Всяка година в средата на септември около 100 000 климатични активисти, журналисти, технологични предприемачи, дипломати и спонсори се събират в Ню Йорк за събитията от Седмицата на климата. Тя се провежда паралелно с годишното Общо събрание на ООН, което привлича държавни лидери от почти целия свят. Част от тях участват и в събитията на Седмицата на климата наред с натоварената си програма в ООН.
Многобройните дискусии и срещи дават представа кои са основните теми в климатичния дневен ред в момента и кои въпроси вероятно ще определят следващите месеци.
Тази година обаче фокусът се променя значително. Според Андрю Фрийдман от CNN, който проследява Седмицата на климата в Ню Йорк редовно през последното десетилетие, тазгодишното издание се различава съществено от предходните години. Докато доскоро основните дискусии са посветени на климатичните цели, сроковете за тяхното постигане, намаляването на емисиите и развитието на решения за ограничаване на изменението на климата, тази година все по-голямо внимание получава въпросът как бързото развитие на изкуствения интелект (AI) може да бъде обезпечено с необходимата електроенергия.
Особено внимание е отделено на необходимостта от разширяване на електроенергийната инфраструктура за захранване на центровете за данни, без това да води до изграждането на нови мощности, работещи с изкопаеми горива.
Енергийното търсене на изкуствения интелект
Показателно е, че думата „климат“ почти не присъства в редица панелни дискусии и разговори, отбелязва Фрийдман. Вместо това централна тема е необходимостта от възможно най-бързо увеличаване на количеството електроенергия, което може да бъде подадено към мрежата.
Фрийдман модерира два модела на срещата на върха на Инициативата за иновации в областта на електроенергията, посветени на електрификацията на икономиката – важна част от прехода към възобновяемата енергия.
В много от дискусиите центровете за данни се оказват в центъра на вниманието заради бързо нарастващото потребление на електроенергия от системите с изкуствен интелект. Сред основните теми е и нарастващото обществено недоволство около изграждането на нови центрове за данни. В дискусиите участват губернатори, кметове и други представители на местната и щатската власт, които се опитват да намерят решения на бързо променящата се политика около развитието на тази инфраструктура.
Според наблюденията на Фрийдман разликата спрямо предишните издания на Седмицата на климата се откроява и в разговорите му с представители на бизнеса, климатични активисти и специалисти по климатични технологии. Досега основният акцент е върху необходимостта от намаляване на емисиите от изкопаеми горива, които допринасят за затоплянето на планетата и увеличават риска от тежки последици от изменението на климата.
От намаляване на емисиите към адаптация
Наред с интереса към центровете за данни и изкуствения интелект се откроява и друга важна тема – необходимостта бизнесът, държавите, градовете и дори отделните хора да бъдат по-устойчиви на последиците от ускоряващото се изменение на климата и нарастващата тежест на климатичните бедствия.
Фрийдман отбелязва, че през годините е наблюдавал как различни теми излизат на преден план и постепенно отстъпват място на други. Тази година обаче дискусиите показват широко споделено разбиране, граничещо с примирение, че климатичните цели не се постигат. Особено внимание е отделено на целта от Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
По думите му все по-ясно се осъзнава и фактът, че сериозни последици от климатичните промени вече са налице, дори при сценарий на бързо и значително намаляване на емисиите през следващите години.
През последните няколко години климатичните промени се превърнаха от бъдещ проблем в криза на настоящето. Паралелно с това икономическата необходимост от разширяване на центровете за данни и развитието на изкуствения интелект увеличава търсенето на електроенергия и измества част от вниманието от неотложността на климатичните действия.
В разговори с експерти от различни сектори – включително представители на застрахователната индустрия и големи производители на храни – Фрийдман забелязва, че все по-често се говори за устойчивост, вместо директно за климатичните промени.
Според него това отразява реалността, в която светът вече се намира: последиците от изменението на климата не са бъдещ риск, а случващ се факт, с който икономиките, интуициите и обществата трябва да се справят още сега.
