От днес до 20 ноември световни лидери, министри и високопоставени служители от повече от 190 държави ще се съберат в Анталия, Турция, за годишните преговори на ООН за климата COP31. Тази година домакин на срещата на върха ще бъде Турция, но разговорите ще бъдат председателствани от Австралия, предава Гардиън.
Как ще функционира съвместното председателство?
Австралия ще поеме ръководството на официалните преговори, в рамките на които държавите ще уточняват детайлите по работни програми, като например справедливия преход и климатичното финансиране, както и ще работят по насочването на света към постигане на целта на Парижкото споразумение: повишаването на температурата да се ограничи възможно най-близо до 1,5°C над прединдустриалните нива.
Турция ще поеме ръководството на програмата за действия – доброволни споразумения, които допринасят за постигането на целите от Парижкото споразумение, но не са правно обвързващи. Те включват инициативи за намаляване на отпадъците и преминаване към кръгова икономика, ограничаване на емисиите на метан, подобряване на продоволствената сигурност и, което може би е най-важно, електрификация на световната икономика.
Кои ще бъдат ключовите въпроси?
Целта от Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5°C вече е надхвърлена, но според ООН бързите мерки за съкращаване на емисиите на парникови газове биха могли да ограничат това превишение и да позволят температурите отново да се понижат до края на настоящия век. За да се случи това, държавите трябва да преодолеят зависимостта си от изкопаемите горива и по-ускорено да въведат нисковъглеродни технологии. Двата пътни карти, предложени от Бразилия – едната за прехода от изкопаеми горива, а другата за спиране на обезлесяването – ще очертаят възможните начини за постигане на тези цели.
Развиващите се страни също имат остра нужда от помощ, за да се справят с все по-бързо проявяващите се последици от климатичната криза. След бедствието в Непал, на страната беше предоставен достъп до глобалния фонд за „загуби и щети“ – предназначен за спасяване и възстановяване на общности, засегнати от бедствия, свързани с климата. Това обаче не е достатъчно, а бедните държави освен това не разполагат със средства, за да адаптират инфраструктурата си към зачестяващите екстремни метеорологични явления.
Изкопаеми горива
През 2023 г. на конференцията COP28 финалното споразумение за първи път засегна пряко въпроса за изкопаемите горива. Това стана възможно след дългогодишна и категорична съпротива от страна на държавите производителки. Споразумението включваше решение за преход към отказ от изкопаемите горива, но без конкретен краен срок или план за изпълнението му. Все още е трудно темата за изкопаемите горива да бъде включена директно в дневния ред на COP, тъй като това изисква консенсус от почти всички страни, но тази година въпросът ще бъде разгледан чрез необвързваща пътна карта за глобалния преход към отказ от изкопаемите горива.
Как би изглеждал успехът?
Предвид напрегнатата и крехка геополитическа обстановка държавите може да се изкушат просто да проведат една тиха среща, без да постигнат съществени резултати. Съществуват обаче надежди за по-добър изход, който би могъл да включва: приемане на плановете, изготвени от Бразилия и ангажимент за тяхното изпълнение; напредък по въпроса за климатичното финансиране за развиващите се страни; разрешаване на спора относно климатичната наука, който затрудняваше последните срещи на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC); конкретизиране на механизма за справедлив преход, предназначен да помогне на работниците, зависими от изкопаемите горива, да се адаптират към нисковъглеродна икономика.
Какво може да се постигне без САЩ?
Възможно е на събитието да присъстват видни членове на Конгреса на САЩ, както и представители на бизнеса и гражданското общество, което означава, че ще има присъствие, независимо от отсъствието на администрацията на Белия дом. Изглежда, че президентът Доналд Тръмп има намерение да насърчава максимално интересите, свързани с изкопаемите горива в САЩ, но предвид високите цени на петрола (след началото на войната в Иран), икономическата логика на нисковъглеродната енергия изглежда все по-привлекателна.
