Австрия, Чехия, Унгария, Словакия и Полша настояват за промени в пазара на въглеродни емисии на ЕС, за да се предостави на европейската индустрия повече време и гъвкавост за намаляване на емисиите, без това да води до загуба на конкурентоспособност, предава Евронюз.
Петте държави твърдят, че компаниите са изправени пред огромни разходи за декарбонизация на фабриките, докато се конкурират с производители извън Европа, които не са обект на същата цена на въглеродните емисии.
„Имаме нужда от нещо като „отстъпка за износ“, защото имаме огромен проблем, когато започнем да правим бизнес извън Европа“, заяви австрийският министър на промишлеността и енергетиката Волфганг Хатмансдорфер.
Призивът дойде, докато министрите на промишлеността от ЕС се събраха в Брюксел в четвъртък за дебат относно предложеното от Европейската комисия преразглеждане на Системата за търговия с емисии (ETS). Темата бе добавена към дневния ред на Съвета по конкурентоспособност поради въздействието ѝ върху промишлеността, посочи още австрийският министър.
Съгласно системата за търговия с емисии предприятията в сектори с високи нива на въглеродни емисии – като производството на стомана, цимент и химикали – са задължени да закупуват квоти за своите емисии. Колкото повече въглеродни емисии отделят, толкова повече плащат.
Хатмансдорфер призова за „икономически патриотизъм“, за да се запазят индустриите и работните места в Европа, твърдейки, че поддържането на европейското производство е от решаващо значение за регионалното богатство, благосъстояние и екологични стандарти.
Министрите на ЕС предупредиха Брюксел, че индустрията се нуждае от стимули и гъвкавост за декарбонизация, особено след като фабриките вече са изправени пред високи разходи за електроенергия. По подобен начин бизнесите твърдят, че ако производството стане твърде скъпо в Европа, те биха могли да се пренасочат другаде.
Централната банка на Австрия подчерта натиска в края на 2025 г., описвайки експортната индустрия на страната като „под натиск на няколко фронта“. Слабата германска индустрия, американските тарифи, високите заплати и разходи за енергия и нарастващата конкуренция от Китай също натежават върху износа.
Перспективите оттогава се влошиха, тъй като войната срещу Иран увеличи разходите за енергия, добавяйки допълнителен натиск върху индустриалната конкурентоспособност и зеления преход на Европа.
Основни принципи преди зелените инвестиции
Петте правителства твърдят, че от фабриките трябва да се изисква да правят големи инвестиции за декарбонизация само когато са налице основни условия – включително достъпна електроенергия, достатъчен капацитет на мрежата, доставки на водород и инфраструктура за транспортиране и съхранение на уловен CO2.
Премахването на защитата от разходите за въглеродни емисии, преди тези условия да са налице, би могло да има обратен ефект на този, който Брюксел е възнамерявал. Вместо да инвестират в по-чисто европейско производство, компаниите биха могли да преместят производството си другаде.
„От европейската индустрия се иска да предприеме многомилиардни инвестиции в електрификация, водород, улавяне и съхранение на въглероден диоксид и нови производствени процеси. Тези инвестиции изискват достъпна електроенергия, функциониращи мрежи, водород, както и адекватна наличност на входящи материали и инфраструктура за транспорт и съхранение на CO2“, твърдят петте държави.
Алекс Егерт, ръководител на търговската организация за стомана Eurofer, е на мнение, че индустрията ще постигне климатична неутралност, докато произвежда в Европа.
„Нуждаем се от схема за търговия с емисии, която подкрепя декарбонизацията на цялата индустрия. Твърде бързото оттегляне на защитата от изтичане на въглерод рискува да подкопае самите инвестиции, необходими за осъществяване на прехода“, посочва Егерт.
ETS е помогнала за намаляване на емисиите от обхванатите сектори с повече от 50% от 2005 г. насам, като същевременно е генерирала над 270 милиарда евро приходи, според данни на Европейската комисия.
