Швейцария е загубила близо една пета от леда си само за пет години – драстична промяна в облика на алпийската страна, чиито големи бели ледници са се превърнали в скалисти пустини, наподобяващи лунния пейзаж, предупреждава ново проучване, цитирано от Гардиън.
Според годишния доклад за наблюдение на Швейцарската мрежа за мониторинг на ледниците и Швейцарската комисия за наблюдение на криосферата, през първите осем месеца на 2026 г. ледниците в страната са се свили с 5,5% след лято с екстремни горещи вълни, последвало зима с оскъдни снеговалежи. Този спад в обема на леда е съвсем близо до рекорда, поставен през 2022 г., и довежда общата загуба на ледникова маса от 2021 г. насам до 19,4%.
Матиас Хус, глациолог от ETH Цюрих и водещ автор на доклада, заяви, че мнозина не осъзнават колко бързо се оттеглят ледниците и че само преди едно поколение някои от днешните оголени местности са се намирали под стотици метри лед. Учените все още не са изготвили официален списък на изгубените през тази година ледници, но отбелязват, че са станали свидетели на изчезването на редица малки ледници.
„Миналата седмица посетих един от тях и е впечатляващо да се озовеш сред този лунен пейзаж, където само преди няколко години е имало дебел леден слой – обширен ледник. А сега това е камениста пустиня, в която са останали разпръснати късове стар лед, топящи се върху нагорещените скали“, казва Хус.
Ледниците се срутват отвътре
Докладът установява, че средната дебелина на отделните ледници е намаляла с между 2,5 и 4 метра през 2026 г. Хус посочва, че учените все по-често наблюдават как ледниците се срутват отвътре – в резултат на вътрешни потоци под леда, които издълбават кухини – вместо просто да се оттеглят под въздействието на топлината от повърхността.
„В средата на леда се образуват огромни кухини, наподобяващи дупки в сирене, чиито сводове се срутват. Това са процеси, които разкъсват ледниците и ускоряват още повече тяхното отстъпване“, обяснява Хус.
Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света вследствие на задържането на топлина, причинено от замърсяването с изкопаеми горива и унищожаването на природата, като алпийските региони са засегнати от едни от най-драстичните промени.
Анализ, публикуван от MeteoSwiss тази седмица, показва, че летният период от април до септември е бил най-горещият и най-сухият, откакто се водят наблюдения (от 1864 г. насам). През това време човечеството е освободило в атмосферата 1,8 трилиона тона въглероден диоксид и е повишило температурата на планетата с около 1,4°C.
Горещините през това лято бяха по-силни, отколкото през 2022 г., но загубата на лед в Швейцария остана малко под рекордните нива, отчетени тогава. Учените отдават това на по-малкото количество прах от Сахара, който замърсява снега и пречи на отразяването на слънчевата светлина, както и на малко по-дебелата снежна покривка в края на зимата и по-голямото количество слънчева светлина през лятото.
През септември Хус посети бившия ледник Платалвафирн (или Грис), който някога е покривал планински склон, но е загубил 99% от площта си само за 20 години. През 50-те години на миналия век този ледник е бил обект на едни от най-подробните наблюдения в света, а Хус е работил с данните за него още като докторант.
„Различното тогава беше, че темповете на отстъпване все още бяха в рамките на нормалното. Сега наблюдаваме рязък, експлозивен скок в скоростта на топене, който води до разпадане на ледниците. Те буквално се разпадат“, отбелязва Хус.
