Поредицата от мощни урагани в Тихия океан постави рекорд за опасни и дълготрайни бури, подсилени от изключително силния природен феномен Ел Ниньо, съобщава АП.
„От 20 септември, когато се образува „Одалис“, положението е направо неудържимо. Тази година всичко, което се образува, се задържа дълго и става наистина мощно“, коментира Фил Клоцбах, изследовател от Университета на Колорадо, който прогнозира и изучава буреносната активност.
Един от основните показатели, които метеоролозите използват за оценка на сезоните на ураганите, е т.нар. „натрупана циклонна енергия“ (ACE) – величина, отчитаща скоростта на вятъра и продължителността на бурята. В неделя район от Тихия океан надмина предишния рекорд за ACE, поставен през 2018 г. Активността в зоната продължава с урагана „Саймън“, а според Клоцбах предстои формирането на още една буря, която ще набере значителна сила.
Ел Ниньо и топлите води засилват тихоокеанските урагани
„Няколко метеорологични фактора се съчетаха, за да засилят значително активността в Тихия океан, като водещ сред тях е Ел Ниньо. Това явление отслабва и променя височинните вертикални ветрове, които иначе биха могли да отслабят или дори да разрушат бурите. В Тихия океан това срязване на вятъра действа в посока от изток на запад – съвпадайки с обичайния път на бурите – така че ефектът е като каране на велосипед с попътен вятър“, обяснява Клоцбах.
Същевременно тези метеорологични условия потискат ураганите в Атлантическия океан, където показателят за натрупана циклонна енергия (ACE) е под 18% от нормата за този период на годината. По думите на Клоцбах, заради Ел Ниньо срязването на вятъра в Атлантика действа като насрещен вятър.
Друг фактор е топлата вода, която служи като „гориво“ за ураганите. По дефиниция Ел Ниньо представлява затопляне на екваториалната част на Тихия океан, което променя времето в световен мащаб. В тихоокеанския регион, където се формират бурите, температурите са вече с няколко градуса над нормата.
Обикновено в Тихия океан слоят от изключително топли води, благоприятстващи бурите, не е толкова дълбок, колкото в Атлантическия. Затова, когато една буря премине над даден участък, тя изтласква на повърхността по-студени води, което затруднява оцеляването на следваща буря в същия район. Тази година обаче ситуацията е различна.
„Ураганът „Рейчъл“, чиито остатъци предизвикаха наводнения в Лас Вегас, не отслабна, докато преминаваше през водите, разбъркани по-рано от урагана „Поло“, който беше от пета категория“, казва Ким Ууд, специалист по атмосферни науки от Университета на Аризона.
Друг фактор, повлиял на скорошните бури, е атмосферно въртене в посока, обратна на часовниковата стрелка, над Централна Америка. Този вихър генерира зародиши на бурно време, които могат да прераснат в урагани. По думите на Клоцбах именно този вихър е дал началото както на атлантическия ураган „Исаяс“, така и на тихоокеанския „Саймън“ почти по едно и също време.
Пет силни урагана подред
Последните пет урагана в Тихия океан – дълготрайните „Ноло“, „Одалис“, „Поло“, „Рейчъл“ и „Саймън“ – достигнаха статут на мощни урагани със скорост на вятъра от поне 111 мили в час (178,6 км/ч). „Ноло“, „Одалис“ и „Саймън“ достигнаха 4-та категория, докато „Поло“ постави рекорд по продължителност на престой в 5-та категория – два дни и половина.
Когато Клоцбах е извършил тези изчисления относно рекордната активност в източната и централната част на Тихия океан, той е взел предвид всички бури, намиращи се източно от линията на смяна на датата. Този подход се различава леко от този на Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA), което разделя тази обширна зона на два региона. Нито един от двата региона, дефинирани от NOAA, все още не е достигнал рекордни нива по показателя ACE, но взети заедно, те достигат такива стойности.
Частично това се дължи на факта, че често, когато единият от тези подрегиони е по-активен, другият не показва толкова екстремна активност.
„2026-а е първата година, в която и двете зони са толкова активни едновременно. Обикновено активността е съсредоточена повече в единия или другия регион, така че това говори за мащабността на условията в целия район – по-слабо срязване на вятъра, по-топли води и по-висока влажност“, посочва Ууд.
