Военните действия в Близкия изток имат сериозни последици за околната среда. Удари с ракети и бомби освобождават тежки метали и вредни химикали в атмосферата, а атаките срещу петролни съоръжения предизвикват пожари и замърсяване. В Техеран например гъст черен дим и дъжд, примесен с петролни частици, излагат милиони хора на замърсители с потенциални дългосрочни последици за здравето, пише CNN.
Военните действия засягат и Персийския залив. Нападенията срещу кораби и петролна инфраструктура водят до разливи, част от които са видими дори от космоса.
Разлив от танкер наложи временно затваряне на плажове в емирството Ум ал-Кууейн. Властите в Обединените арабски емирства работят по ограничаване на екологичните последици, съобщава Министерството на климатичните промени и околната среда. Все още няма потвърждение дали инцидентът е свързан с ирански атаки.
Случаят подчертава уязвимостта на Персийския залив – морски басейн с изключително богато биоразнообразие и ограничени възможности за разсейване на замърсителите. Експерти предупреждават, че продължаването на конфликта може да доведе до по-мащабна екологична криза.
Рязко увеличение на замърсяването с петрол
От началото на конфликта товарни кораби и петролни танкери са обект на нападения в Ормузкия проток – ключов маршрут за транспортиране на петрол и газ между Персийския и Оманския залив.
Сателитни наблюдения показват пряка връзка между атаките срещу плавателни съдове и замърсяването на водите, посочва Брайън Барнс от екип сателитни океанографи в Университета на Южна Флорида. Според него при някои от ударените големи кораби са регистрирани петролни следи, простиращи се на стотици километри.
Персийският залив отдавна е засегнат от петролно замърсяване, но проучване на Барнс и други учени отчита значително увеличение през март 2026 г. в сравнение със същия период на предходната година.
„Наблюдаваме двойно по-голямо количество петрол по повърхността в района на Персийския залив, отколкото бихме очаквали при липсата на мащабен конфликт“, отбелязва Барнс.
Той уточнява, че сателитните изображения показват единствено замърсяването на повърхността, но не позволяват да се определи дебелината на петролния слой. Това затруднява оценката на реалния мащаб на разливите.
Още по-трудно е да се установи въздействието върху морските организми, тъй като достъпът до засегнатите райони е ограничен заради военните действия.
Застрашено е едно от най-богатите морски местообитания
Персийският залив е дом на множество морски видове, включително няколко вида морски костенурки, стотици видове риби и втората по големина популация на дюгони (морски крави) в света. В района се намират и едни от най-големите струпвания на китови акули.
Особено важна зона е районът около газовото находище „Южен Парс“ (South Pars), разположено близо до морската граница между Катар и Иран, посочва Бернхард Ригъл, професор в университета „Нова Саутистърн“ (Nova Southeastern University), който изследва Персийския залив от десетилетия.
Пясъчните острови, морските тревни полета, мангровите гори и кораловите рифове осигуряват ключови местообитания за размножаване и отглеждане на малките на различни морски видове. Те поддържат популациите на делфини, морски птици и китови акули.
Конфликтът съвпада с пролетния размножителен сезон, когато много от тези видове са особено зависими от подходящите условия в крайбрежните местообитания.
Екосистемата е подложена и на допълнителен натиск заради екстремните температури. Персийският залив е сред най-горещите морски басейни в света, като температурите на водата се колебаят значително през годината. Край Кувейт например те достигат около 36°C през лятото и спадат до приблизително 16°C през по-студените месеци.
В статия, публикувана по-рано тази година, специалният пратеник на ОАЕ по въпросите на природата Разан Халифа Ал Мубарак призова за прекратяване на атаките в региона.
„Докато финансовите щети могат да бъдат изчислени, загубата на екосистеми и видове – не. Веднъж разрушени, тези системи може никога да не се възстановят“, пише тя.
Защо замърсяването може да има дълготрайни последици
Географските характеристики на Персийския залив увеличават риска от продължително замърсяване. Водният басейн е сравнително плитък – максималната му дълбочина е около 110 метра – и заема площ от приблизително 240 000 кв. км. Единствената му връзка с открития океан е Ормузкият проток, който го свързва с Оманския залив и Индийския океан.
Тези особености ограничават разреждането и разпространението на замърсителите извън залива. Според Бернхард Ригъл петролът може да се пренася на големи разстояния и да достига различни части на крайбрежието години след първоначалния разлив.
Войната в Персийския залив от 1991 г. показва колко дълготрайни могат да бъдат подобни екологични щети. Тогава отстъпващите иракски сили подпалват стотици петролни кладенци в Кувейт, което води до мащабно замърсяване в региона.
„Бреговите ивици пострадаха опустошително“, казва Ригъл. По думите му в някои райони на Саудитска Арабия петролни остатъци все още могат да бъдат открити в пясъка десетилетия по-късно.
Риск за питейното водоснабдяване
Петролното замърсяване представлява заплаха не само за морските екосистеми, но и за водоснабдяването в региона. Десетки милиони жители на държавите около Персийския залив разчитат на инсталации за обезсоляване, които превръщат морската вода в питейна.
Шестте държави членки на Съвета за сътрудничество в Залива осигуряват около една трета от световното производство на обезсолена вода. За Бахрейн и Кувейт този процес е основен източник на питейна вода.
Попадането на големи количества петрол във водата може да наруши работата на обезсолителните съоръжения и да застраши водоснабдяването на цели населени места.
Подобна ситуация възниква по време на войната в Персийския залив през 1991 г., когато умишлено са изпуснати стотици милиони галони петрол. Тогава Кувейт разчита на Саудитска Арабия, Турция и други държави за доставка на питейна вода чрез водоноски и камиони.
Персийският залив – естествена лаборатория за климатичните промени
Екологичните последици от войната могат да засегнат и научните изследвания върху въздействието на климатичните промени върху морските екосистеми.
Температурите на водата в Персийския залив вече достигат стойности, които се очаква да станат характерни за някои тропически морски райони към 2100 г., посочва Ригъл. Това превръща региона във важен естествен модел за изследване на адаптацията на морските организми към затоплянето.
Според учения заливът притежава изключително ценни генетични ресурси, тъй като много от видовете в него вече са развили механизми за приспособяване към високи температури и резки промени в условията.
„Ако искаме да разберем как ще изглежда световният океан в края на века, трябва да погледнем към Залива“, отбелязва той.
