Рязкото покачване на цените на газа принуждава европейските енергийни компании да се върнат към използването на въглища, като се очаква производството на електроенергия от това най-замърсяващо гориво да нарасне с една четвърт през следващите шест месеца, за да компенсира сходен спад в производството от газови централи, посочват анализатори, съобщава Ройтерс.
Конфликтът между Иран и САЩ блокира доставките на втечнен природен газ през Ормузкия проток, което доведе до повишаване на референтните цени на газа в Европа над 80 евро (90,98 долара) за мегаватчас този месец – най-високото им ниво от три години насам.
Това направи експлоатацията на централи, работещи с въглища и лигнити, средно по-рентабилна от тази на газовите им аналози за първи път от поне 2024 г. насам (според данни на аналитичната компания ICIS), обръщайки икономическата логика, която досега допринасяше за постепенното изтласкване на въглищата от енергийния микс на Европа.
Енергийната система обаче разполага с малка допълнителна гъвкавост при евентуално по-нататъшно покачване на цените на газа, тъй като възможностите на Европа да разчита повече на въглищата са силно ограничени след години на затваряне на централи.
Делът на въглищата достигна рекордните 9,2% през 2025 г.
Делът на въглищата в европейския енергиен микс е спаднал от над една трета от цялото производство на електроенергия в ЕС през 1990 г. до рекордно ниското ниво от 9,2% през 2025 г., сочат данни на Евростат.
Правителствата и енергийните дружества закриха значителни мощности, работещи с въглища, успоредно с разрастването на производството от възобновяеми източници, но периодите на високи цени на газа все още могат да направят оставащите централи икономически атрактивни.
Така нареченият „чист марж при въглищата“ (clean dark spread) – показател за рентабилността на производството от въглища – отбеляза рязък скок от началото на конфликта в края на февруари, докато съответният показател за газа („чист марж при газа“ или clean spark spread) се срина.
Макар възобновяемите източници да могат да компенсират част от производството, базирано на изкопаеми горива, тяхната изработка зависи от метеорологичните условия.
Енергийните компании все още разчитат на централи, работещи с въглища и газ, за да балансират енергийната система, когато производството от възобновяеми източници е недостатъчно за задоволяване на търсенето или когато добивът от слънчева енергия намалее през зимата.
Въглищните електроцентрали достигат границите на възможностите си
Преходът към използване на въглища е особено силно изразен в Германия – най-големият пазар на електроенергия и потребител на газ в Европа.
Очаква се през четвъртото тримесечие производството на електроенергия от въглища да достигне своя практически лимит, изравнявайки се с най-високите тримесечни нива на добив, постигани някога от наличните мощности, сочат данни на Veyt – доставчик на информация за пазара на въглеродни емисии.
Данните показват, че почти целият оставащ резервен капацитет на въглищните централи е ограничен по-скоро от техническата наличност на съоръженията, отколкото от икономически фактори.
Това оставя сравнително малко възможности за производителите на електроенергия да реагират на евентуален нов скок в цените на газа чрез смяна на горивото.
„Дори цената на газа да достигне 100 евро за мегаватчас (MWh), енергийният сектор не би могъл да реагира много по-сериозно“, коментира Флориан Бьонке, анализатор в ICIS.
Въглищата ще запазят водещата си роля до 2028 г.
Възможно е тази промяна да се окаже по-трайна от обикновена реакция на смущенията в доставките на втечнен природен газ (LNG).
Според Марта Вронишевска, анализатор във Veyt, се очаква въглищата да останат по-евтини от газа за производство на електроенергия през цялата следваща година и евентуално до март 2028 г.
Цените на газа за по-дългосрочни периоди показват, че търговците очакват ограниченията в доставките да се запазят, отбеляза тя.
Затварянето на последната германска атомна електроцентрала през 2023 г. допълнително намали гъвкавостта на енергийната система. Това спиране на работа се случи след като цените на газа вече бяха спаднали от рекордните нива, достигнати по време на трескавите усилия на Европа да замени руските доставки след началото на енергийната криза.
