Субсидирането на изкопаемите горива е субсидиране на самоубийство. Това заяви Антонио Гутериш в навечерието на срещата на върха на ООН за биоразнообразието COP17, която ще се проведе тази седмица.
На събитие в Ереван, Армения, генералният секретар на ООН заяви, че правителствата все още „харчат средства за неправилните неща“, като специално посочи стимулирането на изкопаемите горива, предава Евронюз.
Той призова държавите да спрат да субсидират добива на изкопаеми горива, които „превръщат планетата ни в горещ котел и са истинско бедствие за биоразнообразието“.
„Държавите по целия свят трябва веднъж завинаги да сложат край на тези субсидии, а спестените средства да насочат в полза на хората и планетата“, посочи Гутериш.
По-рано този месец финансовите министри от ЕС призоваха за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива по време на преговорите за климата COP31, които ще се проведат през ноември в Анталия, Турция.
Бавен напредък
Държавите са постигнали незначителен напредък, откакто през 2022 г. поеха ангажимент да намалят публичните разходи за дейности, които вредят на природата – като минното дело, добива на изкопаеми горива и интензивното земеделие.
Страните обещаха до 2030 г. да намалят вредните субсидии с 500 милиарда долара годишно, но напредъкът е минимален.
„Природата няма да процъфти от добри намерения“, заяви Гутериш.
Според данни на ООН, срещу всеки долар, инвестиран в опазването или възстановяването на природата, около 30 долара продължават да отиват за дейности, които я увреждат.
Това включва държавни субсидии на стойност приблизително 2,6 трилиона долара годишно, които оказват отрицателно въздействие върху природата и климата.
Близо 200 държави участват в преговорите на ООН относно биоразнообразието, които започват днес в Ереван. Един от основните акценти там ще бъде недостигът на финансиране за природата.
На 15 октомври Гутериш представи доклад, който показва, че светът не се движи по план за постигане на целите за биоразнообразието до 2030 г., заложени в знаково споразумение, наричано Парижко споразумение за природата.
„Войната срещу природата все още не е приключила“, заяви той.
Какво представлява „Парижкото споразумение за природата“?
Споразумението, подписано от близо 200 държави и територии, определя 23 цели за спиране и обръщане на процеса на загуба на природа до 2030 г. Те включват намаляване на замърсяването, защита на застрашени видове и опазване на 30% от сушата и океаните на планетата – инициатива, известна като „30×30“.
„Не всички новини са лоши. Има напредък, но той не е достатъчен. Далеч сме от това, което е необходимо“, посочи Гутериш.
Докладът показва, че правителствените политики са недостатъчни за постигане на ключовата цел „30×30“. Ако бъдат изпълнени изцяло, поетите от правителствата ангажименти биха обхванали едва 27% от сушата и вътрешните водоеми до края на настоящото десетилетие. Що се отнася до океаните, този дял е едва 12%.
Постигането на други цели изостава още повече. Гутериш подчерта също, че държавите трябва да изпълнят финансовите си ангажименти към развиващите се страни. Липсата на финансиране е определена като съществена пречка пред постигането на целите, свързани с биоразнообразието.
„Биоразнообразието е в криза. Видове изчезват, а екосистеми се разпадат. Правителствата и всички заинтересовани страни трябва да разберат, че инвестирането в природата не е лукс, а самият ключ към нашето оцеляване“, заяви Сю Либерман от Дружеството за опазване на дивата природа.
Тя също така наблегна на необходимостта да се ограничи държавното финансиране, което вреди на природата, като посочи много силното влияние на определени сектори, като промишления риболов, изкопаемите горива и дърводобива, които разполагат с прекомерна власт над правителствата.
