Позицията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България-КРИБ по публикуваният на 14.06.2012 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗИД на ЗЗК) е, че в настоящия момент няма необходимост от промени в ЗЗК. Нещо повече, предложените със ЗИД на ЗЗК изменения създават сериозни рискове за българската икономика и инвестиционния климат в страната.
Според нас, аргументите в подкрепа на подобна теза изглеждат така:
1.Законопроектът е провокиран отвъзраженията на много тесен кръг икономически субекти (определени доставчици на бързооборотни стоки, предимно козметика и хранителни стоки) без да се държи сметка, чеЗЗК като общ закон има приложение във всички отраслина икономиката на страната.Законопроектът е подкрепен с неубедителен анализ на очакваните ефекти от неговото въвеждане върху икономиката, който обхваща сравнително малка част от пазара. Специфичното въздействие на конкретните текстове от законопроекта също не са анализирани.
2.Пазарът на търговия на дребно с бързооборотни стоки в България в момента е соптимална структура – множество конкуриращи се участници, от които нито един не притежава повече от 3-4% пазарен дял, а общият пазарен дял на модерната търговия в България е около 30-35% (за сравнение в редица развити европейски държави делът на модерната търговия достига и надвишава 85%). Няма икономически данни за проблем по веригата за доставка, които да обосновават необходимост от държавна намеса.
3.Предложените нови правила съществено нарушават свободата на договарянеза неясен и изключително широк кръг от ситуации, попадащи в обхвата на многозначителната формулировка "значителна пазарна сила" като въвеждат забрана за включване на някои търговски клаузи в договорите. Това на практика означава подмяна на пазарните механизми с административно регулиране и е несъвместимо с принципите на свободната пазарна икономика.
4.Предложените "временни мерки", които ще целят да спрат евентуална "злоупотреба с значителна пазарна сила" представляват още едно сериозно притеснение , което се характеризира с два основни аспекта. На първо място не е решен въпроса дали КЗК разполага с необходимия ресурс, за да бъде гарантирано, че производствата в които евентуални временни мерки бъдат налагани, ще бъдат завършвани в срок. В противен случай това би довело до тежки икономически последици за компаниите и сериозни нарушения във функционирането на пазара. В следствие, което представлява и втория важен аспект на този въпрос, Законопроектът дава възможност на недобросъвестни търговски партньори, чрез подаване на многобройни жалби до Комисията да блокират изцяло дейността на компаниите-доставчици в различни сектори на икономиката, сред които и тези с олигополна структура, което може да доведе до спиране на търговската дейност в цели отрасли на икономическата дейност.
5.Отстъпва се от принципа за защита на потребителите – предложени са правила, които защитават само интересите на определени пазарни участници, без оглед на последиците за потребителите. Това противоречи на основния принцип в конкурентното право, че трябва да се защити конкурентната среда (а не конкурентите) в интерес на потребителите.
6.Предложената регулация е изпълнена с неясни формулировки ("зависими доставчици","несправедливи условия" и т.н.). Предвижда се основната част от правилата по същество да се изготвят в подзаконови актове от КЗК – същия орган, който след това ще ги прилага. Създава се риск от произвол при правоприлагането и изправяне на българския бизнес пред сериозни ограничения и безкрайни съдебни спорове, а това ще застраши нормалния бизнес климат в страната. Ефектът за конкуренцията ще бъде поляризиране на определени пазари, така че големите участници ще бъдат принудени да работят преимуществено с големи партньори, а малките предприятия – съответно с малки.
7.Опитът на ограничения брой европейски държави, въвели подобни регулации, показва негативни последици за съответните икономики: увеличаване на вноса от държави с по-либерални търговски правила, доставки от големи и утвърдени компании за сметка на малки, иновативни и стартиращи фирми, увеличаване на цените, повишаване на инфлацията и в крайна сметка негативни ефекти за потребителите. Много от тези държави вече са отменили или са в процес на преосмисляне на тези регулации.
8.Законопроектът пренебрегва препоръките на Европейската комисия, която работи от 2008 г. по темата за отношенията между доставчици и търговци във веригата за доставка на храни. Форумът на високо равнище (HighLevelForum), формиран по инициатива на ЕК, на този етап препоръчва саморегулация, доброволни правила за добри практики и диалог между производители и търговци. В отделно приложение към тази позиция представяме принципите на добри практики във вертикалните отношения по веригата за предлагане на храни.
Поради горните аргументи КРИБ предлага:
– Да не се приемат промени в ЗЗК, защото това ще доведе до редица неблагоприятни ефекти като увеличение на цените на стоките и увреждане на интересите на крайния потребител, блокиране на пазарите и активизиране на корупционните практики.
– Проблемите в отношенията между търговските вериги и малките производители-доставчици да се елиминират по пътя на свободната конкуренция в рамките на етични кодекси, добри практики и създадени форуми като асоциации и групи от заинтересовани страни, в които по естествен пазарен начин и според спецификите на сегмента (търговия с хранителни и ежедневни потребителски стоки) проблемите да се отстраняват по пътя на преговорите. Подобен подход би бил по-гъвкав в сравнение с предприемането на законодателни промени защото е свързан с по-ниски административни разходи, по-ниски разходи за бизнеса за спазване на позитивни практики, съобразяване на правилата със специфичните потребности на търговските партньори и по-голяма бързина при прилагането и изменението им.
– Ако наистина целта на ЗИД на ЗЗК е да се разрешат проблеми между производители-доставчици и търговските вериги, следва да се вземат предвид направените стъпки от търговците. Сдружението за модерна търговия, което е член на КРИБ, обяви публичноДекларация за икономически растеж чрез подпомагане на родното и европейското производство чрез стимулиране на потреблението, с която членовете му предлагат 10 принципа като модел за сътрудничество и добри практики в отношенията си с производители и доставчици. Принципите са в съответствие с препоръките на Европейската комисия и Форума на високо равнище. На този етап Инициативният комитет за честна търговия и Сдружение Произведено в България, които се афишират в публичното пространство като двигател на промените в ЗЗК, са възприели контрапродуктивна позиция и разчитат на държавна намеса от позиция на силата. Ние считаме, че диалогът между заинтересованите страни не е изчерпан и държавата като арбитър следва да ги насочи към постигане на взаимно приемливо решение в съответствие с европейските практики.
– Предлагаме заинтересованите страни да се обединят в Харта за честна търговия под егидата на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Подобен пакт следва да ангажира не само компаниите от сектора на търговията на дребно, но и възможно най-широк кръг участници на пазара защото свободната конкуренция е най-ефективният механизъм в защита на потребителите. Предлагаме действието на подобен пакт/харта да бъде ограничено във времето до приемането на съответните директиви от Европейската комисия, които след това ще трябва да бъдат транспонирани в българското законодателство.
http://www.turbulence.tech