Докато енергийният сектор в Източна Европа пострада от рекордна суша, България извлече полза от изграждането на капацитет за съхранение на енергия в батерии успоредно с бързото разрастване на слънчевата енергетика. Понастоящем в страната функционират около сто обекта за съхранение на енергия в батерии (BESS), като повечето от тях са изградени през последните две години. Мащабните проекти използват бивши промишлени площадки и летища или са интегрирани в съществуващи електроцентрали, включително такива, работещи с въглища, предава Франс прес.
„Мащабът и темпото на внедряване на системи за съхранение на енергия в България са безпрецедентни в европейски контекст“, посочва пред агенцията Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.
Ниските административни бариери, възприемчивият към чиста енергия пазар и финансирането от ЕС са сред причините, които експертите посочват за водещата роля на страната в региона.
Системите за съхранение на енергия в батерии поемат излишната електроенергия от соларните инсталации и я връщат в мрежата, когато търсенето нарасне.
Това се оказа от голяма полза, когато изключително ниските нива на река Дунав нарушиха производството на електроенергия в атомните и водните електроцентрали в Източна Европа, което повиши търсенето на внос на електроенергия.
„През юли и август България – една от най-бедните страни в ЕС – отчете нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно, което е повече от два пъти над средните стойности за май и юни“, посочва АФП.
Само през юли Румъния погълна близо половината от изнесената от България електроенергия, като стойността на тези доставки се оценява на 74 милиона евро.
Намаляване на зависимостта от въглища
В „Марица-изток 3“ – някога втората по големина топлоелектрическа централа на въглища в България – преходът към отказ от това гориво е видим на практика.
Изградена по времето на комунизма с четири енергоблока, централата рязко ограничи дейността си, свързана с въглища, през 2024 г., като преустрои съществуващата мрежова инфраструктура за нуждите на съоръжение за съхранение на енергия в батерии.
„Можахме да се възползваме от мащабната връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии. Въглищата отпадат, батериите идват на тяхно място. Това беше точното място в точното време“, заяви пред АФП Васил Щонов, ръководител на дейността в България на базираната във Великобритания енергийна компания ContourGlobal.
Щонов също така отбеляза, че България трябва да поддържа минимален резерв от мощности на въглища за случаи на сурови зими или прекъсвания в доставките на газ.
„Въпреки че през 2025 г. на България се падат около 9% от новите мощности за съхранение на енергия чрез батерии и около 2% от новите слънчеви мощности в Европа, страната може да служи като положителен пример за други европейски държави. Подходящите стимули могат да позволят бърз енергиен преход“, посочва Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска фирма FfE.
Министерството на енергетиката на България съобщи, че този месец страната разполага с около 5,7 гигавата действаща мощност за съхранение на енергия чрез батерии. Като мощност това се равнява на близо една четвърт от общия инсталиран капацитет за производство на електроенергия в България и е повече от пет пъти над капацитета на действащите системи за съхранение чрез батерии в съседна Румъния.
Бизнесът в България също така е сключил договори за мащабни системи за съхранение с капацитет от близо 14 гигаватчаса, като част от тях вече са въведени в експлоатация.
„Целта е системите за съхранение да намерят устойчива роля на пазара. Това трябва да върви ръка за ръка с други инвестиции, например в преносните и разпределителните мрежи“, заявиха от министерството.
Стечение на обстоятелствата
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия в България, отдава бума на батериите на съвкупност от фактори, а не на целенасочена стратегия.
„Всичко се случи почти случайно“, заяви той пред АФП.
Капацитетът за производство на енергия от слънце и вятър нарасна бързо в целия регион, но бумът на възобновяемите източници в България е със силен акцент върху слънчевата енергия, което води до нарастващи излишъци през деня.
„Освен това в България мащабните проекти за батерийни системи могат да бъдат въведени в експлоатация само за 9 до 18 месеца – много по-кратък срок в сравнение с много проекти за слънчева или вятърна енергия“, посочва още Газдов.
Технологията за съхранение на енергия в батерии обаче има своите ограничения. Една от причините е, че капацитетът за пренос на електроенергия през връзките на електроенергийната мрежа със съседни държави е ограничен.
„Друга причина е, че настоящите батерии могат да съхраняват енергия само за сравнително кратки периоди – обикновено между един и шест, а понякога и до осем часа“, отбелязва Херман от FfE.
Така че, макар да могат да подпомогнат мрежата при временен спад в електроснабдяването, те не са в състояние да заместят ядрен реактор, който спира работа поради суша.
Освен това успехът им в крайна сметка би могъл да намали собствената им рентабилност, тъй като с увеличаването на броя на операторите на системи за съхранение на енергия (BESS), които купуват електроенергия при ниски цени и я продават обратно по време на пиково потребление, разликата в стойностите между тези два периода ще се свие.
