Изменението на климата излага нарастващи групи от населението на своите въздействия и произтичащите от тях рискове за здравето. По приблизителни оценки 3,6 милиарда души живеят в райони, които ги правят силно уязвими към изменението на климата и неговото отражение върху здравето.
Прилагането на шест климатични и здравни интервенции би могло да предотврати 1,6 милиона смъртни случая всяка година (около един на всеки 40 смъртни случая), както и да генерира трилиони долари икономически и фискални ползи, според нов доклад на Световната здравна организация (СЗО), цитиран от Евронюз.
„Климатичната криза е здравна криза, но голяма част от вредите, които причинява, могат да бъдат предотвратени с инструменти, с които вече разполагаме“, заяви Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на СЗО.
Шестте действия са системи за предупреждение за горещини и здраве; климатично устойчиви услуги за питейна вода; основни санитарни и хигиенни съоръжения; по-чисти домакински горива и технологии за готвене и отопление и по-ефективни политики за ценообразуване на изкопаемите горива.
„Мащабирането на доказани и достъпни мерки би могло да спаси милиони човешки животи, като най-големи ползи ще бъдат отчетени в държавите, които имат най-голяма нужда от тях. Докато правителствата се подготвят за следващия кръг от преговори по въпросите на климата, опазването на здравето трябва да бъде в центъра на действията, свързани с климата“, добавя Гебрейесус.
Според оценките, без допълнителни намеси, определени рискове за здравето, свързани с климата, като недохранване, малария, диария и топлинен стрес, ще са причина за 250 000 преждевременни смъртни случая годишно в периода между 2030 и 2050 г.
В доклада се отбелязва също, че до 2050 г. изменението на климата може да изложи още около 500 милиона души по света на въздействието на преносители, които разпространяват заболявания, чувствителни към климатичните условия.
Какви са мерките?
Интервенциите са насочени към различни здравни рискове, свързани с климата, вариращи от екстремни горещини и замърсяване на въздуха до инфекциозни заболявания и опасна вода.
СЗО иска да види системи за предупреждение за горещини и здравословни проблеми, които да предупреждават населението за опасно високи температури и да задействат реакции, като например насърчаване на хидратацията, осигуряване на охлаждащи съоръжения и достигане до уязвими групи.
Освен това, трябва да се осигурят устойчиви източници на чиста вода, за да се предотврати недостиг и замърсяване по време на екстремни метеорологични явления, както и достъп до основни хигиенни услуги, за да се намали излагането на патогени, пренасяни по водата.
Преминаването към по-чиста енергия би намалило замърсителите на въздуха в затворени помещения и емисиите на парникови газове, като същевременно може да предотврати смъртни случаи и заболявания, свързани с респираторни инфекции и хронични незаразни болести, включително инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб и астма.
СЗО също така призовава правителствата да въведат по-ефективни политики за ценообразуване на изкопаемите горива, като гарантират, че цената отразява въздействието им върху здравето, климата и околната среда.
Според доклада, постепенното премахване на изкопаемите горива носи най-големи ползи за здравето, като предотвратява над един милион преждевременни смъртни случая годишно вследствие на незаразни болести (като инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб, хронична обструктивна белодробна болест и астма), както и на пътнотранспортни произшествия. Същевременно това би донесло фискални ползи в размер на 5,4 трилиона щатски долара всяка година.
По отношение на останалите пет мерки, според СЗО, се изчислява, че всеки инвестиран 1 щатски долар генерира ползи на стойност 24,8 щатски долара. Очаква се възвръщаемостта да бъде още по-висока в страните с ниски и средни доходи, което ще спомогне за намаляване на здравните и икономическите неравенства.