Има ли поводи за оптимизъм?
Макар че ветровете на конфликтите разклатиха международните отношения, те също така показаха, че държавите могат да извлекат полза от енергийната сигурност, произтичаща от децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници. Например, очаква се вносът на петрол в Китай да спадне с около 12% през тази година поради масовото навлизане на електрически превозни средства, а капацитетът за производство на енергия от възобновяеми източници вече надхвърля този от въглища. Това спестява милиарди долари на потребителите и бизнеса в момент, когато цените на петрола рязко се покачват.
Слънчевата енергия най-накрая бележи бум в Африка, а в Пакистан „революция на покривите“, водена от потребителите, вече осигурява около една четвърт от потребяваната електроенергия. В страни, вариращи от Виетнам до някои държави членки на ЕС, близо половината от новите автомобили вече са електрически.
Електрификацията ще бъде основен акцент на конференцията COP31. Според професора от Оксфордския университет Ян Розенов, високата ефективност на електрическите технологии би могла да намали наполовина потреблението на първична енергия в световен мащаб.
Какво да очакваме от основните действащи лица на COP31?
Австралия
Домакинството на конференция COP беше ключово обещание на австралийския министър-председател Антъни Албанезе, дадено през 2021 г., когато той все още беше в опозиция. Сложни и неясни правила обаче наложиха страната да изчака реда си, за да подаде кандидатура, след което тя се оказа въвлечена в остър спор с Турция относно домакинството. В крайна сметка бе постигнат компромис, според който Австралия поема ръководството на преговорите, които ще се проведат в турския град Анталия. Горчивият привкус от този спор все още се усеща, а в очите на някои Австралия изглежда като домакин, който не проявява особено голям ентусиазъм. Медиите в страната отделят значително по-малко внимание на COP в сравнение с медиите в държавите, били домакини преди това.
Крис Боуен, австралийският министър на климата и енергетиката, ще отговаря за всекидневния ход на преговорите. Тъй като въпросите, свързани с енергоснабдяването на Австралия, също попадат в неговия ресор, той се озова в некомфортната ситуация да трябва да насърчава използването на изкопаеми горива, като същевременно настоява за необходимостта от преход към чиста енергия.
Австралия обаче има какво положително да разкаже по темата за декарбонизацията – макар да остава един от големите световни износители на изкопаеми горива, страната е инвестирала сериозно и във възобновяеми енергийни източници. Слънчевата енергия се е развила дотолкова, че понякога на потребителите се предлага безплатна електроенергия.
Турция
Президентът Реджеп Тайип Ердоган проявяваше слаб интерес към въпросите, свързани с климата и околната среда, преди страната да отправи кандидатурата си за домакин на тазгодишната среща на върха.
През последните пет години форумите COP се проведоха също в Египет, Обединените арабски емирства и Азербайджан – все държави в един и същ обширен регион. Това придаде непропорционално голяма тежест на арабските страни, които са съседи в региона и имат силен интерес да гарантират, че секторът на изкопаемите горива е добре представен.
Австралия ще определя общата посока на преговорите, а турското правителство, в лицето на министъра на околната среда Мурат Курум, ще контролира дневния ред на практическите действия. Ердоган се възползва от това, за да прокара една от основните каузи на съпругата си Емине Ердоган – намаляване на отпадъците и насърчаване на кръговата икономика. Тя призовава за край на „културата на еднократната употреба“ и за рециклиране вместо депониране на отпадъци.
Бразилия
Наскоро преизбраният президент Лула да Силва ще присъства на COP31 – първото му пътуване в чужбина след спечелването на историческия му четвърти мандат. Той ще представи два пътни карти – едната представлява глобален план за преход от изкопаеми горива, а другата е насочена към спиране и обръщане на процеса на обезлесяване. Тези документи нямат задължителен характер и не съдържат крайни срокове или строги изисквания към правителствата, но очертават поредица от стъпки, които държавите могат да предприемат за постигане на заложените цели.
