Нов доклад на ООН показва ясно, че не може да се разчита на настоящите национални ангажименти в областта на климата, за да се задържи повишаването на глобалната температура в безопасни граници. Според най-новите планове глобалните емисии на парникови газове ще намалеят едва с 6% до 2035 г. в сравнение с нивата от 2019 г., предава Евронюз.
Това е по-малко от прогнозираното миналата година намаление от 10%, което се дължи до голяма степен на оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение. Този показател остава далеч под необходимото намаление от 60% – ниво, което според учените е нужно, за да се ограничи затоплянето до 1,5°C. Това е прагът, необходим за избягване на катастрофални и необратими климатични последици.
Докладът обхваща 71% от глобалните емисии, като взема предвид ангажиментите на 154 държави. Дори ако всяка страна изпълни напълно своите задължителни планове съгласно Парижкото споразумение и постигне и условните си цели, намалението на емисиите ще възлезе едва на 9%.
За да се задържи затоплянето в рамките на предвидения в Парижкото споразумение краен праг от 2°C над прединдустриалните нива, емисиите трябва да намалеят с 37% до 2035 г.
Дори усилията за ограничаване на емисиите да се увенчаят с успех, по-рано този месец ООН предупреди, че светът е изправен пред риск от временно или евентуално продължително превишаване на прага от 1,5°C. Тази новина провокира предупреждение от страна на ЕС, че държавите трябва да се подготвят за възможно повишение на температурата с 3°C до 2100 г.
Могат ли частните инвеститори да променят ситуацията с глобалното затопляне?
В друг доклад ООН посочва, че глобалното финансиране за климата нараства, но все още е далеч под необходимото ниво. През периода 2023–2024 г. глобалното финансиране за климата възлиза средно на 1,9 трилиона долара (1,7 трилиона евро) годишно – ръст от 32% спрямо 2021–2022 г.
Този ръст се дължи до голяма степен на частни инвестиции в технологии с ниски емисии (включително възобновяеми енергийни източници), както и на разходи на домакинствата за електрически превозни средства, слънчеви енергийни системи и термопомпи.
В отделен доклад на благотворителната организация Oxfam, публикуван преди климатичните преговори COP31 в Турция, се твърди, че за най-богатите инвеститори стимулите често действат в погрешна посока.
Според Oxfam свръхбогатите не само подклаждат климатичната криза чрез замърсяващи дейности, но и „печелят от страданието“, понякога извличайки двойна печалба – първо от индустриите, които причиняват климатичния срив, а след това – от бизнеса, свързан с подготовката за бедствия и възстановяването след тях.
Как свръхбогатите печелят от климатичната криза?
Новият „Индекс на разрушението и възстановяването“ на Oxfam – част от доклада „Разломът на бедствията: Как климатичният хаос задълбочава неравенството и обогатява малцина“ – разглежда 217 компании. Някои от тях оперират в сектори, които ускоряват климатичния срив, докато други са ангажирани с подготовката за климатични бедствия или с възстановяването след тях.
По данни на организацията, през 2025 г. компаниите, включени в индекса, са реализирали средна печалба от 1,8 милиарда долара, като същевременно са изплатили средно над 1 милиард долара на своите акционери. Прогнозира се, че до 2029 г. глобалният пазар за възстановяване след бедствия ще нарасне от 70 млрд. долара до 92 млрд. долара годишно.
Според Oxfam, през 2025 г. инвестициите на 1000-та най-богати милиардери в света са били свързани с емисии от 486 милиона тона CO2 еквивалент. Ако те бяха държава, щяха да се наредят на 19-то място в света сред най-големите замърсители. 71% от тези инвестиции са в сектори със силно замърсяване, като петролния, газовия и химическия.
Емисиите на свръхбогатите са свързани с милиони смъртни случаи
От Oxfam посочват, че най-богатите имат непропорционално голям принос към емисиите, които задълбочават кризата. Най-богатите 0,1%, около осем милиона души, отделят повече емисии от най-бедните 44% от човечеството, които наброяват около 3,5 милиарда души.
Според оценки на организацията емисиите, генерирани от най-богатия 1% от населението, са отговорни за около 20% от глобалното затопляне от 1990 г. насам. В доклада се посочва, че емисиите им само за една година ще доведат до приблизително 1,9 милиона допълнителни смъртни случая, свързани с горещините, в рамките на следващия век.
Наричайки климатичните бедствия „машини за неравенство“, Oxfam посочва, че смъртните случаи от наводнения са седем пъти по-високи в страни с по-голямо неравенство.
И все пак богатите са в най-добра позиция да се защитят, от закупуване на по-безопасни жилища до наемане на частни пожарникари. Богатите домакинства могат също така да поемат по-високи разходи за храна и да застраховат активите си. По-бедните хора са склонни да живеят в по-открити райони и в жилища с по-ниско качество, с по-малко спестявания, на които да разчитат.
Oxfam призовава правителствата да ограничат емисиите на свръхбогатите, включително тези, свързани с техните инвестиции, да накарат богатите страни да предоставят много повече финансиране, базирано на безвъзмездни средства, за адаптация и да сложат край на спекулирането от климатични бедствия.
