Морските горещи вълни излагат коралите на риск от прекомерен топлинен стрес. Когато температурата на океанската вода се повиши прекомерно, подложените на стрес корали могат да изхвърлят микроскопичните водорасли, обитаващи тъканите им. Това води до побеляване и загуба на основния им източник на храна – явление, известно като „избелване“, което се наблюдава с тревожна честота. Група учени от Флорида смята, че „подводните чадъри“ биха могли да смекчат тези щети, предава Евронюз.
„Избелването на коралите вследствие на горещината вероятно е най-голямата заплаха за рифовете по света“, казва Карън Нийли от университета „Нова Саутистърн“, водещ автор на научна статия, публикувана в списанието „Frontiers in Marine Science“.
Как „подводни чадъри“ защитиха коралите във Флорида?
През 2023 г. бе регистрирана безпрецедентна гореща вълна в морските води около архипелага Флорида Кийс. На повечето места всички видове корали претърпяха избелване, а разклонените корали – видове, които растат във форми, наподобяващи дървета или рога (като например коралите тип „елешки рог“ и „лосов рог“), бяха почти напълно унищожени. На един от крайбрежните участъци повече от половината от наблюдаваните от изследователите корали загубиха част или цялата си жива тъкан.
През следващото лято изследователите подбраха 40 колонии от два вида „мозъчни корали“ в южната част на Флорида Кийс. Половината от тях бяха оставени без защита, а над другата половина бяха поставени плаващи сенници, изработени от PVC рамки и найлонова мрежа – наподобяващи подводни чадъри, закрепени на около 30 сантиметра над коралите.
Изследователите подчертават, че сенниците не са били използвани за охлаждане на водата. Вместо това те са намалявали интензивната слънчева светлина и ултравиолетовото лъчение, които могат да задълбочат процеса на избелване.
Водолази са започнали да наблюдават коралите през юли 2024 г., след което са поставили сенниците през август, когато летните горещини се засилват. Те са продължили работата си до ноември, когато температурите се понижават, като са следили промените в цвета на коралите и в състоянието на водораслите, живеещи в тъканите им.
Въпреки че през 2024 г. на мястото е регистрирано второто най-високо ниво на топлинен стрес от 1985 г. насам, някои от коралите под чадърите започват да възвръщат цвета си след поставянето на сенниците. Същевременно изложените на слънце корали са избледнели по време на най-горещия етап от експеримента.
Сенниците са само временно решение
Покриването на цели рифове би било непрактично, затова учените разглеждат този метод най-вече като начин за защита на уязвимите корали по време на екстремни горещини. В крайна сметка обаче дългосрочната защита зависи от ограничаването на затоплянето на моретата.
„Мащабирането е основното ограничение на това проучване. Засенчването не е универсално решение“, обяснява Нийли.
В световен мащаб температурите на океаните продължават да чупят рекорди. На 22 август средната температура на повърхността на морето в световен план (извън полярните региони) достигна 21,1°C – най-високата дневна стойност, регистрирана някога.
Същевременно кораловите рифове все по-често са подложени на екстремни горещини. През август Глобалната мрежа за мониторинг на кораловите рифове съобщи, че случаите на избелване вече се случват приблизително на всеки пет-шест години, докато в миналото това се е случвало средно веднъж на десетилетие.
Макар че коралите могат да се възстановят след избелване, когато температурите на морето спаднат, честите морски горещи вълни могат да оставят твърде малко време на увредените рифове за самовъзстановяване.
Най-скорошното глобално събитие на избелване започва през 2023 г. В периода 2023–2024 г. площта, заета от твърди корали, намалява с 8,9% в световен мащаб – най-големият регистриран спад за една година.
Към март 2025 г. 84% от световните рифове са били изложени на температури, достатъчно високи, за да предизвикат избелване, докато в части от Големия бариерен риф в Австралия са регистрирани най-големите годишни загуби на жив корал за близо 40 години на наблюдение.
Въпреки че кораловите рифове заемат по-малко от 0,2% от океанското дъно, те са от жизненоважно значение за живота както под водата, така и на сушата. Те осигуряват храна и убежище за поне една четвърт от всички морски видове, включително за много риби, които се улавят за храна, и служат като естествен щит за крайбрежията.
