Настоящата Европейска зелена столица Гимараеш е вторият португалски град, получил тази титла, след Лисабон. Градът в региона Миньо (Северна Португалия) изпревари Хайлброн (Германия) и Клагенфурт (Австрия) и спечели титлата „Европейска зелена столица“ за 2026 г. Европейската комисия оценява кандидатите в седем области: качество на въздуха, шум, води, биологично разнообразие и зелени площи, отпадъци и кръгова икономика, както и смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, предава Евронюз.
Зад това признание за Гимараеш стои повече от десетилетие работа по създаването на зелени коридори, възстановяването на водни артерии и намаляването на отпадъците. Историческият център на града, известен като люлката на нацията, е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 2001 г. Именно в този вековен център, изграден от камък и изправен пред летни температури от 40 градуса по Целзий, общината се стреми да поддържа условия за пълноценен живот на територия с площ от 241 квадратни километра, населена с около 166 000 души.
Инициативите за годината, в която градът носи титлата „Зелена столица“, се координират от звеното „Мисия Гимараеш 26“. То е базирано в „Лабораторията за ландшафт“ – структура, създадена през 2014 г. от общинския съвет съвместно с Университета на Миньо и Университета на Траз-уш-Монтиш и Алту Дору.
Според Карлос Рибейро, ръководител на „Лабораторията за ландшафт“, преустройството на градовете вече се е превърнало във въпрос на общественото здраве.
„Наблюдаваме ръст на заболяванията, свързани с горещите вълни. Затова трябва да трансформираме градовете си. Трябва да проектираме градове, предлагащи по-добро качество на живот. А това са градове със силни връзки между зелените площи и, което е по-важно, градове, в които хората действително използват тези зелени зони и паркове“, обяснява той.
Стратегията за зелена инфраструктура свали температурите с 2С
Гимараеш разработва стратегия за зелена инфраструктура, базирана на радиален модел – мрежа от коридори, които се разгръщат от центъра навън, свързвайки паркове, водни басейни, земеделски земи и гори. Обявените цели включват увеличаване на площта със зелена растителност, насърчаване на биоразнообразието и намаляване на ефекта на градския топлинен остров.
Водата играе ключова роля в тези усилия. Реките Аве и Визела се използват както за отдих, така и за охлаждане. По бреговете им вече са изградени щадящи околната среда пешеходни алеи. Причината е, че през лятото температурите в Гимараеш лесно могат да достигнат 40 градуса по Целзий.
„Знаем, че сме изправени пред климатичните промени и трябва да предприемем действия. Ето защо през последните години подготвяме града за тези промени и се стремим да подобрим свързаността, за да увеличим зелените площи и да понижим температурите. Успяхме да ги намалим с два градуса. Така че знаем, че трябва да създадем повече зелени паркове и площи, както и да усъвършенстваме този тип решения“, казва още Рибейро.
Тези два градуса не са приблизителна стойност. Изследователи от „Лабораторията за ландшафт“ и Университета в Миньо, в сътрудничество с университети от Тексас и Колумбия, използваха сателитни изображения от десетилетие, за да измерят въздействието на зелените инициативи в града.
Проучването, публикувано през септември 2025 г., показва, че температурата на земната повърхност е спаднала с до 2,49 градуса по Целзий в районите, където са въведени зелени покриви и градски градини. Авторите обаче предупреждават, че ще са необходими по-строги екологични политики, за да се запази постигнатият до момента напредък.
