече над половината от пиковото потребление в Индия, предава BBC. Това е едва вторият подобен случай, след като за първи път страната достигна този резултат по същото време миналата година.
За кратък период производството на електроенергия от слънчеви, вятърни, водни и ядрени мощности надхвърли това от въглищните централи. Макар и временно, този резултат бележи важен етап в енергийния преход на Индия и отразява значителното нарастване на производството от източници, различни от изкопаемите горива, през последното десетилетие.
„Това показа, че възобновяемата енергия вече не е маргинален източник, стоящ в периферията на енергийната система“, заявява пред BBC Сумант Синха, главен изпълнителен директор на ReNew Power – една от най-големите индийски компании за чиста енергия, чиито акции се търгуват на Nasdaq.
Въглищата обаче продължават да осигуряват средно около 70% от електроенергията в страната. Причината е, че въглищните централи работят по-продължително и с по-високо натоварване от слънчевите и вятърните мощности. Въпреки това бързото разрастване на възобновяемата енергетика показва, че Индия навлиза в нов етап от прехода към по-чисто производство на електроенергия.
Преди десетилетие инсталираните мощности от възобновяеми източници в страната са едва 4 GW. Днес те достигат 300 GW, или 54% от общия инсталиран капацитет от 552 GW. Така Индия изпълнява целта си за дела на тези мощности пет години предсрочно.
За държава, традиционно свързвана със силната си зависимост от въглищата, това е значителен напредък в намаляването на въглеродния отпечатък на електроенергийния сектор. Бързото разширяване на производствените мощности обаче изпреварва развитието на инфраструктурата, необходима за преноса и съхранението на произведената енергия.
Недостатъчната електропреносна мрежа води до загуба на чиста енергия
Едно от основните предизвикателства пред Индия е, че електропреносната мрежа не се разширява със същите темпове като производството от възобновяеми източници. В резултат част от произведената електроенергия не може да бъде доставена до потребителите и се налага производството да бъде ограничавано.
По данни на международния енергиен аналитичен център Ember ограниченията в преносната мрежа са причина за близо две трети от случаите на ограничаване на производството от възобновяеми източници през първото тримесечие на 2026 г. Общият обем на ограниченото производство достига 300 GWh.
Проблемът се задълбочава от забавянията при изграждането на нови преносни линии. Един от всеки четири междущатски проекта се забавя с повече от година, което затруднява преноса на електроенергия от районите с високо производство към местата с най-голямо потребление.
Според Сумант Синха предизвикателството е развитието на производствените мощности да бъде съгласувано с разширяването на преносната инфраструктура.
„Проектите за производство на електроенергия могат да бъдат реализирани за 18–24 месеца. Изграждането на преносна инфраструктура може да отнеме значително повече време, тъй като изисква осигуряване на сервитути, придобиване на земя, получаване на разрешителни и координация между множество институции“, обяснява той.
По думите му това затруднение става все по-съществено с разрастването на енергийната система.
Вибхути Гарг от Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA) също посочва недостатъчното планиране като една от причините за проблема.
По думите ѝ мрежата е успявала да поеме новите мощности, когато годишното увеличение е било между 10 и 15 GW. През миналата година обаче темпът достига рекордните 51 GW, което значително увеличава натоварването върху инфраструктурата.
Допълнително затруднение е концентрацията на голяма част от проектите за възобновяема енергия в северозападните щати Гуджарат и Раджастан. Това налага преносът на значителни количества електроенергия към други части на страната, като същевременно мрежата вече е изправена пред ограничения.
Анализаторите на Ember определят нарастващото несъответствие между изграждането на производствени мощности и развитието на преносната инфраструктура като „най-критичния оперативен риск“ за изпълнението на целта на Индия до 2030 г. да разполага с 500 GW мощности за производство на електроенергия от източници, различни от изкопаеми горива.
Батериите могат да помогнат, но инвестициите изостават
Един от начините за ограничаване на загубите е изграждането на системи за съхранение на енергия (батерии) в близост до центровете за производство от възобновяеми източници, което би улеснило интегрирането ѝ в мрежата.
„Ако това беше направено, Индия щеше да може да съхранява енергията и да я използва във вечерните часове, вместо да я губи“, посочва Гарг.
Развитието на системите за съхранение обаче е възпрепятствано от няколко фактора. Сред тях са рязкото поскъпване на батериите, недостигът на суровини на фона на конфликта в Близкия изток и обезценяването на индийската валута, което оскъпява финансирането за местните компании.
„В резултат на това много от планираните проекти за съхранение на енергия така и не се реализираха“, допълва Гарг.
Недостигът на финансиране засяга не само системите за съхранение, но и целия сектор на чистата енергия. Въпреки че на международните пазари има значителен капитал за зеления преход, индийските компании продължават да срещат трудности при осигуряването на необходимите средства.
Индия се нуждае от стотици милиарди долари инвестиции
За да постигне целта си от 500 GW мощности за производство на електроенергия от източници, различни от изкопаеми горива, до 2030 г., Индия ще се нуждае от инвестиции в размер на 400–500 милиарда долара.
Около 83% от финансирането за мерки срещу климатичните промени в страната обаче идва от вътрешни източници, сочи правителствен икономически доклад. Въпреки ангажиментите на развитите държави по Парижкото споразумение да предоставят климатично финансиране в размер на 100 милиарда долара годишно до 2025 г. на развиващите се страни, достъпът до международни средства остава ограничен.
„Развиващите се икономики извън Китай получават едва около 15% от глобалните инвестиции в чиста енергия, въпреки че в тях живеят близо две трети от населението на света“, отбелязва Синха.
Според него Индия не се нуждае непременно от външно финансиране за целия си енергиен преход, но международната подкрепа може да ускори процеса. Той посочва като възможни решения по-евтините заеми, финансовите гаранции и механизмите за защита на инвеститорите от валутни рискове. Подобни инструменти биха могли да насърчат частния капитал да се насочи към сектора.
Преодоляването на дефицитите във финансирането, преносната инфраструктура и съхранението на енергия ще бъде решаващо за следващия етап от прехода на Индия.
Енергийният преход на Индия има глобално значение
Индия е третият по големина източник на парникови газове в света и е изправена пред рязко нарастване на търсенето на електроенергия, което бележи средногодишен темп на растеж от над 7%. Очаква се този темп допълнително да се ускори с разрастването на сектори като центровете за данни и производството на чипове.
Международната агенция по енергетика прогнозира, че търсенето на електроенергия в Индия ще нарасне с 80% до 2035 г. – най-голямото увеличение сред развиващите се икономики.
Според агенцията бързото разширяване на възобновяемата енергетика в страната е и един от основните фактори, които ограничават нарастването на глобалните емисии. Това се случва на фона на увеличението на свързаните с енергетиката емисии на въглероден диоксид в развитите икономики през тази година – първото подобно повишение от 90-те години насам.
Затова способността на Индия да преодолее инфраструктурните и финансовите пречки и да изпълни целите си в срок ще има значение не само за собствената ѝ енергийна сигурност, но и за постигането на глобалните климатични цели.
