Сметките за електроенергия на домакинствата остават високи, докато на пазара на едро някои оператори дори могат да получават заплащане, за да консумират енергия. Това е един от парадоксите, породени от навлизането на възобновяемите източници – слънцето и вятърът генерират енергия тогава, когато условията го позволяват, а не когато мрежата има нужда от нея. Така в моменти на свръхпредлагане цените дори могат да станат отрицателни.
Ето защо са необходими мащабни батерийни системи за съхранение на енергия (BESS), способни да поемат излишната енергия и да я върнат обратно в мрежата на по-късен етап. Ролята им е толкова стратегическа, че е предизвикала истинска „златна треска“, пише Евронюз.
300 GW заявена мощност за присъединяване в Италия
Към края на 2025 г. подадените към оператора Terna заявления за присъединяване на системи за съхранение на енергия, работещи при високо и свръхвисоко напрежение, достигат общо 300 GW. Въпреки това, одобрение са получили едва 56 GW, а само 6,8 GW са били готови за започване на строителството.
Вече инсталираните системи за съхранение разполагат с мощност от 7,4 GW и капацитет от 17,9 GWh. Според оценките на Terna, до 2030 г. Италия ще се нуждае от капацитет от порядъка на 72 GWh – стойност, която се очаква да нарасне още повече в сценариите за 2040 г.
Заявените 300 GW не са просто проекти, които предстои да влязат в експлоатация – те представляват и огромна предварителна заявка за бъдещата електроенергийна система.
В речта си за състоянието на Съюза на 16 септември Урсула фон дер Лайен припомни, че през 2025 г. в Европа са инсталирани над 80 GW нови мощности от възобновяеми източници, докато шест пъти по-голям капацитет все още чака присъединяване към мрежата.
„Трябва да инвестираме по-бързо, да ускорим присъединяването към мрежата, да развиваме системи за съхранение на енергия“, заяви тя.
Бумът на батериите в Германия е още по-мащабен
Германия демонстрира същата динамика, но в още по-екстремна форма. Само през 2025 г. мрежовите оператори са получили 18 158 заявления за големи системи за съхранение на енергия с общ капацитет 573,5 GW.
Издадените оферти за присъединяване обхващат 54,2 GW, докато реално работещите съоръжения (присъединени към мрежи със средно напрежение и по-високо) възлизат на 3,6 GW.
Федералната агенция за мрежите Bundesnetzagentur също така предупреждава, че част от заявленията се дублират – един и същ инвеститор може да подаде документи за един и същ проект на няколко различни точки от мрежата и едва по-късно да реши къде точно да го реализира.
На практика, преди самите батерии да бъдат закупени, обект на търговия са опциите за реализация.
Виж още: България е пример за ЕС в съхранението на енергия
Системите за съхранение се превръщат в клас активи
Историята на германската компания Kyon Energy илюстрира колко бързо се променя финансирането в сектора. През януари 2024 г. TotalEnergies я придоби от тримата ѝ основатели, като плати 90 милиона евро първоначално плюс допълнителни суми, обвързани с бъдещи резултати. Към онзи момент Kyon вече беше разработила проекти с мощност 770 MW и разполагаше с твърд план за още 2 GW.
По това време съоснователят Филип Мерк обясняваше, че финансирането на големи системи с батерии все още е трудно – Kyon първоначално изграждаше обектите със собствен капитал и търсеше банково рефинансиране едва след като системата влезеше в експлоатация.
Две години по-късно картината е различна. През 2026 г. TotalEnergies продаде на Allianz Global Investors 50% дял в единадесет проекта на Kyon с обща мощност 789 MW и капацитет за съхранение 1628 MWh. През юли беше обявено финансиране на проект на стойност около 440 милиона евро, гарантирано от десет финансови институции.
Структурираните споразумения за ползване на капацитет (тип „tolling agreements“), които на практика представляват отдаване под наем на капацитет за съхранение на енергия, осигуряват дял от договорените приходи и правят паричните потоци по-предвидими.
Реалната стойност може да се появи още преди началото на строителството
Това е механизмът, описан и от Стефано Ендрици, партньор в MergersCorp, който работи по сделки за специално финансиране, включително в сектора на възобновяемата енергия.