Китай
Китайският президент Си Дзинпин няма да присъства на тазгодишната конференция, но бързата енергийна и индустриална трансформация на страната му ще определи посоката, в която ще се развива бъдещето на планетата. Китай е втората по големина икономика в света и най-големият източник на парникови газове, като генерира близо една трета от общите годишни въглеродни емисии в световен мащаб. Това се дължи основно на използването на изкопаеми горива, които са захранвали бурния икономически растеж на страната през последните 25 години. Същевременно обаче Китай инвестира и във възобновяема енергия – процес, който променя облика на глобалния енергиен сектор.
Индия
В продължение на няколко месеца тази година индийският министър-председател Нарендра Моди обмисляше една интересна възможност – Индия да бъде домакин на климатичната конференция COP33 през 2028 г. В крайна сметка през април Индия оттегли кандидатурата си, без да посочи конкретна причина, с което остави вратата отворена за други претенденти. Страната е разкъсвана между бързо развиващия се сектор на чистата енергия (Индия разполага с третия по големина инсталиран капацитет за възобновяема енергия в света, след Китай и САЩ) и въгледобивния си сектор, който все още осигурява около 70% от електроенергията и поддържа тесни връзки с Моди.
САЩ
САЩ няма да изпратят официална делегация на COP31, но Демократическата партия ще има свои представители в Анталия, сред които сенатори и губернатори. На конференцията може да присъстват и отделни представители на бизнеса.
Обединено кралство
Премиерът Анди Бърнам ще присъства на конференцията COP31. Досегашните му действия по климатичните въпроси, откакто е на поста, обаче са противоречиви. По време на рекордните горещи вълни и суши това лято британският министър-председател беше критикуван, че не взема отношение по въпроса за климатичната криза. Впоследствие той направи категорични изявления, потвърждавайки подкрепата си за целта на Обединеното кралство да постигне нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., но след това подкрепи разработването на газовото находище Jackdaw. Все още не е обявено решение относно петролното находище Rosebank. От декември Бърнам ще има много по-голяма възможност да изработва климатична политика на международната сцена – Обединеното кралство ще поеме ротационното председателство на влиятелната група Г-20, която обхваща най-големите развити и развиващи се икономики в света.
Европейски съюз
През последните години ЕС е изправен пред дилема по отношение на своите климатични ангажименти. Крайнодесните популисти набират сила, проповядвайки отричане на климатичните промени, а самият съюз отстъпи от някои ключови регулации: смекчи мерките в рамките на „Зелената сделка“, разхлаби изискванията към корпоративните задължения, свързани с климата, отложи въвеждането на правила за търговия със стоки, произведени в обезлесени райони, и удължи сроковете за въвеждане на новите изисквания за автомобилите. Европейската автомобилна индустрия не успя да премине решително към електрически превозни средства, като вместо това заложи на лобиране срещу стандартите за вредни емисии. Тази стратегия се оказа погрешна, тъй като потребителите масово се насочват към електромобили, които са по-евтини за експлоатация. В резултат на това се появиха заплахи за налагане на мита върху стоки от Китай.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи тазгодишните рекордни горещини и суши като „лятото на истината“, което изисква адекватен отговор; нейното присъствие на срещата на върха вече е потвърдено. Вопке Хукстра, европейският комисар по въпросите на климата, ще ръководи финалните етапи на преговорите от името на ЕС, като се очаква един от основните акценти в работата му да бъде конкуренцията с Китай.
ООН
COP31 ще бъде последното участие в климатична среща на ООН за генералния секретар на организацията Антонио Гутериш, който нееднократно е заемал силна и категорична позиция по темата. Саймън Стийл, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, ще ръководи преговорите. Тази година задачата му е още по-сложна, тъй като той трябва да действа като посредник не само между враждуващите помежду си делегации, но и между двете страни домакини.
