Жителите на отдалечен град в Норвегия, разположен в един от районите на света, които се затоплят най-бързо, бяха предупредени да спрат да пият вода от чешмата. Причината е замърсяване с тежки метали, което според учените е свързано с размразяването на вечната замръзналост, предава Гардиън.
Лонгиърбиен, на архипелага Свалбард, черпи основната част от питейната си вода от преградено езеро с дължина 2,5 км, наречено Isdammen – в превод „ледено езерце“. Повишаването на температурите вследствие на климатичната криза е довело до размразяване на вечната замръзналост, в резултат на което от оголените скални пластове в езерото се отделят метали.
Лонгиърбиен, разположен на 800 мили от Северния полюс, се затопля от пет до седем пъти по-бързо от средното за света, като есенните температури се повишават с до 4°C на десетилетие.
Според изследователи, замърсяването на водоснабдяването с тежки метали вероятно се дължи на два фактора. Първият е размразяването на вечната замръзналост – твърда като скала почва, която остава замръзнала целогодишно, с изключение на т.нар. „активен слой“, който се размразява през лятото. Влияние оказват също така и геоложките особености на бившия миньорски град.
„Комбинацията от размразяващата се вечна замръзналост и скалната основа от шисти, съдържаща минерала пирит, води до замърсяване на водоснабдяването“, обяснява Маржолен Вере, експерт по вечната замръзналост и доцент по арктическа геология в Университетския център в Свалбард.
Когато пиритът влезе в контакт с вода и кислород, той се окислява и създава киселинна среда.
„Получената киселина може да извлече тежки метали от тези скали и да ги пренесе във водоизточниците. Проблемът, с който се сблъскваме тук в Лонгиърбиен, е свързан с мангана, но от скалите могат да се отделят и други замърсители“, добавя Вере.
Общинската управа на Лонгиърбиен предупреди своите 2600 жители, след като през септември миналата година беше установено, че нивата на манган във водоснабдителната мрежа са 25 пъти по-високи от препоръчителната граница от 50 микрограма на литър, определена от Норвежкия институт за обществено здраве. Кметът на Лонгиърбиен, Терйе Ауневик, заяви, че макар качеството на питейната вода никога да не е било добро (поради наличието на утайки), нивата на манган са „скочили до небесата“.
Продължителното излагане на високи концентрации на манган може да доведе до неврологични проблеми, особено при децата и кърмачетата.
Временни мерки и скъпи решения
Бяха въведени спешни временни мерки, включително осигуряването на централен резервоар с пречистена вода (филтрирана от местната пивоварна), от който жителите могат да пълнят съдове в местния супермаркет.
Оттогава нивата на манган са спаднали, но по-рано тази година беше установено, че концентрациите на сулфати и никел надвишават препоръчителните норми за питейна вода. В резултат на това забраната остава в сила.
Ауневик отбелязва още, че макар нивата на манган да не са опасни, официалните държавни указания трябва да се спазват. Той призна, че кризата с питейната вода е предизвикала сериозно недоволство, като някои жители са разгневени от създадените неудобства.
Кметът, който е разпоредил разследване на качеството на водата, заяви, че може да се наложи изграждането на напълно нова водоснабдителна система. Обмисляните варианти включват инсталиране на филтрираща система при езерото Isdammen и изграждане на инсталация за обезсоляване като резервен вариант – или обратното.
„И в двата случая става въпрос за изключително скъпи решения, които освен това биха били свързани с технически предизвикателства предвид екстремните температури на архипелага Свалбард, където температурата на водата често пада под нулата. В Норвегия, където винаги сме приемали за даденост, че можем да пием вода от чешмата, е трудно да свикнем с мисълта, че трябва сами да си носим вода, както правим сега. Други малки общности трябва да бъдат предпазливи и да помислят какво биха могли да предприемат, ако подобен проблем засегне техните водоизточници“, отбеляза Ауневик.
Вере и други учени предупреждават, че замърсяването на водоизточниците в Лонгиърбиен може да е предвестник на това, което очаква и други арктически общности.
„Тези компоненти – скална основа, богата на пирит и тежки метали, както и размразяващата се вечна замръзналост се срещат и в други части на Арктика. Така че това може да се разглежда като първи пример за това как изменението на климата може да засегне запасите от прясна вода – например в Северна Канада или Аляска“, посочи Вере.