„Колко участници на пазара разполагат с финансовата мощ да изграждат съоръжения? Много малко – може би един на всеки петдесет. Мнозина обаче могат да си осигурят терен и да разработят проекта изцяло на хартия. Така стойност се създава още преди да започне самото строителство. Големите инвестиционни фондове, както и енергийните, инженерните и строителните компании (изпълнители по договори за проектиране, доставка и строителство – EPC), предпочитат да придобиват вече одобрени проекти и да преминават директно към фазата на реализация. Това е практичен начин да се спести време, без да се налага навлизане в лабиринта на разрешителните режими и бюрокрацията“, отбелязва той.
Първият търг за капацитет за съхранение на енергия в Италия предизвика вълна от оферти.
Конкуренцията в Италия вече е видима. На първия търг на MACSE, проведен през септември 2025 г., операторът Terna разпредели капацитет от 10 GWh, изцяло базиран на литиево-йонни батерии.
Обемът на подадените оферти надхвърли повече от четири пъти предлагания капацитет, а средната цена спадна до 12 959 евро/MWh годишно спрямо базовата цена от 37 000 евро – понижение с около 65%.
Междувременно се налива сериозен капитал. През 2025 г. Modo Energy отчете 82 сделки за системи за съхранение на енергия чрез батерии (BESS) в Европа – ръст спрямо 25-те сделки година по-рано – с обявена стойност от 8,6 милиарда евро. Обемът на отчетеното дългово финансиране нарасна от 1,4 на 6,1 милиарда евро, като проектното финансиране представлява половината от всички транзакции.
Мерки срещу проектите-фантоми
Европейската комисия вече изрично призна съществуването на проблема. В насоките си за присъединяване към мрежата от декември 2025 г. тя посочва спекулативните заявления и проектите, които не напредват, като една от причините за дългите опашки от чакащи.
Сред предложените контрамерки са критерии, свързани със степента на готовност на проектите, крайни срокове, санкции и финансови гаранции (депозити), които могат да бъдат загубени, ако инвестицията не се реализира.
Опростяването обаче не означава, че всичко става по-лесно.
„Това е огромно количество работа. Дори при проекти с мощност едва 4 или 5 мегавата става дума за хиляди документи“, казва Ендрици.
Въпреки това, разходите за разработване на проект са само малка част от сумата, необходима за изграждането на самата централа, а един вече одобрен проект може да придобие собствена стойност и да бъде препродаден.
Тук възниква и втори парадокс. За да разчистят опашките от чакащи проекти, властите могат да изискват по-сериозни финансови гаранции и доказателства за зрялост на проекта. Това обаче затруднява малките предприемачи да поддържат позициите си в продължение на години, докато енергийните дружества, инвестиционните фондове и големите корпоративни групи разполагат с необходимия капитал.
Следователно борбата със спекулацията може същевременно да насърчи пазарната концентрация.
Надпреварата за земя
В крайна сметка финансовата надпревара опира до реалността – наличието на терен. Слънчевите и вятърните централи, агроволтаичните системи и съоръженията за съхранение на енергия (BESS) се конкурират за подходящи терени и възможности за присъединяване към мрежата, докато центровете за данни също бързо увеличават потенциалното търсене към енергийната система.
Италианският институт CREA оценява средната стойност на земеделската земя през 2024 г. на около 22 400 евро на хектар и подчертава влиянието на инсталациите за възобновяема енергия върху цените. В някои случаи се отчитат оферти за фотоволтаични проекти на стойност около 60 000 евро на хектар.
Според опита на Ендрици, земеделска земя в Северна Италия, чиято пазарна стойност обикновено е между 15 000 и 25 000 евро на хектар, може да достигне офертни цени от порядъка на 90 000 – 100 000 евро, след като стане привлекателна за енергийни проекти.
На новия енергиен пазар стойността на земята вече не зависи единствено от това какви култури могат да се отглеждат върху нея. Тя зависи и от това колко енергия може да преминава през нея, както и от възможността още днес да се осигури място в електроенергийната система на бъдещето.
